Липсата на достатъчно естествен сняг вдига разходите за направата на изкуствен, а това качва цените по курортите
Европейската ски индустрия, която десетилетия наред привличаше милиони туристи по снежните писти, е изправена пред сериозно предизвикателство.
Климатичните промени оказват силно влияние върху икономиката на множество планински общности от Алпите до Пиренеите и Балканите. Резултатът - постепенно ските от масов спорт се превръщат в развлечение за богатите. Научните прогнози показват, че при глобално затопляне от около 2°C над прединдустриалните нива
повече от половината европейски ски курорти ще
бъдат изложени на сериозен риск
от липса на надеждна снежна покривка. При сценарий с 4°C затопляне почти всички курорти ще изпитват хроничен недостиг на сняг независимо от използваните технологии.
Това вече се отразява - сезоните започват по-късно, приключват по-рано, а в някои по-ниски райони пистите изобщо не отварят. За да компенсират липсата на естествен сняг, операторите все по-масово разчитат на изкуствено заснежаване.
Производството му абяче изисква огромни количества вода и енергия, а при по-високи температури ефективността на системите спада. Така поддръжката на пистите става все по-скъпа, докато климатът прави тази инвестиция все по-несигурна.
За да се покрие със сняг склон с дължина километър, ширина около 50 метра и дебелина ва покривката 40 см
цената варира от 30 000 до
40 хил. евро
За един куб. метър изкуствен сняг отиват между 2 и 3,8 евро в зависимост от температурата и влажността на въздуха.
Комбинацията от по-високи разходи и климатична несигурност има силни икономически последствия. В страни като Франция липсата на сняг може да доведе до загуба на милиарди евро и десетки хиляди работни места. В други региони, включително в Южна Европа, “снежният” бизнес вече се е свил с големи проценти, което е довело до затваряне на писти и спад на туристите.
Зимният туристически сектор в Европа прави над 200 млрд. евро годишен оборот. Германия е европейската страна с най-много ски курорти, според данни - 498, в сравнение с 349 в Италия и 317 във Франция. Топ 10 се допълва от Австрия (253), Швеция (228), Норвегия (213), Швейцария (181), Финландия (76), Словения (44) и Испания (32).
Последиците от климатичните промени обаче не се ограничават само до снежната покривка. Те влияят върху инфраструктурата, заетостта в планинските райони. Нарастващите разходи за пълноценен ски сезон, се отразяват и върху цените за туристите. Данните показват, че разходите за каране на ски в Европа са се увеличили средно с 34,8% за последните десет години - значително над общото равнище на инфлация. Най-силно поскъпването се усеща в Швейцария, Австрия и Италия, където много големи и популярни курорти вече са недостъпни за масовия турист.
Ските ще се превърнат в спорт за богатите, казва преподавателят от Университета в Лозана Кристоф Клива. По думите му това вече е факт и ще се случва все по-често, тъй като климатичните промени правят поддръжката на пистите по-скъпа, а изискванията към инфраструктурата по-високи. Към цената на лифт картата се добавят и всички останали разходи - за оборудване, облекло и транспорт, които правят зимната ваканция все по-непосилна, особено за семейства с деца.
Конкретните примери от Алпите показват колко бързо се променя ситуацията. Дневната ски карта за Dolomiti Superski стига 86 евро при 67 през 2021 г. В Рокаразо цената е нараснала от 47 евро преди четири години до 60 евро сега. В Ливиньо, близо до швейцарската граница, е регистрирано едно от най-големите увеличения - от 52 евро през 2021 г. до 72 евро през 2025 г., ръст от близо 38%. Това поскъпване е пряко свързано с усилията на курортите да се адаптират към по-топлия климат и несигурните снежни условия.
В същото време климатичните промени променят и географията на ски туризма. Докато някои високо разположени курорти все още могат да разчитат на относително стабилни условия, по-ниските зони
постепенно отпадат
от картата
Това води до концентрация на туристите в по-малко на брой дестинации, където цените допълнително растат заради повишеното търсене. Според анализатори алпийските курорти, в които карането на ски ще остане възможно и при по-топъл климат, все повече ще се насочват към по-заможни туристи от по-далечни страни като Великобритания, Испания или Гърция, където климатичните промени вече правят зимните спортове почти невъзможни.
Това обаче създава нов парадокс - повече далечни пътувания означават повече емисии от транспорт, които допълнително засилват климатичната криза. Ако тази тенденция продължи, белите склонове на Европа може и да оцелеят, но в един свят, в който зимата е по-къса, снегът по-рядък, а достъпът до пистите – привилегия, а не право.
Друг проблем е подготовката за големи събития като зимните олимпийски игри в Италия през 2026 г. Организаторите разчитат на комбинация от естествен сняг там, където е възможно, и модерни технологии, за да осигурят условия за състезания. Международният олимпийски комитет (МОК) признава въздействието на глобалното затопляне, причинено главно от изгарянето на въглища, петрол и газ.
Неизбежно е самата география да бъде засегната. От 1924 г. насам 21 места са били домакини на зимните игри. Без бързи и драстични действия за борба с изменението на климата само четири от тях ще бъдат подходящи до средата на века според проучване ня Университета във Ватерло, Канада. Това са Лейк Плесид (САЩ), Лилехамер и Осло (Норвегия) и Сапоро (Япония).
Ако средната глобална температура се повиши с 4 градуса по Целзий до 2050 г. спрямо прединдустриалните нива, което е най-лошият сценарий, проучването разкрива, че горещината и липсата на сняг ще направят невъзможно другите места да бъдат домакини на Олимпийските игри отново. А до 2080 г. само японският ски курорт би могъл да се справи с това.
Седмица по пистите у нас излиза от 102
до над 300 евро
Цените в България за този сезон показват, че макар страната да остава по-достъпна в сравнение със Западна Европа, ценовият натиск вече се усеща и тук.
В Банско сезонната лифт карта за възрастни излиза 1020 евро, или 1994,95 лева. За ученици, студенти и пенсионери цената е малко по-ниска - около 966 евро, или 1889,33 лева. За шест дни любителите на ски трябва да си приготвят 341 евро, а ако искат само за ден - 59 евро. За сравнение през периода от 1 октомври до 13 декември 2024 г. сезонната карта е струвала 1700 лв. за възрастни. От 14 декември до 13 април 2025 г. тя става 1900 и пак е по-малко от 1995 лв. сега.
В Боровец цените са сходни. Дневната карта за възрастен струва около 54 евро, или 105 лева. За шест дни каране цената е 279 евро за възрастни и 215 евро за младежи до 22 години и пенсионери над 65 години. Сезонната карта с включено нощно каране струва близо 1020 евро и 698 евро за младежи. Предлагат се и по-ограничени варианти - уикенд или карта за работни дни за около 537 евро. Новост за сезона е годишната карта, валидна и през летните месеци, чиято цена достига 1178 евро.
В Пампорово сезонната карта струва 895 евро, или 1750 лева, а делничната карта - 644 евро, или 1260 лв. За един ден скиорите ще трябва да отделят 49 евро, а младежите – близо 42 евро. Една седмица каране излиза 301 евро, а до 21 години – 256 евро.
В Мальовица е най-евтино. От понеделник до петък дневната карта за възрастен е 23 евро или 45,90 лева. През почивните дни цените са малко по-високи - дневна карта за възрастен е 26 евро (51,89 лева), нощно каране през уикенда е 12 евро. За деца през седмицата дневната карта е 14 евро. През уикенда цените се покачват. Деца под 7-годишна възраст ползват съоръженията безплатно, но задължително с пълнолетен придружител. Петдневна карта за възрастни е 102 евро (199,49 лв.), а сезонната 766,94 емло (1500 лв.).€€
Това са пари, които трябва да се заделят само за ползване на пистите. Отделно се заплаща за лифт и екипировка, за тези, които нямат собствена. А масово любителите на ски преживяването не отиват за ден, в повечето случаи си търсят хотел, в който да се настанят за най-малко две нощувки, което допълнително вдига бюджета. И пак българските ски курорти все още предлагат по-достъпни цени в сравнение с много западноевропейски дестинации, но със сигурност едно такова зимно удоволствие би натоварило значително семейния бюджет.
