- Маргарита Николова и Силвия Къдрева са майските попълнения в “домовата книга”, от която Румен Радев ще избира
- С промени в закона парламентът развърза ръцете и на ръководството на БНБ
Кой ще е новият служебен премиер?
Още преди президентът да е завъртял рулетката, 1/3 от хората в списъка, известен като “домовата книга”, публично декларираха, че няма да приемат поста. И това са точно тези, които оглавяват институции, сред които парламента и БНБ. В списъка са още омбудсманът и председателя на Сметната палата, както и заместниците им.
Затова погледите са към втория ред - заместниците в съответните институции. Предстои Румен Радев
да разбие собствения си рекорд по избор на служебни премиери
- ще го направи за осми път, като за трети ще е по новите правила. След промените в конституцията изборът му е ограничен само до конкретни постове. За първи път държавният глава избира измежду пълен списък от 10 имена, тъй като доскоро не всички постове, разписани в “домовата книга” бяха попълнени от депутатите.
Най-сериозни шансове за реализиране на мандат сякаш се задават отново откъм Сметната палата. През май парламентарното мнозинство избра Маргарита Николова и Силвия Къдрева за зам.-председатели.
И двете бяха предложени от шефа си Димитър Главчев, за когото едни твърдят, че вече е приел пак да е служебен премиер.
Главчев е единственият реализирал служебен кабинет по новите правила, при това 2 пъти. Преди последното си влизане на “Дондуков” 1 през август 2024 г. обясни, че би го направил, “ако няма кой друг”. Сега обаче желаещи май има и едва ли ще се стигне до трети негов мандат. За други завъртането на името му отново било само интрига - да усложнят поизстиналите му отношения с ГЕРБ.
Една от заместничките на Главчев - Маргарита Николова или Силвия Къдрева, може да поеме държавата
Те бяха избрани в Сметната палата през май 2025 г. с гласовете на партията на Бойко Борисов, БСП, ИТН и ДПС - НН. Още при изслушването си в ресорната финансова комисия и двете обявиха готовност да поемат държавата като служебен премиер, ако се наложи.
Според слуховете по-сериозни шансове има Николова, тъй като притежава сериозен опит във финансите, счетоводството и публичния контрол, както и опит като депутат - с “Атака” и “Обединени патриоти”, и общински съветник.
Николова от 2001 до 2010 г. е била финансов директор в Държавната агенция за младежта и спорта, остава на поста и когато тя вече е министерство. Работила е на същия пост в още две министерства - социалното и регионалното. От 2010 до 2025 г., когато влиза в Сметната палата, е икономически директор на Българска национална телевизия.
Силвия Къдрева, която е дипломиран магистър-библиограф от Софийския университет, познава Сметната палата още от 1999 г. Като бивш член на КПКОНПИ и изборът ѝ би могъл да се приеме като сигнал за търсене на прозрачност. А самата тя е одитирала имуществените декларации на всички важни във властта, което означава и че разполага със сериозна информация. От 2014 г. е директор на Публичния регистър и след приемането на Закона за противодействие на корупцията регистърът и тя преминават в КПКОНПИ.
И макар Радев три пъти да е избирал служебен премиер по новите правила, реално сега го търси за 4-и път - при последната такава ситуация през лятото на 2024 г. проведе 2 тура консултации, защото не одобри предложения кабинет от тогавашната зам.-шефка на Сметната палата Горица Кожарева. Или по-точно - Калин Стоянов за вътрешен министър.
За четвърти път “не” каза вече управителят на БНБ Димитър Радев. Независимостта на централната банка е основен принцип. Поставянето ѝ под съмнение би подкопало доверието не само в БНБ, но и в цялата институционална система, особено в момент на историческа промяна в паричния режим, обяви Димитър Радев пред БТА.
По примера на началника си три пъти категорично откази досега дава и Радослав Миленков, който е подуправител на БНБ от 2019 г. Аз съм представителят на България в Надзорния съвет на Европейската централна банка и е абсолютно изключено дори да се коментира възможна опция за поемане на функцията на министър-председател, заяви той през август 2024 г.
През март 2025 г. обаче управляващите и ДПС-НН
промениха Закона за БНБ
и разписаха текст, че ако управител или подуправител приеме да стане служебен премиер, следва да подаде оставка от поста си в Централната банка. Така преодоляха противоречието с устава на ЕЦБ, който забранява централните банкери да участват в политиката, което бе професионалният аргумент за отказ на Миленков и Димитър Радев.
Дори и при старите правила вторият подуправител на БНБ Петър Чобанов имаше готовност да се пробва с временен кабинет. Това стана при втория кръг консултации по “домовата книга” през лятото на 2024 г., след като президентът се отказа от Кожарева. Тогава Радев обяви, че е говорил по телефона с Чобанов, и макар да нямаше официални подробности, стана ясно, че бившият финансов министър е готов да поеме руля. Той има опит в законодателната и изпълнителната власт като бивш депутат от ДПС и финансов министър в правителството на Пламен Орешарски. До момента Чобанов пази мълчание по темата.
Икономистът Андрей Гюров стана подуправител на БНБ месеци преди промените в конституцията, които го включиха в списъка за премиер.
Статусът на Андрей Гюров е под въпрос -
повече от година и половина е отстранен като подуправител. Реално е в неплатен отпуск, след като комисията за противодействие на корупцията обяви, че е в конфликт на интереси. По случая вървят дела и във Върховния административен съд, и в Съда на ЕС, които не са приключили.
Докато няма оневиняване от съда, Гюров продължава да е в хипотезата за конфликт на интереси, което му пречи и за премиерския пост, категоричен бе конституционният съдия Орлин Колев. Други юристи прогнозират, че Радев може да го предпочете, недоволните да сезират Конституционния съд, но докато минело делото там, мандатът на служебното правителство щял да се изтърколи.
Депутати от ПП дори вече посочиха като най-подходящ за служебен премиер точно Гюров и бяха подкрепени от ДБ.
Председателят на парламента Рая Назарян, която влезе в “домовата книга” едва на 29 октомври, заменяйки Наталия Киселова. През 2024 г. тя отказа да е служебен премиер след телефонен разговор с президента. Тя бе категорична: “Ярки политически фигури няма да допринесат нито за добрия тон и диалог между партиите в предизборната кампания, нито ще повишат доверието в политическия процес.
Сега Назарян не е говорила лично, но в медийни изяви нейни колеги от ГЕРБ повтарят упорито, че тя не желае да оглави служебно правителство. Дори зам.-шефката на групата на ГЕРБ Деница Сачева обяви, че има решение на Изпълнителната комисия на партията Назарян да не заема поста.
Първа от премиерския пост публично се отказа Велислава Делчева, която е омбудсман от 4 месеца. При предходните избори за служебен премиер България нямаше нито омбудсман, нито негов заместник.
Виждам се като омбудсман, не като служебен премиер. Омбудсманът няма място в “домовата книга”. Това е човек, който е насочен към защита на правата на хората и на гражданите. Когато се търси премиер, трябва да се търси човек с друг профил, категорична е тя.
Този август Делчева проведе и препитването за свой заместник, а един от основните въпроси се оказа точно евентуалното участие в изпълнителната власт, тъй като постът автоматично го вкарва в списъка за премиери. Тогава настоящата ѝ заместничка Мария Филипова обяви, че на подобен въпрос ще отговори само на президента.
40-годишната юристка се измъква от въпроси за включване във властта, макар и временно. “Иначе всички тук на тази маса сме наясно, че
трябва да си изпълняваме задълженията”,
добави обаче тя по време на дебата пред омбудсмана.
След 12 януари, когато депутатите се върнат след голямата зимна ваканция, конституционната процедура ще бъде извървяна, нищо, че първите две политически сили ГЕРБ и ПП-ДБ вече декларираха, че ще върнат папката бързо.
Без временен кабинет Росен Желязков и министрите остават до след изборите
При хипотезата, че нито един от десетте потенциални служебни премиери не направи кабинет, страната няма да остане без управление. Функциите по организацията на новите предсрочни избори ще изпълнява настоящото правителство. Тази теза защити един от 12-те български конституционни съдии Орлин Колев.
“Дори и да няма възможност да се образува служебно правителство, дори всички от т.нар. домова книга да откажат да са служебен премиер, то правителство ще има. Това ще е правителството на Росен Желязков”, коментира преди дни той. Според него действащото правителство остава да работи до съставянето на ново правителство, без значение дали служебно, или редовно. Той се позова на чл. 111 от конституцията, според който правителството “изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет”.
Янаки Стоилов, който също е конституционен съдия, отказа да коментира хипотеза, в която служебен кабинет няма да бъде съставен. Той обаче отбеляза пред БНТ, че след последните изменения конституцията не гарантира реализация на функцията на президента по съставяне на служебен кабинет. “Според мен има още един вреден ефект - за позиции, за които са необходими определени професионални и други качества, се търсят хора, които се привиждат като потенциални кандидати за съвсем друга роля, която трябва да се изпълнява”, отбеляза Стоилов. Според него служебен кабинет трябва да има, въпреки че и сегашното правителство можело да организира изборите.
Измененията в конституцията бяха приети окончателно в края на декември 2023 г. С тях президентът изгуби правото си сам да посочи служебен премиер и министри в кабинета му. Сега държавният глава може да се спре само на омбудсмана, управителя на БНБ, председателя на Сметната палата и заместниците им, както и на шефа на парламента.
За двата си мандата на “Дондуков” 2 Румен Радев е напът да назначи служебно правителство за осми път. След промените го е правил два пъти и изборът му бе шефът на Сметната палата Димитър Главчев. Докато сам редеше кабинетите си, Радев се е спирал веднъж на проф. Огнян Герджиков и по два пъти на Стефан Янев и Гълъб Донев.
