Икономиката на България продължава да изсветлява и делът на сивата ѝ част през 2024 г. достига 20 – 21 процента, като композитният индекс „Икономика на светло" за миналата година регистрира стойност от 79,44 пункта, докато през 2023 г. той е бил 78 пункта. Това каза професор д-р Стефан Петранов - създател на индекса, който Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изчислява за 14-та поредна година. Влошаване се отчита при подиндекса „Заетост на светло", който обхваща трудовите отношения, и за миналата година той е 80,21 пункта при 82,24 пункта през 2023 г.
По думите на проф. Петранов съчетаването на умерен икономически растеж и намаляваща инфлация през 2024 г. е допринесло за по-нататъшното изсветляване на икономиката. Той подчерта, че през годината не са били предприети радикални нови реформи, насочени пряко към борбата със сивата икономика, но редица нормативни актове, приети в предходни години, са били прилагани по-ефективно и при засилен контрол.
Ученият отчете и наченки на структурна трансформация чрез различни държавни програми за дигитализация, технологична модернизация, иновации и конкурентоспособност, които по принцип ограничават сивата икономика, тъй като засилват формалния сектор, повишават прозрачността и затрудняват укриването на дейност. Той припомни и практиката от периода на ковид-кризата държавната подкрепа да бъде насочвана само към светлата част на икономиката, като изрази надежда този подход да се запази.
В същото време проф. Петранов посочи, че административното увеличение на минималната работна заплата е довело до разширяване на практиките със „заплати в плик", което се отразява в понижението на подиндекса „Заетост на светло". Макар делът на сивата икономика да е намалял до най-ниското си ниво от началото на измерването, той остава относително висок в сравнение с останалите страни от Европейския съюз.
Според него това се дължи на устойчиви структурни фактори, сред които намесата на държавата на трудовия пазар чрез минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи, недостигът на работна ръка и натискът от растящите разходи за труд, особено в трудоемки сектори като строителството, услугите и земеделието. Напрегнатият пазар на труда понякога принуждава работодателите да правят компромиси, включително с нерегламентирани практики, допълни той. Като допълнителни фактори проф. Петранов посочи ниската ефективност на институциите, включително на съдебната система, и високите нива на корупция.
Областите, в които сивите практики са най-разпространени и където са необходими най-целенасочени мерки, са трудовите договори, които не отразяват реалното възнаграждение, допълнителната заетост без договори, коректното деклариране на труда и плащането на данъчно-осигурителната тежест, както и отчитането на оборотите в услугите и провеждането на обществени поръчки, обобщи ученият.
С уточнението, че АИКБ не изследва пряко сивата икономика в ЕС, проф. Петранов посочи за БТА, че според изследвания на други автори средният размер на сивата икономика в Европейския съюз е между 11 и 13 процента в различните години. Страните, които са с най-добри показатели в това отношение, са: Австрия, Нидерландия, Великобритания, Дания. При тях размерът на сивата икономика се оценява на около 7-8 процента. Той отбеляза, че от началото на изследването на АИКБ през 2010 г. в България сивата икономика е била 37 процента, а през 90-те години, според други автори, нейният дял е бил над 50 процента. Така че тенденцията е благоприятна, резултатите са позитивни, тази година имаме повишение, което е добре, но има още работа да се върши, обобщи ученият.
Председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев заяви, че въпреки някои обществени нагласи българската икономика се движи към по-висока прозрачност. Той отчете по-добра събираемост на данъци и акцизи, по-ефективен контрол и нарастващ дял на безкасовите разплащания. По думите му през 2024 г. дейността на АИКБ в борбата със сивата икономика и недекларираната заетост е била определена като добра практика от Европейския орган по труда. В коментар за общественото недоволство Радев отбеляза, че в най-голяма степен това, което е предизвикало недоволството на хората, е „нечувствителното налагане политически на модел на управление, който дори и да преследва повишаване на стандарти, начинът, по който го прави, предизвиква хората и ги разочарова от това, че сякаш липсва чуваемост на техните проблеми".
Той допълни, че анализи на АИКБ показват, че част от младите хора, които според статистиката не работят и не учат, всъщност участват на пазара на труда, но при нерегламентирани практики, което ги прави особено уязвими към сивата икономика.
Председателят на Обществения съвет „Икономика на светло" и заместник-министър на труда и социалната политика Наталия Ефремова подчерта, че държавата няма друг подобен национален инструмент за измерване на сивата икономика. Без съмнение по-добрият стандарт на живот може да бъде постигнат само там, където нивото на неформалната икономика е възможно най-ниско като процент. Най-вероятно няма държава всъщност, която изцяло да е изсветлила своята икономика, но ние последователно, най-малкото в последната една година (но и преди това) развиваме тезата, че това е един от най-важните ключове за по-доброто реализиране на социално-икономическите права на всички, които са заети, от една страна, както и на бизнеса, от друга, каза Ефремова.
Тя отбеляза, че справянето със сивата икономика и недекларираната заетост изисква комплекс от мерки и промяна в обществените нагласи, включително устойчива нетърпимост към недобросъвестните практики през целия трудов живот.
