Българската народна банка ревизира прогнозата си за растеж на българската икономика във възходяща посока през периода 2025-2027 г. спрямо прогнозата си от юни 2025 г., става известно от периодичното издание на БНБ „Макроикономическа прогноза", което работи с данни към декември 2025 г. и е публикувано на страницата на БНБ.
Текущата прогноза на БНБ е първата, изготвена в съответствие с утвърдените график и рамка за изготвянето на макроикономическите прогнози на националните централни банки от Евросистемата и на експертите на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В изданието се прогнозира, че растежът на реалния БВП в България през периода 2025-2027 г. се очаква да остане близо до този от 2024 г., като се прогнозира той да възлезе на 3,2 процента през 2025 г., след което слабо да се забави до 3,1 процента през 2026 г. и 2027 г. В прогнозата на БНБ от 26 юни 2025 г. централната банка очакваше реалният БВП да възлезе на 2,9 процента през 2025 г. и на 2,7 процента през 2026 г. и 2027 г.
В декемврийската си прогноза от БНБ отчитат, че частното потребление ще продължи да има основен принос за растежа на БВП, докато сравнително слабото външно търсене на български стоки и услуги и специфични за страната фактори ще формират отрицателен принос на нетния износ през по-голямата част от прогнозния хоризонт.
В резултат на продължаващото интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо автоматично превалутиране в евро поради присъединяването на България към еврозоната от началото на 2026 г. от БНБ очакват данните за годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор да покажат ускорение в края на 2025 г., което прогнозират да бъде последвано от тенденция към забавяне. Същевременно присъединяването към еврозоната се очаква да допринесе за засилване на трансмисията от паричната политика на ЕЦБ към монетарните условия в страната. През 2026 г. и 2027 г. годишният растеж на кредита за неправителствения сектор се очаква да се забави, но да остане сравнително висок.
Средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е прогнозирано да се ускори до 3,6 процента през 2025 г. спрямо 2,6 процента през 2024 г., като най-голям принос за ускорението се очаква да имат групите на храните и на услугите. Основните проинфлационни фактори за България остават свързани с вътрешни за страната процеси, като нарастването на разходите за труд и високия растеж на частното потребление. През 2026 г. средногодишната инфлация се очаква да остане сходна с тази от предходната година (3,5 процента) и да се забави до 3,2 процента през 2027 г., като базисната инфлация през прогнозния хоризонт се очаква да остане висока и да продължи да е с най-голям принос за общата инфлация. Прогнозата за средногодишната инфлация през 2025 г. е без промяна спрямо прогнозата от юни, докато за 2026 г. и 2027 г. е минимално понижена предвид новите технически допускания за цените на петрола и на храните на международните пазари, посочват от БНБ.
Прогнозата за инфлацията е ревизирана в посока по-силно нарастване на потребителските цени в края на 2025 г. (с 0.1 процентни пункта) в съответствие с възходящата ревизия на растежа на частното потребление и на заплатите, докато средногодишната инфлация не е променена спрямо макроикономическата прогноза от юни 2025 г. Прогнозата за инфлацията в края на 2026 г. е понижена с 0,2 процентни пункта, а средногодишната инфлация е понижена с 0,1 процентни пункта, което се дължи главно на техническите допускания за цените на петрола и на храните на международните пазари. За 2027 г. прогнозата за инфлацията в края на периода остава непроменена, а средногодишната инфлация се очаква да бъде по-ниска с 0,1 процентни пункта.
От БНБ обясняват, че основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и инфлацията спрямо макроикономическата прогноза от юни 2025 г. са свързани с технически и методологични промени, наложени поради синхронизирането на прогностичния процес с този на националните централни банки от Евросистемата, с ревизията на историческите данни за БВП, извършена от НСИ през октомври 2025 г., с постъпилите допълнителни отчетни икономически данни, както и с промените в допусканията за външната среда. Поради въведените методологични промени текущата прогноза не е пряко сравнима с тази от юни, посочват от БНБ.
