"Категорично не трябва да се правят промени в Изборния кодекс в последния момент. Правилото е една година преди изборите – да не се пипа нищо. А това, което се пипне – да важни не за предстоящия вот, а за по-следващите избори."
Това заяви пред NOVA проф. Михаил Константинов, според когото 60% от българите предпочитат да гласуват на хартия.
"Минималното правило е шест месеца по-рано да се правят промени. Ако пипнете в рамките на тези шест месеца – изборите са опорочени", казва професорът.
По думите му в момента депутатите се „забавляват с поредните промени в изборното законодателство". „Но нов начин на гласуване няма да има, защото остават малко повече от два месеца до изборите. Категорично няма време за каквото и да било. Ще си гласуваме по стария начин", обясни той.
Професор Константинов коментира и въпроса добре ли е или не да се върнем на варианта за гласуване с машина във всички секции с над 300 избиратели? „Когато българинът има право избор – приблизително 60 на 40 на сто се разделя в полза на хартията. Това показаха последните 6 предсрочни избора в страната. В три от вотовете българите можеха да избират с какво да гласуват. Става въпрос за големите секции. А в малките – нямаха избор, защото там се гласува само с хартия. Не може да карате машина за секция с 20 души. Освен това хората, които гласуват там - не са виждали машина. Няма и да видят. Не са виждали и банкомат, а и няма и да видят. Получават си пенсиите на ръка. Това са 800 хиляди български пенсионери", подчерта той.
На последните шест вота по думите му са гласували около 700 хиляди души по-малко. Той подчерта, че не може да твърди, че тези избиратели са се отказали да подадат гласа си заради въвеждането на машините.
Според Константинов - когато се гласува с машини, недействителни гласове практически няма."И тук е моментът да се обясни какво всъщност представляват недействителните гласове в България, защото именно тук най-много се лъже. В България се произвеждат осем вида избори - който не знае, може да ги преброи. Само при един-единствен вид избори, тези за общински съветници - има висок процент недействителни гласове", обясни той.
И припомни, че недействителните гласове са стигнали до около 15% на последните два избора, след въвеждането на преференциите. Това е известно - хората избират преференция, но не избират партия, което прави гласа недействителен.
"На всички останали избори недействителните гласове са под 4%. Това е много, но е в рамките на нормата. Всичко друго е лъжа. Който твърди обратното, се обзалагам на каквато и да е сума, че на всички останали избори недействителните гласове в България са между 2 и 4%. Включително на последните шест избора, когато броим недействителните гласове само спрямо хартиените бюлетини, което е справедливият подход. Ако ги отнесем към общия брой гласове, процентът пада още повече. Който твърди, че са повече, или е невежа, или лъже", категоричен е професорът.
Константинов обясни и какво представлява и как работи сканиращото устройство, за което заговориха няколко партии и поискаха въвеждането му: "Първо отбелязвам избора си на бюлетината. След това отивам до сканиращото устройство и я поставям вътре. Устройството я прочита и я пуска в урната. Бюлетината не се връща, защото тя е държавна собственост. Ако бюлетината е попълнена грешно, има опция тя да бъде върната, след като на екрана се покаже как е разчетена. Тогава избирателят решава дали да я коригира. Ако не – бюлетината се счита за недействителна".
По думите му в някои системи се издава и разписка, която избирателят пуска в урната, но това зависи от конкретната технология. "Важното е, че човек е сигурен, че това, което е отбелязал, е именно това, което е отчетено. И най-важното в случая е, че няма да има повече хора, които да отбелязват „за Бачо Цено - примерно 10 гласа". Това броене се прекратява. Данните се записват в устройството и няма как да се "добавя", подчерта той.
Там, където сме виждали добавяне на преференции, това не променя гласа за партията, а само вътрешното разпределение. Това е грубо нарушение на Изборния закон, но не променя самия вот. В секции без преференции обаче се добавя направо - и то с пълното убеждение, че „така се прави". Това показва, че част от комисиите са крайно неграмотни и трябва да бъдат обучени, категоричен е Константинов.
Но изтъкна и един сериозен проблем. "Сканиращите устройства разчитат на техническо зрение, което никога не е 100% надеждно. Има множество оплаквания за неправилно отчетени гласове. Не е ясно колко трябва да се отклоните от идеалното маркиране, за да не бъде разчетен вотът ви", заяви той.
На въпрос могат ли тези устройства да бъдат закупени, сертифицирани, внедрени и да се обучат комисиите навреме за предстоящите избори той беше категоричен: "Не. Да се твърди подобно нещо е или пълно невежество, или злонамереност. Няма никакъв теоретичен начин за два месеца да се доставят машините, да се сертифицират, да се обучат комисиите и да се подготвят избирателите".
Според негови изчисления цената на машините ще е около 50 милиона евро за машини, които след няколко години ще бъдат изхвърлени. "Но по-важното е друго - унищожихме доверието в изборния процес", посочи той.
Професорът обясни и за избирателната активност. "В България има 5,2 милиона избиратели, а общо - 6,6 милиона души. Това означава, че 1,4 милиона души са в чужбина. В страната активността е около 50% - 2,6 милиона гласували от 5,2 милиона. В чужбина гласуват между 150 и 200 хиляди души, което е много ниска активност по обективни причини. Така средната активност пада до около 40%".
И подчерта, че на предстоящите избори ще се гласува със старите машини, използвани като принтери, и с хартиени бюлетини за който желае. "Около 60% от хората предпочитат хартията. Нищо страшно няма в това. Лошото е това, че повечето машини са извън гаранция и често не работят. Когато се повреди машина, трябва да се носи нова, а хората на опашката се отказват да гласуват. Затова е жизненоважно да има алтернативен начин на гласуване", изтъкна той.
Константивнов коментира и въпроса ще има ли нов политически играч на тези избори.
"Не. Един нов проект трябва да има 31 харизматични лидери в 31-те изборни района. Аз такива не виждам. Ако говорим за президента Радев - той разполага с хора, но има и клетва, която е дал. Прецедент президент да напусне мандата си заради политика има само един - в Бангладеш".
И изчисли, че изборите ще са точно два месеца след насрочването им. "Най-вероятните дати са 29 март или краят на април. Много партии искат март, но президентът може да избере и по-късна дата. С оглед на времето, лично аз бих предпочел края на април".
