Бившият директор на Службата за регистър на класифицирана информация на Народното събрание Любомир Медаров, който беше задържан през 2021 г. и обвинен в принадлежност към престъпна група и шпионаж за Русия, осъди България пред Европейския съд по правата на човека.
На днешното си заседание Министерският съвет реши да изплати на Медаров 3000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 1800 евро за разноски.
Той беше задържан на 18 март 2021 г. от Военна полиция и на следващия ден му беше повдигнато обвинение за участие в престъпна група и шпионаж за чужда държава. Лидер на организираната престъпна група беше бившият началник на Службата за военно разузнаване на Министерството на отбраната Иван Илиев. В групата, водена от 74-годишен мъж, когото прокуратурата тогава нарече „Резидент", беше включена и съпругата му Галина, която е действала като посредник във връзката със служител на руското посолство.
Илиев е вербувал още четирима души, включително, както е научил, заместник-началника на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет" в Министерството на отбраната полковник Петър Петров. В групата са били и директорът на Регистъра на класифицираната информация на Народното събрание Любомир Медаров и служител от военното разузнаване Димитър Влахов. Шестият обвиняем, също служител от военното разузнаване, се е признал за виновен.
Те бяха привлечени към наказателна отговорност за това, че са членували в група за шпионство, за събиране с цел издаване на чужда държава на информация, представляваща държавна тайна и за поставяне в услуга на чужда държава, за да й служат като шпиони. Според събраните по досъдебното производство доказателства три от лицата са разгласявали чуждестранна класифицирана информация с военен характер
От пресслужбата на кабинета съобщиха, че жалбата "Медаров срещу България" е подадена от Любомир Медаров и се отнася до твърдяно нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията (презумпция за невиновност) във връзка с направени изявления на главния прокурор, говорителя на Прокуратурата и наблюдаващия прокурор по повод образувано наказателно производство за шпионаж срещу жалбоподателя през 2021 г. Това е станало на специална пресконференция, където е излъчена и презентация с аудио и видеоматериали.
Съдът разглежда направените изявления и установява, че сравнението, направено с известен шпионски скандал от Студената война, използването на изрази като "престъпна дейност", "престъпна група", "член на група, извършила престъпления", "категорични доказателства", "предатели", "продаване на държавата за стотинки", както и категоричните заключения, че жалбоподателят е участвал в групата като е събирал и предавал класифицирана информация, са внушили идеята на съвсем ранен етап от наказателното производство, че жалбоподателят умишлено е участвал в шпионска мрежа в полза на чужда държава. Съответно Съдът намира нарушение на презумпцията за невиновност, закрепена в чл. 6 § 2 от Конвенцията.
