На 1 януари България стана 21-вата страна членка на еврозоната, като замени с еврото използваната от 145 години валута, лева. В София и Брюксел това събитие беше отпразнувано като поредна стъпка в икономическата и политическата интеграция на Европейския съюз. Това, което обаче остана до голяма степен незабелязано, е степента, в която приемането на еврото от България представлява стратегически неуспех за Кремъл, пише сп. "Форин полиси". Американското издание публикува статия на Деси Загорчева, доцент в колежа "Гуардия" и главен изследовател в областта на цифровата дезинформация и медийната грамотност в университета на Ню Йорк.
След години на непрекъснати усилия да попречи на София да се присъедини към еврозоната, Москва не успя да предотврати решението, което затвърждава по-дълбоко и необратимо мястото на България в европейския проект. Смяната на валутата не само разкри ограниченията на хибридните тактики на Русия, но и намали оставащото ѝ влияние в страната, пише БТА.
Русия никога не е приемала напълно стратегическото преориентиране на България. Вместо това, тя продължава да третира България като оспорвана територия, като се опира на исторически, културни, религиозни и икономически връзки - включително енергийна зависимост - за да задържи страната в това, което Русия възприема като своя сфера на влияние. Част от влиянието на Кремъл се упражнява чрез Българската православна църква (БПЦ), която поддържа тесни връзки с Руската православна църква (РПЦ), отбелязва "Форин полиси". Москва отдавна я използва като инструмент на "меката сила", в подкрепа на идеите за славянско и православно братство. През по-голямата част от съвременната си история София беше най-верният европейски съюзник на Русия, което позволи на Москва да продължи да упражнява своето влияние дори след влизането ѝ в западните институции, включително НАТО и ЕС.
От гледна точка на Кремъл разширяването на еврозоната не е неутрален икономически процес. За Москва всяко задълбочаване на интеграцията в ЕС ограничава способността ѝ да експлоатира двустранните зависимости, да упражнява селективен натиск, да създава разделения в блока и да култивира сиви зони на влияние на източния фланг на ЕС. Страните, които приемат еврото, стават по-тясно свързани помежду си в икономически, финансов и политически план, което намалява възможностите за външна манипулация.
Анализаторите имаха основателни причини да се съмняват, че София ще завърши последните две стъпки от интеграцията в ЕС, а именно присъединяването към Шенгенското пространство за свободно пътуване и еврозоната. Въпреки че България е член на ЕС от 2007 г., тя продължава да се бори с висока инфлация и корупция, се посочва още в анализа.
Макар че България и Хърватия влязоха в Европейския валутен механизъм - задължителният двугодишен преходен период преди приемането на еврото - по едно и също време през юли 2020 г., техните траектории скоро се разминаха. Хърватия напредна в голяма степен според графика и прие еврото през 2023 г. България, от друга страна, отлагаше целевата си дата, преди да се присъедини окончателно през 2026 г.
Тези забавяния не бяха само технически. Те бяха предизвикани и от нарастващите политически и обществени съмнения относно по-дълбоката интеграция в ЕС - вълна от съпротива, която беше активно подхранена от операции за влияние, свързани с Русия, и български посредници, подкрепящи Кремъл. По този начин забавеният път на България към приемането на еврото се превърна във видим показател за способността на Русия да възпрепятства, макар и не напълно, интеграцията в ЕС.
В периода преди приемането на еврото Москва разчиташе на познатия набор от инструменти за намеса.
Първо, свързани с Русия лица проведоха мащабни дезинформационни кампании с цел да повлияят на общественото мнение срещу еврото. Русия използва тайни финансови мрежи, за да похарчи десетки милиони евро за пропаганда и намеса в България. Профили в социалните медии, свързани с Русия или нейните български представители, както и симпатизиращи традиционни медии, разпространяваха алармистки и често очевидно неверни твърдения, според материала на "Форин полиси".
Тези неверни твърдения включваха идеята, че приемането на еврото ще доведе до галопираща инфлация, конфискация на спестяванията на гражданите, лишаване на България от националната ѝ идентичност и подчиняване на страната на диктата на Брюксел. Това допринесе за задълбочаване на разделението в обществото по въпроса за приемането на еврото и за намаляване на обществената подкрепа.
Второ, откровено проруските сили в България, най-вече крайната националистическа партия "Възраждане", повториха и легитимираха тези твърдения. "Възраждане", която има официално споразумение за сътрудничество с партията "Единна Русия" на руския президент Владимир Путин, се превърна в най-видимия вътрешен противник на приемането на еврото.
Партията организира антиевропейски митинги и протести, на някои от които се развяваха руски знамена. През февруари миналата година членове на партията щурмуваха мисията на ЕС в София, като хвърляха фойерверки, червена боя и коктейли "Молотов" по сградата и запалиха входната ѝ врата. Лидерите на партия "Възраждане" многократно предупреждаваха за икономически колапс, подобен на този, който преживя Гърция по време на кризата с еврото, въпреки реформите в еврозоната след кризата и значително по-различното фискално положение на България.
Депутатите от "Възраждане" разпространяваха конспиративни теории, включително твърдения, че Брюксел планира да конфискува спестяванията на българите и че конфискуваните средства ще бъдат използвани за военни проекти.
Трето, тези усилия се вписаха в по-широка стратегия за подкопаване на институциите. Като поставяха под съмнение мотивите и компетентността на европейските институции и на самите управляващи елити в България, свързаните с Русия кампании се опитаха да задълбочат цинизма, да поляризират обществото и да отслабят доверието в демократичния процес.
Въпреки този силен и продължителен натиск, проевропейското парламентарно мнозинство в България в крайна сметка постигна целта си. Последователните правителства, в които участваше силно проевропейската и антикорупционна коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България", изпълниха необходимите правни и технически стъпки за приемане на еврото. Ключовите институции устояха на опитите да се политизира или да се провали процеса.
Влизането на България в еврозоната ни напомня, че хибридната намеса, макар и мощна и разрушителна, не определя неизбежно резултатите - особено при наличието на политическа воля и институционална приемственост, пише в заключение Деси Загорчева.
Въпреки това е малко вероятно това да бележи края на борбата. По-скоро фокусът на Кремъл върху България може да се засили през следващите месеци. Очаква се страната да проведе още едни предсрочни избори по-късно през годината, което ще отвори отново възможности за чуждестранно влияние и вътрешна дестабилизация, предупреждава Загорчева. В същото време проруските сили като "Възраждане" ще се опитат да се възползват от всякакви краткосрочни затруднения, свързани с прехода към еврото - като ценови корекции, административни затруднения и объркване сред обществото - за да ги представят като потвърждение на своите предупреждения и да обвинят ЕС, допълва тя.
В този смисъл приемането на еврото от България не е само политически успех, но и стратегически тест. Дали то ще укрепи доверието на обществото в европейската интеграция или ще се превърне в още едно бойно поле за дезинформация, ще зависи от това колко ефективно българското правителство и институциите на ЕС ще управляват прехода и ще комуникират ползите от него. Засега обаче 1 януари беше ясен неуспех за амбициите на Москва да раздели и отслаби ЕС. Това е сигнал, че притегателната сила на ЕС остава огромна, въпреки оспорването ѝ.
