- 20% от починалите 100 хил. за година са били под 65 г.
- Онкоболните най-много в Русе, Хасково, Шумен и Плевен
- Всяко 10-о новородено е с майка тийнейджър, 2/3 от децата са извънбрачни
- Изненадващо се увеличават новите болни от ХИВ и СПИН, преобладават хетеросексуалните
България остава най-отмиращата нация в Европа, с най-висока преждевременна смъртност и с далеч по-ниска продължителност на живота спрямо средната за ЕС. Това сочи доклад за здравословното състояние на населението през миналата година, изготвен от Министерството на здравеопазването и внесен в ресорната комисия на парламента преди дни.
Лека промяна има в заболяванията, които морят българина, посочват данните. Отчита се и резкият ръст при някои заразни болести, през които България мина през 2024 г. - като епидемията от коклюш например.
Сред сериозните инфекции обаче са и ХИВ и СПИН. През 2024 г. новите случаи на ХИВ са 284, а новите болни от СПИН - 57, което е увеличение с 54% спрямо предходната година. Друга тенденция е, че ХИВ вече не е “запазен” за хомосексуалисти. Сред новите болни 168 души са посочили хетероконтакти на фона на 76 с еднополови партньори. От инжектиране на дрога са го хванали 36 души, което също е увеличение. Има и четири деца с вроден ХИВ, предаден от майките им. Най-много от болните са на възраст 30-39 г. и са в големите градове: София, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Хасково.
Трендът новооткритите случаи на СПИН в България да се увеличават явно е траен - миналия месец бе огласено, че само от началото на 2025 г. до 21 ноември
297 635 души са проверили своя ХИВ статус,
а инфектирани сред тях са се оказали 274-ма.
4835 са българите с установена ХИВ инфекция от 1986 г., когато болестта тръгна по света. Мъжете са над 5 пъти повече от жените. 93% от новите случаи са се заразили по сексуален път, а 6,2% - при инжекционна употреба на наркотични вещества, отчита МЗ.
Притеснително е увеличението на заболелите от ваксинопредотвратими инфекции, най-вече на коклюш - 2721 болни. Миналата година три бебета починаха от силно заразната инфекция. Тогава държавата промени имунизационния календар, така че бебетата да може да се ваксинират след 6-ата седмица, стана препоръчително и за майките. Със средства по плана за възстановяване е осигурено
безплатното ваксиниране срещу коклюш
В периода назад до 2020-а е имало най-много 27 болни на година.
Плавно увеличение има и на заболеваемостта от хепатит B - 262 души. За сравнение през 2023 г. са били 246, а предходните години - под 153.
Почти всички болни са на възраст над 34 г., т.е. не са били обект на задължителната ваксинация.
През миналата година са регистрирани
53 248 случая на остри заразни заболявания, като тук не се броят грип, остри респираторни
заболявания, туберкулоза, СПИН, полово предавани инфекции и COVID-19. Починали са 92-ма души, което е леко увеличение спрямо миналите години. Тогава обаче коронавирусът беше доста разпространен и убиваше повече хора.
Леко намалява заболяемостта от рак. Най-често в България се среща злокачественото заболяване на мъжките полови органи, на млечната жлеза и на храносмилателната система. Най-много са онкоболните в областите Русе, Хасково, Шумен, Плевен, а най-малко - в област София.
Добрата новина от доклада е, че се увеличава броят на българчетата, обхванати от профилактични прегледи.
Децата до 19 г. у нас са 831 456, прегледани са 90% -
750 134. В групата на най-малките - тези до 6 г., с нормален ръст и тегло са около 96%. В нея намаляват и децата с трайни заболявания, като делът им към 2024 г. е около 6 на сто. От тях най-много страдат от дихателни проблеми като астма и ринит, очни проблеми, хронични заболявания на тонзилите и аденоидни вегетации, затлъстяване и забавено развитие. Здравното министерство обаче отчита траен плавен ръст на бебетата с наднормено тегло.
Различни са данните при учениците. Там в норма по отношение на ръста са 93%, а за тегло - 91%. 1,5 процента от учениците са освободени от часовете по физическо.
Проблематичен е
ръстът на абортите при непълнолетни момичета,
като през 2024 г. са направени 1637 - това е една десета от всички прекъснати бременности. Средната възраст на майките при първо раждане продължава да расте, какъвто е световният тренд, но у нас остава най-ниската в целия Европейски съюз - 27,6 г. Има отчетлива разлика между областите - най-млади раждат в Сливен (22,1 г.), а най-зрели са родилките в София (30,9 г.).
Миналата година 5819 бебета са родени от жени до 20 години, като делът им расте с всяка година. “Продължава тенденцията всяко десето дете в страната да е родено от майка в тийнейджърска възраст, което поставя остро въпроса за необходимостта от системни здравни и здравнообразователни услуги за младите хора и
безплатни или на намалени цени контрацептиви и презервативи за млади хора под 20 години”,
се анализира в доклада на МЗ.
53 727 са родените миналата година деца, от тях живи са 53 428.
Броят на живородените е намалял с 3769 спрямо 2023 г. Коефициентът на общата раждаемост 8,3‰ е леко понижен, но е по-висок от средния за ЕС (8,2‰).
Коефициентът на плодовитост (брой живородени деца на една жена) през 2024 г. у нас е 1,72. Най-висок отново е в Сливен (2,59), Ямбол, София, Пловдив, а най-нисък - в Перник (1,40). За сравнение най-ниската стойност е регистрирана през 1997 г. - 1,12. Освен в Перник малко бебета се раждат и в Смолян.
За поредна година расте броят на извънбрачните деца - 62% от родените миналата година, но това е свързано с отказа на все повече двойки да се женят.
България остава с
най-високия показател за обща смъртност сред страните от ЕС
Средният в съюза е 10,8‰, а националният ни е 15,6‰. През 2024 г. у нас са починали над 100 хил. души.
Смъртността остава по-висока при мъжете и в селата (20,7‰). Най-високо е нивото ѝ в областите Видин, Монтана и Кюстендил, а най-ниска е в София.
Зловещи са показателите на преждевременната смъртност (лица под 65 г.) - над 20% от всички починали. Два пъти по-висока е при мъжете - 27%, спрямо 13% при жените.
Причините остават непроменени. И през 2024 г. на първо място са болестите на органите на кръвообращението (60,7%), следвани от новообразувания (17%), симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде (5%), болести на дихателната система (4,9%) и на храносмилателната система (4,3%).
През 2024 г. са починали 238 бебета до 1 г. Детската смъртност продължава да е по-висока от средната за ЕС. “Този показател е индикатор за качеството на медицинската помощ, но върху него влияят и жизненият стандарт и здравната култура на населението”, пишат от МЗ. Над 11% от родените бебета са били с поднормено тегло (5774 деца). Мъртвородени с ниско тегло са 213, което представлява 72,7% от мъртвородените в болници.
Към 31 декември 2024 г. населението в България е 6 437 360 души - с осем хиляди по-малко от 2023-а. Жените са повече - 52%, като до 55 г. преобладават мъжете, а с нарастване на възрастта се увеличава броят на дамите. Почти
3/4 живеят в градовете - 4,74 млн. души
Средната продължителност на живота започна да се покачва след отшумяването на ковид пандемията и вече е 75,6 г. (71,9 г. за мъжете и 79,3 за жените). За сравнение средната в ЕС е 81,4 г.
Електронни здравни карти за всеки пациент в болница, отпада синята книжка
Сестрите остават без закована минимална заплата, ще протестират
ЕЛИЦА ЧУПАРОВА
С електронна здравна карта от 2026 г. пациентските досиета ще бъдат достъпни за болничната и извънболничната помощ. За целта са предвидени 40 млн. евро в бюджета на здравната каса, стана ясно при гледането му на първо четене в бюджетната комисия на НС.
С въвеждането на електронната здравна карта ще отпадне синята здравноосигурителна книжка. С нея ще се повиши и нивото на контрол. Сега достъп до пациентските досиета имат само личните лекари, ТЕЛК и НЕЛК, а с промяната ще бъде възможно тази идентификация да се прави и дигитално. Така всеки пациент ще може да съхранява всички медицински услуги и грижи, които е получил.
Идеята е картата да е налична в приложението е-здраве, а от 1 януари 2027 г. да може да се използва и през мобилния телефон, обясни управителят на НЗОК доц, Петко Стефановски.
В преработения бюджет на касата са предвидени 5,28 млрд. евро приходи и разходи. Парите за здраве са с 444,3 млн. повече спрямо 2025 г. (9,2% ръст).
Няма да се вдига здравноосигурителната вноска, която е 8%.
Отпадат обаче 260 млн. евро, които бяха предвидени в изтегления бюджет за вдигане на заплатите на младите лекари и медицинските сестри. Сега се залагат 30 млн. евро, но не през НЗОК, а в бюджета на Министерството на здравеопазването. С тях ще се финансира програма за подкрепа на специализантите.
Така обаче отпада заложеното в първия бюджет увеличение от 10% на заплатите на медицинските сестри и специалисти, както и правилата за минималните им заплати. Затова от асоциацията на професионалистите по здравни грижи обявиха, че започват отново да протестират. Българският лекарски съюз, опозицията и синдикатите разкритикуваха това. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов настоя между двете четения на бюджета управляващите да договорят гарантиран механизъм, чрез който парите да стигнат до медиците.
Здравният министър Силви Кирилов обясни, че министерството ще има 2 месеца след обнародването на бюджета, през които да изготви методология за разпределяне на средствата. След това програмата ще бъде разширена с нови средства, увери той.
