В последно време огромен интерес предизвика археологическо откритие, направено през юни тази година от водолазите Емил Бачев и Стамен Царков в Мичуринския залив край Царево. Става дума за желязна е английска котва от XIX в. от типа „Паркър" (Parker), дълга близо 5 м и тежаща 4 тона. Археологът Атанас Орачев е категоричен, че това е най-голямата котва, откривана някога в Черно море. Като сравнение котвата на известния кораб „Титаник" е дълга 5,6 м. Експертите смятат, че котвата от Царево е изгубена при един от характерните за Черно море щтормове, които така плашели моряците през древността. По нейните мащаби се предполага, че дължината на кораба надхвърляла 60 м.
Кораби с такава големина са изключително редки за Черно море през XIX в., но се оказва, че все пак са влизали в него. Издраскани с остър предмет рисунки на подобни плавателни съдове бяха открити от мен през 80-те години на миналия век, когато проучвах многобройните графити с морски сюжети в църквите в Несебър. Става дума за две изображения от църквата „Св. Спас", датирани в XIX в. Те показват абсолютния връх на ветроходния флот, защото са от вида на клиперите. Корпусите им са изключително дълги и много ниски, с т. нар. „клиперен" нос. Най-характерни са четирите мачти с огромна височина. В единия случай четирите мачти са с прави четириъгълни платна, докато при другия задната мачта има триъгълни платна. Като терминология първият кораб е от типа „четиримачтов кораб с пълно оборудване", а вторият – четиримачтов барк.
Появата на клиперите през XIX в. е продиктувана от откриването на целия свят и разпределянето му на колонии от големите империалистически държави. Първи със създаването на такъв кораб се заемат през 40-50 години американците като бостънския корабостроител Доналд МакКей. Неговите кораби „Рейнбоу", „Лайтнинг" и др. са още изцяло дървени, с три мачти, дълъг корпус и водоизместимост до 3000 тона. Англичаните реагират още през 1839 г. със също тримачтовия „Скотиш Мейд" и т. нар. „чайни" клипери, създадени за бърза доставка в Англия на чайната реколта от Индия и Китай. 60-те години на 19 век са времето на едни от най-красивите и бързи платноходи като тримачтовите „Тайпинг" и „Ариел", взели при прочутото си състезание това разстояние за 99 дни и само няколко минути разлика помежду си.
Значението на бързите, но доста неустойчиви клипери, спада с откриването на Суецкия канал през 1869 г. и голямото съкращаване на пътя между Европа и Азия. Тогава се налага нуждата от многотонажен и сравнително бърз, макар и не колкото ранните клипери, но затова пък устойчив кораб. Допълнителен подтик е огромната нужда в Европа от зърнени храни, довела до необходимост от експлоатиране на далечните австралийски и южноамерикански ресурси. Така се създават кораби първо с три, а после с четири и пет мачти със смесена (композитна) конструкция от дърво и желязо, наричани windjammers – буквално - „изстискващи вятъра". Те често са назовавани и „клипери", но се отличават много от по-ранните плавателни съдове с това наименование. Върхът е достигнат в края на XIX и началото на XX в.век при серията германски кораби, известни с името „летящите клипери с буквата П", защото имат начална буква П, като петмачтовият „Прусия" с тонаж 5081 бруто тона. Той и също петмачтовият „Франция II" с тонаж 7800 бруто тона бележат въобще края на транспортния ветроходен флот в световен мащаб.
Двете открити в църквата „Св. Спас" рисунки показват именно кораби от този тип, изработени през 60-80 години на XIX в. Авторът на изображенията е наблюдавал отдалеч плавателните съдове, но е бил вещ в корабостроенето и е отразил много подробности. На четирите мачти е имало по 5-6 прави платна, като големият „кораб с пълно оборудване" се е движел на основни платна и марсели, докато горните са прибрани на реи. На носа пък отчетливо се виждат по-малките триъгълни платна (кливери), опъвани върху бушприта.
Най-важен е въпросът – как Черно море и то край българското крайбрежие са се появили огромните четиримачтови клипери? Наистина има данни, че през Кримската война (1853-1856) съюзническият флот на Великобритания и Франция използвал клипери в морските операции срещу Русия. Това обаче се случва на ранен етап от корабоплаването, когато четиримачтови конструкции почти не се използват. В този смисъл изображенията от несебърската църква показват по-скоро кораби, използвани в търговските флоти.
След като векове наред Черно море било напълно затворено за света от Османската империя, то е отворено реално през 1829 г. след Одринския мирен договор. Тогава англичаните доминират в световната търговия, а след Балта-Лиманското споразумение от 1838 г. получават привилегията за първи търговски партньор на Османската империя. Най-важна клауза в договора е отпадането на т. нар. „зърнен монопол" на Високата порта, по който тя имала пълни права върху търговията с жито. Това води до огромен „бум" на английското търговско корабоплаване в Черно море. През 1847 г. във Варна е открито британско консулство и същата година на българския бряг акостират 14 английски кораби.
Британските позиции укрепват още повече след Кримската война. Както се каза, по това време се набляга на търговията с жито, българска пшеница прониква на английския пазар след 1842 г., а през 50-60-те години износът става много интензивен. Британският консул във Варна Сен Клер пише редица донесения, в които пояснява, че основните износни стоки от България са зърнените храни и вълната. Последната била много необходима за проспериращата по това време в Англия текстилна промишленост.
Ето с това време трябва да се свържат изображенията от църквата „Св. Спас". Като конструкция и двата кораба се отнасят най-общо към 60-80-те години на 19 век. С голяма сигурност трябва да се приеме, че те са били английски по произход. По това време подобни клипери правят и в САЩ, но няма основание да се смята, че американски кораби са достигали до българските пристанища по онова време. Без съмнение многотонажните английски композитни клипери са били най-надеждните търговски съдове от епохата.
От схематичните рисунки трудно може да се разбере кои са били тези кораби, но има интересна възможност за това. През 60-70-те години на XIX в. корабостроителната компания Barclay Curle в шотландското пристанище Глазгоу получава голяма поръчка за направа на многотонажни търговски съдове от корабоплавателната компания R & J Craig. През 1875 г. на вода е спуснат „Каунти ъф Пийбълс" - огромен четиримачтов кораб с железен корпус и пълно оборудване. С дължина 81,2 м, ширина 11,8 м, газене 7,1 м и товарен капацитет от 1614 нетни регистърни тона (NRT), той е бил най-съвременен „уиндджамер", използван главно за търговия с юта между пристанищата Дънди и Кардиф във Великобритания и Бомбай и Калкута в Източна Индия. После „Каунти ъф Пийбълс" е последван от серия подобни четиримачтови кораби, носещи имената на шотландски графства - „Каунти ъф Кейтнес" (спуснат на вода през 1876 г.), „Каунти ъф Инвърнес" (1877 г.), „Каунти ъф Кромарти" (1878 г.), „Каунти ъф Дъмфрис" (1878 г.), „Каунти ъф Кинрос" (1878 г.) и още няколко други. Може би някой от шотландските гиганти е превозвал зърно от български пристанища и е бил заварен от буря в Мичуринския залив.
