Фискалният съвет на България предлага да се преработи проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и проекта на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 година. Това сочи становище на Фискалния съвет относно преработения Законопроект за държавния бюджет на България за 2026 година, който бе одобрен от Комисията по бюджет и финанси към парламента по-рано тази седмица. Становището на институцията идва след като вчера премиерът Росен Желязков обяви, че правителството подава оставка в резултат на протестите в цялата страна, а днес парламентът единодушно я прие.
От Фискалния съвет изтъкват в становището си сходни препоръки и изводи с тези, които бяха изготвени относно изтегления проект на бюджет за догодина. Според институцията заложените приходи в бюджета са надценени, а относно разходната част следва да се премахнат автоматичните индексирания за възнагражденията в някои сектори, които водят до бюджетен дисбаланс. Препоръчва се промяна на подхода на изготвяне на бюджета, така че да се наблегне на ефективността и качеството на публичните финанси.
Според становището е необходимо по-значително усилие за създаване на циклични буфери, надхвърлящи регулативно изискуемия от 1,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), както и създаване на структурен буфер за осигуряване на по-значително фискално пространство за структурни реформи.
Правилото за размер на публичния сектор до 40 процента от БВП е нарушено през 2026 г. и остава такова през следващите години.
Фискалният съвет счита, че проекциите за приходите в проектобюджета са надценени, като оценката на институцията показва риск от неизпълнение на данъчните приходи от 3,5 до 4,7 млрд. евро в зависимост от допусканията за развитието на структурата на БВП.
Експанзията на държавните разходи през 2026 г. в размер на около 5 процента от БВП води до промяна в съотношението публичен/частен сектор и продължение на увеличението на дела му, въпреки много доброто развитие на икономиката.
Фискалният съвет препоръчва да бъдат премахнати всички числови правила, водещи до процикличност на разходите.
Според становището с притеснителни темпове нараства размерът на консолидирания държавен дълг – увеличава се до 29 процента от БВП за тази година и достига до 37 процента от БВП в края на разглеждания период. Разходите за лихви също растат – от 0,5 млрд. евро. за 2024 г. до 1,8 млрд. евро. през 2028 г. Рязкото нарастване на дълговото бреме ще доведе до увеличаване на цената на финансиране на дълга на международните пазари, като при този темп България е напът да загуби имиджа на страна с нисък фискален риск по отношение на своята задлъжнялост, посочват от Фискалния съвет.
Институцията предупреждава, че продължаващата политика за отчисляване на 100 процента от дивидентите от държавните предприятия в средносрочен план ще доведе до тяхната декапитализация, невъзможност за развитие и поддържане на конкурентоспособност.
По-рано днес Фискалният съвет публикува анализ, посветен на процедурите и текстовете в закона, засягащи евентуалното влизането на страната в новата 2026 година без приет Закон за държавния бюджет.
