Френски учени твърдят, че любимата играчка, която успокоява малчуганите, е твърде идеализирана и отдалечена от истинската природа. Животните в гората не са така миловидни, но именно те се нуждаят от симпатия и защита, казват изследователите
През 2023 г. научен екип от университета във френския град Монпелие решава да провери на какво точно се дължи огромната привързаност, която плюшените мечета предизвикват у децата. Привързаност, която продължава далеч отвъд ранните години от живота и се пренася в зрелостта. Изследователите направили анкета с 11 000 техни сънародници, които трябвало да оценят 436 снимки на плюшени мечета (43% от участниците заявили, че са заспивали точно с такова пухкаво животно като малки).
Резултатът показал, че онова, което най-много привлича хората към популярната играчка, са три основни неща – миловидност, успокоение и желание за защита. При децата тези три качества имали почти еднаква тежест. При възрастните надделявало усещането за спокойствие.
Няколко години преди това проучване университетът организирал пътуваща изложба, която имала за цел да задълбочи представите за хищника и неговата естествена среда, но и да покаже какво огромно значение е имал той през вековете върху съзнанието, психиката и творческото въображение на човека. “Мечката е митично животно, на което човекът винаги е отдавал голямо значение. Обект на легенди, предизвикваща страх или обожавана, възхвалявана или демонизирана, тя е символично дълбоко вкоренена в нашите западни общества. Тази пътуваща изложба отдава почит на древния цар на животните от пещерната праистория до плюшеното мече”, се казва в плаката на експозицията.
Може да се предполага, че именно събраните наблюдения покрай нея са навели изследователите на идеята за проучването от 2023 г. Разделът за плюшените мечета предизвикал такъв интерес, че
бил изкован дори нов научен раздел – плюшкология
Две години след първото изследване, публикувано в “Списание за позитивна психология”, през есента на 2025 г. следва ново проучване, но този път с много по-неочакван фокус. То е озаглавено “Какво показва вашето плюшено мече за отношението ви към природата”, публикувано е в изданието BioScience, а негов ръководител е д-р Никола Муке от Националния център за научни изследвания.
Той и съавторите му подчертават, че за много деца, израстващи в западните общества, първоначалното емоционално взаимодействие с дивата природа най-често не е чрез директен контакт. Вместо това то често идва чрез символични изображения – илюстровани книги, играчки и по-специално плюшени животни като мечетата. Това опосредствано съприкосновение формира фундаментална емоционална връзка, която може да продължи и в зряла възраст, влияейки върху нагласите, чувствата и поведението към опазването на околната среда. Такива ранни връзки, твърдят изследователите, са ключови във време, когато директният досег с природната среда е все по-рядък.
Този емоционален мост, изграден от детските играчки, обаче не е безупречен. Проучването повдига един пренебрегван, но все по-остър и нетърпящ отлагане проблем: когато тези играчки се отклоняват значително от биологичната реалност, те рискуват да предизвикат изкривени или непълни ментални образи на живите същества и техните екосистеми. Типичното плюшено мече въпреки емблематичния си статус и емоционален резонанс има малка прилика с който и да е реален вид мечка. Това отклонение може да наруши развитието на биологично точно разбиране за биоразнообразието, потенциално възпрепятствайки етиката на опазването му и ангажираността към него по-късно в живота.
За целта на изследването Муке и екипът му сравнили морфологичните и колориметричните характеристики на плюшените мечета, оценени в първото им проучване, с тези на истинските мечки. Резултатите показвали, че плюшените мечета отговарят на универсалните естетически стандарти за “сладост”: непропорционално големи глави, големи кръгли очи, заоблени силуети, еднородна козина и неутрални цветове, което ги прави мигновено привлекателни. Но тези черти нямат нищо общо с тези на дивите мечки.
“Нашите анализи разкриват, че истинските мечки са далеч от образа на най-популярните плюшени играчки: дори пандата, въпреки че се е превърнала в глобална икона, остава далеч от представите, предавани от плюшените мечета”, подчертава Никола Муке. Тези разлики отразяват дълбоко разминаване между емоционалното преживяване на природата и нейната биологична реалност.
“Плюшеното мече е огледало на нашата връзка с природата:
то въплъщава както нежността на емоционалната връзка, така и дистанцията ни от реалния свят”, обяснява ученият.
“Играчките и плюшените животни играят важна роля в разпространението и популяризирането на идеализирани представи за живите същества - отбелязва и Ан-Софи Трибо от екипа. - Тази идеализирана визия може да изглежда безобидна, но повдига въпрос: “Ако нашите представи за живите същества са изградени върху прекалено карикатурни символи, не рискуваме ли да загубим способността си да възприемаме и защитаваме сложността на природния свят?”
Тази ясно изразена разлика между миловидния вид на плюшените мечета и истинската анатомия на мечката отразява критична дилема относно екологичното образование и комуникацията за опазване на природата. Ако първите срещи на децата с дивата природа се филтрират през стилизирани или неточни плюшени играчки, техните ранни възприятия и емоционална възбуда е вероятно да се откъснат от екологичната истина.
Дългосрочните последици могат да включват емпатия,
която е сантиментална, но неинформирана, обич, която е отделена от екологичната сложност, и в крайна сметка грижа, която не успява да се справи с нюансираните реалности на загубата на биоразнообразие и динамиката на екосистемите.
“Искам да избегна всяко недоразумение. Целта на нашето изследване не е да сме сурови към плюшените мечета, далеч сме от тази мисъл. Плюшените мечета са прекрасни спътници. Но смятаме, че могат да се използват по-разумно”, казва Муке. Той и колегите му са убедени, че родителите трябва да се замислят повече, когато отрупват децата си със симпатичните играчки.
Изследователите посочват още, че не искат от хората да изхвърлят любимите същества за гушкане или да превърнат герои като мечето Падингтън и Мечо Пух в страховити мечки гризли. Но те смятат, че ще е добре да има разнообразяване на “плюшената палитра”, за да се въведат екологично обосновани форми, по-точно отразяващи естествените морфологии и автентични оцветявания на видовете. Такива изображения биха обслужили двойна цел: поддържане на емоционална достъпност и нежност, като същевременно засилват фактическите знания. Чрез това съчетаване детските играчки биха могли да се превърнат в мощни образователни инструменти, които насърчават точна, доживотна привързаност към дивата природа и каузите за опазването й.
