Броени дни преди България да замени лева с евро на 1 януари 2026 г., банковата система на страната преживява безпрецедентен наплив на пари, разкривайки дълбоки проблеми в структурата на икономиката и поставяйки под въпрос готовността на финансовите институции за предстоящата трансформация.
Рекордният приток: Цифри, които говорят
Депозитите на домакинствата (и НТООД) преминаха историческата граница от 100 млрд. лева в края на ноември 2025 г., достигайки 100,88 млрд. лева. Това представлява 45,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Спрямо предходния месец банките са абсорбирали приблизително 2,9 млрд. лева нови депозити, а годишният ръст възлиза на внушителните около 13,7 млрд. лева, или 15,8% увеличение спрямо ноември 2024 г., когато депозитите бяха 87,105 млрд. лева.
Депозитите на нефинансовия бизнес възлизат на 48,619 млрд. лева (22,1% от БВП) в края на ноември 2025 г., като се увеличават на годишна база с 8,9%. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 19,6% на годишна база през ноември 2025 г. и в края на месеца достигат 4,592 млрд. лева (2,1% от БВП).
Общите депозити на неправителствения сектор достигнаха 154,09 млрд. лева, което се равнява на 70,2% от прогнозния БВП, с годишен ръст от 13,6%. Българската народна банка прогнозира ускорен растеж до 15,7% до края на 2025 г., главно в резултат на очакваното интензивно депозиране преди присъединяването към еврозоната.
Част от търговските банки обявиха премахване на банковите такси за определен период от време през 2025 г. при внасяне на левове по сметка на каса или чрез банкомат, като тези средства ще бъдат автоматично превалутирани в евро след присъединяването към еврозоната.
Сивата икономика излиза на светло
Зад впечатляващите статистики обаче се крие неудобна истина. При планирането на количествата евро, необходими за замяна на левовете, БНБ и банките са отчели, че от 30 млрд. лева в обращение поне 10 млрд. лева са сиви. Липсата на официална статистика за дела на тези пари поражда още по-тревожни оценки — някои анализи сочат, че сумата може да достигне и 20 млрд. лева.
Финансисти в сектора посочват засилен наплив на пари от съмнителни сделки и странни наследства. По закон всеки, който внася над 10 000 лева в брой, попълва декларация за произхода на парите. Банкерският фолклор вече изобилства с креативни обяснения: върнати заеми, дадени преди 50 години, забавени с 20 години плащания по договори, аванси срещу бъдещи договори, които още не са подписани, до намерени пари в къщата на баба и дядо точно преди продажбата й.
Инцидентът в Горна Оряховица илюстрира абсурдността на ситуацията — близо 30 000 лева самозапалиха и изгоряха в банков клон, след като възрастен мъж внесе 4000 лева, посипани с нафталин срещу молци. При обработка частиците от нафталина попаднали в климатичната система и от топлината парите в трезора се подпалили.
Имоти, коли и инфлационният натиск
Сивите пари търсят легитимност не само през банковата система. Имотният пазар е нажежен до червено — цените на имотите се увеличиха средно с 15,4% през 2025 г., а в големите градове скокът достига 20%. Значителна част от поскъпването се дължи на сиви пари, които се узаконяват през имотни сделки.
Бум има и в покупките на нови автомобили, които са се увеличили с цели 27,4%, поставяйки България на второ място в ЕС по този показател след Литва. Част от сделките, особено при луксозните возила, има вероятност да са финансирани от сивия сектор.
Проблемът с тези пари е, че надуват инфлацията, защото се харчат усилено преди въвеждане на еврото. Поскъпването на годишна база вече няколко месеца се задържа над 5%. Колкото повече пари влязат в банките, толкова повече отслабва натискът върху инфлацията — това е причината банките да махнат таксата при внасяне на левове и да предлагат промоционални оферти за спестяванията.
Кредитният бум и предупрежденията на БНБ
Паралелно с ръста на депозитите, кредитирането също остава високо. Общата сума на заемите вече е над 120 млрд. лева, като към края на ноември те са с малко над 2 млрд. лева повече в сравнение с октомври — съответно 117,6 млрд. лева в октомври при 115,7 млрд. лева месец по-рано. По кредитните сметки само на домакинствата вече има 55,4 млрд. лева. От 100 млрд. лева депозити на домакинствата като кредити към тях са се върнали 55 млрд. лева.
Малко над половината от тези кредити са ипотечни заеми — 32,1 млрд. лева, които за последната година са се увеличили с близо една трета. Потребителските кредити възлизат на 21,356 млрд. лева, с годишно увеличение от 13,6%. Малко над половин милиард — 536 млн. лева, са другите кредити. Техният обем винаги е по-малък, защото лихвите по тях са по-високи.
БНБ предупреди, че бумът на заемите в краткосрочен план носи позитиви за доходността на банките, но в дългосрочен създава риск за техния баланс. Като причини за ръста на заемите централните банкери посочват относително благоприятни макроикономически условия и продължаващия ръст на заплатите.
Експертите на централната банка предупреждават, че геополитическата обстановка остава много несигурна, а всяко влошаване на условията ще даде ефект върху веригите на доставки, износа на стоки, потреблението и инвестиционната активност. Тъй като българската икономика е силно интегрирана в международните вериги, всяко сътресение ще се отрази на платежоспособността на кредитополучателите и ще доведе до ръст на необслужваните заеми.
Това е причината управителният съвет на БНБ да остави нивото на антицикличния капиталов буфер на 2% и за първото тримесечие на 2027 г. Основната задача на този буфер е да служи като защита на банковата система срещу потенциални загуби.
Ценовият въпрос: Еврото не е виновно
Цените на плодове, зеленчуци, основни стоки, някои услуги и медикаменти растат, но причините не са във въвеждането на еврото. При доматите и краставиците поскъпването е над 17%, при зелето и чушките — над 6-7%, при бананите и гроздето — 2-3%, при зрелия фасул, лещата и яйцата — 3-4%. От друга страна, маслото, олиото, сиренето, прясното мляко, брашното и оризът се устремиха към по-ниски нива.
Най-пресният пример е Хърватия, която се присъедини към еврозоната на 1 януари 2023 г. Там скокът на цените за масовите стоки повиши инфлацията с 0,3-0,4 процентни пункта. Европейската централна банка, позоваваща се на данни от търговските вериги в Хърватия, установи, че при две трети от цените на продуктите няма промяна, при 25% е регистрирано понижение, а при 10% — ръст.
В сферата на услугите — при ресторантите, козметичните, фризьорските и медицинските услуги се забелязва осезаемо повишение. Обяснението е, че тези сфери са без сериозна външна конкуренция и когато са с подчертано местен характер, тези бизнеси се възползват от по-свободните ценообразуващи механизми, като не се колебаят да закръглят нагоре бъдещия курс.
Официалният анализ на Европейската централна банка за Хърватия е категоричен, че ефектът от еврото върху цените две години по-късно е минимален. Европейската централна банка стигна до извода, че ако се смени валутата и в този момент няма допълнителни макроикономически сътресения, тогава ефектът "евро" ще е еднократен и умерен. Статистиката сочи, че ефектът от въвеждането му най-често е еднократно поскъпване в рамките на 0,2 до 0,5 процентни пункта от инфлацията за периода на преход.
Глобалният контекст
През 2025 г. светът се намира в така нареченото ново нормално — една перманентна турбулентна ситуация. Глобалната инфлация расте на фона на бушуващи военни конфликти, заделят се все повече средства за превъоръжаване, цените на енергоносителите растат, което рефлектира върху по-високи транспортни разходи.
Европейската централна банка отбелязва: "В периоди на глобални сътресения (енергия, суровини, кризи, нестабилност) страните с висока зависимост от внос и енергийни ресурси чувствително повишават цените. Това важи не само за членките на еврозоната, но и за тези, които се подготвят да се присъединят." Затова тези макроикономически фактори в никакъв случай не трябва да се приписват на еврото.
Уроците от другите страни
Историческият преглед на страните, приели еврото, разкрива различни сценарии. В Словакия преди 2009 г. страната постепенно сближи икономиката си с тази в еврозоната, отбеляза растеж, инвестициите и жизненият стандарт започнаха да растат, но заедно с повишеното търсене цените неусетно станаха западноевропейски, особено в сферата на услугите и недвижимите имоти.
В Естония периодът преди еврозоната през 2011 г. бе съпроводен от нарастващо доверие, което генерира бурен икономически растеж, висока заетост, неимоверен ръст на заплатите и кредитите, бум на инвестициите в жилища и всичко това завърши с имотен балон. Резултатът бе покачване на цените, които догониха европейските, след което ситуацията се стабилизира.
Ситуацията се повтори в Латвия през 2014 г. и в Литва през 2015 г. В очакване на еврото разходите за труд нараснаха, кредитите отбелязаха пик, изливаха се огромни инвестиции и капитали в строителството, което неминуемо доведе до повишено търсене и ръст на доходите и разходите.
В повечето страни повишеното доверие, съпровождащо влизането в еврозоната, води до бум на кредити и инвестиции, а това действа като мощен ускорител за потреблението, търсенето, включително и на недвижими имоти. В страни с малък пазар, с недостатъчна конкуренция, със слабо регулирани услуги и сектори, увеличението на търсенето лесно се прехвърля върху цените.
Изводите
България влиза в еврозоната в момент на глобална икономическа турбулентност, с рекордни депозити, но и с тревожни сигнали за качеството на парите в системата. Колкото и банките и БНБ да са подготвени технически за обмяната, истинският тест ще бъде как икономиката ще абсорбира внезапния приток на легализирани средства и как ще се справи с последващия натиск върху цените и кредитния пазар.
Едно трето от депозитите на домакинствата вече са в евро, а останалите чакат януари за превалутиране. Опашките пред банките се очаква да продължат и през първия месец на новата година. Финансовата система е подготвена, недостиг на евро няма да има, но истинският въпрос остава: какво ще се случи с онези 10 до 20 млрд. лева сиви пари, които сега търсят път към легитимност?
Отговорът ще се изясни в месеците след 1 януари 2026 г., когато България официално ще стане част от еврозоната — със всичките си предизвикателства, възможности и рискове.
Текстът е част от проекта "Източен фланг", финансиран от ЕС, в който участва "24 часа" в партньорство с медии от 9 държави.
