Тероризмът вече няма нужда от пещери, пустини и тайни квартири. В наши дни той има интернет. В дигиталния свят се случва нещо също толкова опасно като взривовете, барикадите и оръжията. Развива се радикализиране - процес, който е тих, невидим и почти стерилен. Вместо изстрели и кръв по тротоарите има видеа, чатове, мемета, конспирации, затворени групи, в които обикновени хора се превръщат в оръжие.
Радикализацията онлайн започва с един клип, едно интервю или една статия, която твърди, че „медиите лъжат", че „правителството крие истината", че „има заговор". После идват препоръките на алгоритъма - машината, която живее от човешкото внимание. Тя предлага втори клип, трети, десети. Все по-крайни и все по-емоционално заредени.
Технологията няма идеология, тя показва това, което задържа вниманието най-дълго. А радикалните послания са лепкави, агресивни, заредени със страх и чувство за несправедливост - перфектният коктейл за всеки алгоритъм.
Така се раждат бъдещите терористични клетки. Не по мазета, а по Discord сървъри. Не по гори, а в Telegram канали. Не с оръжие в ръка, а с усещането, че светът е враг, че обществото е корумпирано, че „някой трябва да направи нещо".
Това „нещо" често започва с думи. После се превръща в намерения. А намеренията в действия.
Примери не липсват. Терористът от Крайстчърч, който изби десетки хора в Нова Зеландия, беше продукт именно на тези среди. Създаден не от един човек, а от общност от крайни групи, които го окуражаваха, одобряваха, хранеха с омраза. Преди куршумите имаше мемета. Преди оръжието - форуми. Преди превъртането на пълнителя имаше алгоритъм, който му предлага още и още съдържание.
Радикализацията не е запазена марка само за джихадистки групировки. Тя може да има всякаква посока - религиозна, политическа, националистическа, псевдонаучна, конспиративна. Общото е едно: обещава на човек място в една измислена битка. Дава му илюзията, че е избран, че е по-прозорлив от „овцете" и вижда „истината".
И колкото по-самотен е човек в реалния живот, толкова по-лесно попада в дигиталната спирала. Там го посрещат хора със същите гняв, недоверие и агресия. Радикалните групи са внимателни - първо дават подкрепа, после предоставят враг, а накрая и цел.
Именно такъв бе случаят с пловдивския ученик, който бе прехванат по групи. Първо с внимание, после с цели на исляма и накрая с инструкции как да направи бомба.
В последните години службите за сигурност предупреждават, че най-опасната тенденция е т.нар. саморадикализиране. Това са хора без пряка връзка с организации, без контакт с клетки, без физическа подготовка. Те се радикализират изцяло онлайн - сами, но с мобилен телефон в ръка. И точно затова са почти невидими за службите.
България не е изолирана от процеса. В докладите на ДАНС се споменават случаи на млади хора, попаднали в канали, които пропагандират насилие, екстремизъм и расова омраза. Някои от тях дори не осъзнават, че им промиват мозъка - вярват, че просто „се информират от алтернативни източници".
Как се спира подобен процес?
Първо, с образование. Хората трябва да разбират как работят алгоритмите, защо са толкова ефективни, и че информационната среда е манипулируема. Медиен и дигитален анализ - това не са хуманитарни приумици, а инструменти за оцеляване.
Второ, с прозрачност. Платформите трябва да разкриват кой стои зад съдържанието, как се финансира и какви интереси обслужва. Анонимността в интернет е право, но тя е и прикритие за екстремисти, които използват свободата на словото като щит за пропагандата си.
Трето, с докладване и механизми за реакция. Колкото повече съдържание, пропагандиращо насилие, бъде свалено в първите минути от появата си, толкова по-малко хора ще попаднат в спиралата. Същото важи и за групите, които използват „кодови думи", за да заобикалят правилата.
Четвърто, с подкрепа за хората, които са уязвими. Самотата, липсата на принадлежност, социалната изолация са предварителните условия за радикализация. Ако човек е част от общност, има работа, приятели, шансът да бъде „всмукан" от екстремистка група пада драматично.
Пето, с активен мониторинг от службите. Радикализацията е престъпление не когато вече има взрив, а когато започва да се заражда. Точно затова в много държави има екипи, които наблюдават публични групи, следят ключови думи, анализират пикове в агресивно съдържание.
Радикализацията е процес, който се храни от човешкия страх, гняв и чувство за несправедливост. Терористичните организации отдавна разбраха, че не е нужно да събират хора на едно място. Достатъчно е само да ги накарат да вярват в тяхната кауза.
И ако обществата не се научат да разпознават ранните признаци на този процес, екстремизмът ще продължи да расте.
Тероризмът вече не пътува със самолети. Пътува с Wi-Fi.
