София е една от първите европейски столици с електрифициран градски транспорт, каза директорът на „Столичен електротранспорт" инж. Евгений Ганчев по повод 125-ата годишнината от пускането на първия трамвай града, предава БТА.
От 14:00 часа в трамвайното депо „Клокотница" на бул. „Княгиня Мария Луиза" № 84-86, като част от събитията по отбелязването на годишнината от пускането на първия трамвай в София, ще бъде представена напълно реставрираната историческа трамвайна мотриса Т6М-700 с инв. №701, както и други знакови трамваи, представящи различни етапи от развитието на градския транспорт в столицата. По стар стил това събитие се случва на 1 януари 1901 г. - в 10:30 часа, след тържествено откриване, тръгва първият електрически трамвай в София по трасето от гарата до днешния пл. "Славейков", каза инж. Ганчев. На 1 януари от депо „Клокотница" пет трамвайни коли тръгват по бул. „Мария Луиза", прекосяват Лъвов мост и стигат до пл. „Славейков", разказа той.
Евгений Ганчев допълни, че маршрутът е нарочно подбран и за времето си е най-представителният. Старата гара тъкмо е ремонтирана и разширена с луксозен салон, та да може да приема чуждестранни гости, а около пл. "Славейков" още от турско време е центърът на столицата. За център на нова градска железопътна мрежа е определена Градската градина пред Народния театър, която била опасана от всички страни с трамвайни линии. Това е проектът на германския инженер Клингенберг. Първият покрит вагон тръгва, накичен с цветя. Около него са току-що назначените ватмани, зад тях - любопитните столичани, каза инж. Ганчев. Но, като всяко ново и непознато за обикновения гражданин събитие, това предизвиква разнопосочни настроения - както интерес, така и негодувание към шумните машини и странния звук по релсовия път, допълни инж. Ганчев.
Трамвайната мрежа е стигала до кварталите Княжево, Павлово, Красно село и Подуяне, които по онова време са били просто села в околностите на столицата. С построяването на релсовия път и пускането на мотрисите обаче, те се превръщат в първите села с трамвай, допълни Ганчев.
През първия и втория ден пътуването в трамвая било безплатно, но софиянци трудно се престрашили да се качат на новото превозно средство. В началото спирките били само първа и последна. Пътниците давали знак на ватмана със звънец, вързан на връв, когато искат да слязат от трамвая на избран от тях кръстопът. Първоначално местата във вагоните са били разделени на първа и втора класа. Разликата била наличието на плюшени възглавници върху дървените пейки в първа класа. Това разделение било наложено от белгийските акционери, които се заели със създаване на електротранспорт в София.
Директорът на „Столичен електротранспорт" разказа, че тогава от Беглия са внесени 25 трамвая, като сред тях има както чисто нови, така и употребявани. Те развиват скорост от 15-20 км/ч. Въпреки луксозната им мебелировка (особено в първа класа), първоначалният интерес към тях бързо отшумява. Мнозина дори са се страхували от релсовите превозни средства, знае се, че Иван Вазов се осмелява да се качи на трамвай близо месец след пускането им.
Общо трамвайните линии в столицата са 23 километра, а по тях се движат 35 композиции - 25 единични и 10 с по два вагона - открит и закрит. Първите трамвайни вагони са малки, двуосни, с два мотора по 18 kW и открити платформи, заградени с метални решетки. Салонът е разделен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, а пътниците се качват и слизат отстрани, кондукторът ги обикаля по специална пътека - стъпало. Скоростта, която трябвало да развиват мотрисите, била до 15 км в час. Това обаче рядко се случвало, защото подобно на конските омнибуси трамваите спирали на места по желание на пътниците. Разписание за трамваите нямало. През 20-те години на миналия век дори работели до късните часове. Първите мотриси излизат сутрин в 5:30 часа и се прибират в 1:00 ч. след полунощ през зимата, а лятото - и по-късно, разказа още инж. Ганчев.
Въпреки факта, че не всички софиянци са благоразположени към трамваите, през следващите години са пуснати в движение все повече линии, а желанието на столичните управници да развиват този вид транспорт дава резултат. Постепенно мотрисите се превръщат в неразривна част от всекидневието на София и дълго време остават най-разпространеният и ползван начин за придвижване.
През 30-те години на 20-и век се появяват емблематичните за града ни мотриси, а депо „Клокотница" и депо „Красно село" стават основни центрове за поддръжка. Важно събитие е създаването на първия български трамвай през 1931 г.. по модел на инж. Теодосий Кардалев, което поставя началото на родното трамвайно производство. Ремарке "Кардалев" е реставрирано и може да се види и днес сред ретро мотрисите, които се движат, каза инж. Ганчев.
През 1951 г. започва масовото производство на български мотриси в завод „Шести септември" (по-късно „Трамкар"). Моделите „София" и „България" стават част от градския пейзаж за десетилетия напред. Построени са ключови трасета, които свързват центъра с индустриалните зони и периферните квартали. Важен момент в историята е решението за изграждане на линии с нормално междурелсие - 1435 мм, успоредно с традиционното за София тясно междурелсие - 1009 мм. Първата такава линия е по бул. „Ботевградско шосе" - линия 22, което позволява използването на по-големи и по-бързи мотриси, разказа инж. Ганчев.
Трамвайният транспорт днес
София е единственият град в България с трамваен транспорт. Днес столицата преминава през мащабно обновление на трамвайния транспорт, насочено към комфорт и екология, разказа инж. Ганчев. През последното десетилетие бяха закупени десетки нови нископодови трамваи, които са тихи, климатизирани и достъпни за хора с увреждания, основни булеварди като „Цар Борис III", „България" и „Граф Игнатиев", „Рожен", „Стамболийски" и др. бяха обновени с модерни технологии за намаляване на шума и вибрациите. Трамваите вече функционират като довеждащ транспорт към метростанциите, създавайки единна и бърза транспортна мрежа, каза инж. Евгений Ганчев.
С над 209 километра релсов път (единичен коловоз), трамваите остават най-екологичната алтернатива на автомобилите, като по капацитет и скорост в обособените трасета те се доближават до параметрите на метро, допълни Ганчев.
По повод 125-ата годишнина от пускането на първия трамвай в София днес ще бъде представена реставрираната историческа трамвайна мотриса Т6М - 700 с инв. номер 701. Той е произведен през 1985 г. и е първият български трамвай с групово задвижване - тип Т6М-700. В периода 1985-1987 г. са произведени 60 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за серия Т6М-700, в периода 1988-1991 г. - 32 броя. В края на 2008 г. „Трамкар" сключва договор за основен ремонт и частична модернизация на девет трамвайни мотриси от тип Т6М-700.
Седемстотин и едно е уникален, защото е първият от модела и реставриран от „Трамкар" в автентичен вид, каза инж. Ганчев. Има запазени експонати, чакащи реставрация и сред другите знакови трамваи, оставили своя отпечатък в историята на трамвайния транспорт в столицата. Сред тях е модел Charleroi - вид мотриса с производител Белгия и година на производство 1914-а, модел "Графиня" - вид маневрена машина от неизвестен производител, 1912/15 г., модел Ansaldo-Breda-Marelli - вид мотриса, произведена в Италия през 1938 г. и др. Освен тях са запазени и експонати от всички видове превозни средства - трамваи и тролейбуси, използвани в последните 40-50 години, за които се търсят средства за реставриране, каза инж. Ганчев.
Трамвайният релсов път в момента е 209 км единичен коловоз и около 50 км коловози в трамвайни депа. Трамвайните мотриси са 301 броя, без музейните експонати. На линия във върхов момент се движат 156 композиции, каза инж. Ганчев.
На 27 юни 2024 г. Столичният общински съвет прие програма за развитие на градския транспорт в София, която предвижда закупуване на 75 тролейбуса, 50 електробуса и 108 трамвайни мотриси, както и друго специализирано оборудване. „Столичен електротранспорт"-ЕАД обяви редица поръчки за доставка на превозни средства. Вече са сключени договори за нови тролейбуси и електробуси, обявени са три поръчки за трамвайни мотриси, предстои обявяване на още няколко, каза още инж. Ганчев.
