Работещи в многопрофилната болница „Св. Анна" във Варна днес излязоха на протест, тъй като са получили само основните си заплати, но не и заработените допълнителни възнаграждения.
Хората издигнаха плакати, с които изразиха недоволството си, че спасяват животи, а мизерстват и не могат да плащат нормално сметките си, предава БТА.
Изпълнителният директор на болницата д-р Красимир Петров посочи, че през този месец получените от здравното министерство пари не са достатъчно, за да се платят допълнителните възнаграждения.
За обичайните доплащания за дежурства, повишена натовареност и т.н. няма средства и е естествено да възникне напрежение, тъй като хората получават само основните си заплати, посочи Петров.
Той допълни, че има затруднения и в отношенията със Здравната каса. Болницата има неразплатени около 1,3 милиона лева за последната година, уточни Петров. По думите му това са реално извършени дейности, за които касата не е платила.
Големият проблем е, че болниците като „Св. Анна" по принцип са недофинансирани, посочи лекарят и припомни, че лечебницата на практика поема цялата спешност и то не само за региона.
Има правило, че всяка болница трябва да изпълнява спешна помощ, но това на практика не се изпълнява, изтъкна Петров.
Според него това е причината болниците като „Св.Анна" да бъдат по презумпция губещи, тъй като поемат най-тежките случаи и не могат да върнат никого. Петров посочи още, че заплащането за спешността е много ниско – около 46 лева за преминал болен, което води до натрупване на финансови дефицити за болницата.
Като проблем той изтъкна и това, че стават все по-малко медиците, които искат да дават дежурства.
Болници като „Св. Анна", която на практика е варненският „Пирогов", трябва да имат специален статут, подчерта Петров.
По думите му причината е, че ако други лечебници могат да си позволят да извършват само планови операции и да си избират пациентите, тази няма как да го направи.
Тази болница е социална и няма върнат болен, изтъкна Петров.
Вариантът за излизане от тази ситуация е повишаване на субсидията от здравното министерство, посочи директорът.
Той уточни, че е пращал многократно писма и е повдигал темата пред управляващите, но до момента няма реакция.
Ако здравното министерство иска да запазим същия обем на дейност, задължително трябва да промени размера на субсидирането, защото в противен случай ще бъдем принудени да започнем да правим съкращения, посочи Петров. Според него това е крайно неприятен вариант, тъй като всички структури са от значение при оказването на спешна помощ на нуждаещи се.
Държавата трябва да реши тази задача, защото от тук нататък подобни проблемите ще възникват и в други болници, каза още Петров.
Той допълни, че целта на този тип лечебници не е печалбата, а оказването на качествена помощ на всеки нуждаещ се.
