В края на всяка година правим равносметка – прибираме старото, изхвърляме счупеното и търсим начин да започнем отначало. А една стара поговорка ни напомня, че именно счупеното носи щастие. В Япония тази идея съществува още от 16-ти век под формата на философия и изкуство, наречено Кинцуги. През последните двайсет и пет години се използва и като терапевтичен метод в различни страни по света. В България методът намира своя съвременен прочит чрез работата на Мария Петкова – терапевт, който използва Кинцуги като арт терапевтичен метод в работа с възрастни и деца, предава Нова тв.
В японската традиция Кинцуги е техника за възстановяване на счупена керамика, при която пукнатините не се прикриват, а се подчертават със злато. Вместо да бъде изхвърлен, счупеният съд се превръща в уникален обект – по-красив и по-ценен именно заради белезите си.
Кинцуги навлиза в живота на Мария Петкова в период на лична криза. В процеса на работа със счупената керамика тя започва да открива, че възстановяването не е само занаят, а има и силен терапевтичен ефект. Така практиката постепенно се превръща в основа за авторски подход, чрез който философията на Кинцуги започва да се прилага целенасочено в България като метод за работа с травми при възрастни и деца.
Днес Мария работи както с възрастни, така и с деца. В авторския ѝ курс всяка фаза от възстановяването на керамичния предмет съответства на етапите, през които преминава човек, когато се справя с травма.
Историите, които минават през ателието ѝ, често са тежки. Хора, които носят дълбоки загуби и болка, понякога смятат, че са „по-счупени" от самите предмети, които държат в ръцете си. Именно в този момент философията на Кинцуги поставя ключов въпрос – дали човек е самата травма, или наблюдателят, който може да я види отстрани. Това разграничение често се оказва първата крачка към продължаване напред.
Все по-често методът намира приложение и при деца. В свят, в който агресията и емоционалната нестабилност сред най-малките стават все по-видими, Кинцуги предлага щадяща среда за изразяване на чувства. Процесът учи, че негативните емоции не разрушават другите, а най-вече нас самите – послание, което децата разбират интуитивно.
В края на годината философията на Кинцуги звучи особено актуално. Вместо да изхвърляме счупеното – в предметите, в отношенията или в самите себе си – можем да го видим като ресурс. Като възможност за трансформация. За Мария Петкова новата година е като предмет, в който златната линия се поставя точно там, където старото вече не работи и трябва да бъде пропукано, за да се превърне в нещо по-добро.
Бъдещето на Кинцуги у нас, според нея, е свързано с все по-осъзнатото търсене на вътрешна работа и личностно развитие. Малките промени се случват бавно, но се случват. А понякога именно пукнатините са мястото, през което влиза светлината.
