„В ясната и тиха зимна вечер продължително и далечно изсвири локомотивът на идващия откъм Живовската спирка влак. Ехото обходи цялата котловина и после дълго заглъхваше", казва скулпторът Теодоси Антонов.
"Едва ли бих могъл да напиша нещо по-интересно и впечатляващо за нашия дивен Северозапад от ненадминатия Йордан Радичков, от Иван Давидков. Прекланям се пред тази божествена природна територия - тайнствена и загадъчна", описва авторът на книгата "Моите влакове". Той е сътворил герба и почетния знак на Монтана и пластичния релефен портрет на Йордан Радичков, както и десетки медали и отличия на общината, десетки паметници и паметни знаци.
Определя себе си като старомоден аналогов човек, който е дълбоко свързан с влаковете и гарите, с велосипеда.
"Влакът ми е нещо като втора природа. И като ме стегне шапката, отскачам на гарата или хващам влака за Берковица или Бойчиновци, за да ми мине, когато ме налегнат тежки мисли. Значи някаква релаксация."
Странният творец от Монтана мечтае за по-добър и смислен живот се взира с носталгия в славното минало на град Фердинанд (днешна Монтана). Помни учудващо малки неща – пазара на добитък, панаирите, старите фотографи, изгревите зад планината „Пъстрина", залезите зад Веренишкото бърдо и скритите тайнствени случки на градската бохемa.
Теодоси Антонов работи в много жанрове на изобразителното изкуство - живопис, графика, илюстрация, скулптура, приложни изкуства, оформя книги. През 1977 г. трайно се насочва към медалната скулптура. В по-късните години започва да пише проза и поезия, членува в три творчески съюза – на художниците, на писателите и на журналистите.
„Спомените, както и онова което съм изследвал, дочул и осъзнал като предания, дори легенди са точни и достоверни. Започнах с живопис, като такъв влезнах в Академията, после учих при проф. Марин Върбанов, известен приложник, нелегално правех скулптура, правех и графика, поне пет специалности в моя си занаят."
Баба му Кева от село Калиманица го води като тригодишен на дараците. Тези дараци толкова много впечатляват малкия Тошко, че той ги начертава с креда върху пода на шивашката работилница, където баща му работи. Всички знаят, че ще продължи с рисуване, но никой не го подсеща кога точно да подаде документите в Художествената гимназия.
"Знам си, че ще кандидатствам, но не питам никой кога, какво. И ме среща моят учител по музика. И ми казва, че изпитът е започнал още днес. Нагърбихме багаж и на бегом се качваме на влака в последната секунда.
Директорът вика, ей, закъснял си, но ще ти дадем един лист ...и каквото стане. Като ме приеха имаше и по-талантливи от мен.
Въобще, винаги е имало по-талантливи, няма как да не е така."
След завършването на Художествената академия се връща в Монтана и започва да работи като "свободен художник".
"Най-хубавите ми години са тези в Художествената гимназия и в академията. Това бяха страхотни години. Живеехме и учехме на пъпа на София. Това много ми липсва."
Безкрайните му пътувания, по-често безцелни, но не съвсем, защото в тези возила той е написал почти всичките си разкази. Те са свързани със случки, събития около пътешествията. Девизът на Теодоси Антонов е: „Пътувай на всяка цена, дори и в обратната посока!".
Не само защото бе оценена положително в централния специализиран печат, но и удовлетвори неговото поколение художници, за които Теодоси пише и посвещава спомените още от Художествената гимназия и академията в София. Повече от ласкави бяха и отзивите и оценката в печата за поетичната му книга „Завръщането на конете".
Скулпторът от Монтана е участвал в десетина биеналета, oрганизирани и от FIDEM. Триптихът „Трансформации" на Теодоси Антонов впечатлил американски ценители на пластичното изкуство. Теодоси Антонов е в петицата от български художници, които имат откупени творби едновременно в Бритиш музеум 1992 година, в Музея за чуждестранно изкуство А. С. Пушкин – Москва -1990 и в Националната художествена галерия -1986 година. Неговата кръгова композиция „Данте е навсякъде и всякога" е притежание на музея „Данте Алигиери" в Равена -Италия.
