Не се очаква скок в цените
Свинското месо е неизменна част от българската кухня, а особено през зимните празници търсенето му рязко нараства. Хубавото е, че близо 60% от месото на пазара за прясна консумация е родно производство. Останалите 40%, които отиват за производството на месни деликатеси, са внос. От преработвателната промишленост обаче са категорични, че
това е крайно недостатъчно, затова им се налага да внасят допълнително
“На нас ни трябва една централизирана голяма кланица с транжорна към нея, тъй като българските месопреработватели купуваме основно сечения - бут, врат, плешка или гърди, много малък е броят на преработвателните фирми, които купуват цели животни”, обяснява шефът на Асоциацията на месопреработвателите Атанас Урджанов.
По данни на земеделското министерство през 2024 г. в страната са внесени общо 126 763 тона прясно, охладено и замразено свинско месо, с незначителните 0,2% по-малко спрямо предходната година, при 5,1% по-ниска средна импортна цена.
Традиционно доставките са почти изцяло отдържави-членки на ЕС. Най-много идва от Испания, която е най-големият производител на свинско месо в Европа. За първите 6 месеца на тази година импортът от страната е бил 26 220 тона, следва Германия с 13 хил. тона. (За останалите - виж в инфографиката.) Все пак от министерството отчитат, че през периода януари-юли 2025 г. вносът на прясно, охладено и замразено свинско месо, което идва изцяло от ЕС, бележи намаление с над 6% спрямо година по-рано. А основната причина за това е повишеното предлагане на местно производство.
През 2024 г. общото производство на свинско месо в страната възлиза на близо 87 хил. тона, а само до септември тази година произведените количества са 69,8 хил. тона, което означава, че се очаква добив съществено над нивото от 2024-а.
Добрата новина е, че не се очаква и скок в цената. А причината е регистрираната африканска чума по свинете в Испания.
“Нашите цени винаги се влияят от цените на европейските пазари. По принцип има подписано споразумение с Китай за регионализация, което означава, че ако в дадена област в една държава се появи чума, това не спира износа на месо или продажбата му от други области на страната. Но немалко държави са стопирали вноса на месо изобщо от Испания , което означава, че
ще станем свидетели на пренасищане”,
обяснява Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите у нас. Тъй като Европа произвежда достатъчно свинско месо, ще има излишък, което ще доведе до понижаване на изкупните цени на животните и спад на крайната цена.
“Тази година може би пържолите ще са най-евтините от всичко друго, което ще се сложи на коледната трапеза”, казва изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите Диляна Попова.
Не толкова оптимистично стои въпросът с говеждото. Едва 20% от него е българско, вносът е 80% (виж инфографиката).
“Ние нямаме говеждо месо, едва през последните години започнаха да се отглеждат месодайни говеда, защото основното направление досега беше млечното говедовъдство. Трябва време, за да се осигури достатъчно суровина за производство на колбаси. А и нямаме традицията да консумираме такова месо”, обяснява причината Попова. Междинният секторен доклад на КЗК за пазара на храни, публикуван преди дни, показва, че
българинът консумира средно 1,4 кг месо от едър рогат добитък годишно
За сравнение, консумацията на свинско от 10,9 килограма нарасна до 13,2 за четири години. Изследването е направено за периода 2020-2024 г.
Каймата - смес, е с годишна консумация близо 9 килограма, а месото от домашни птици - 12,9 кг при 12 кг през 2020 г. Данните са за количествата консумирани хранителни продукти при домашни условия и не включват потреблението в заведенията за обществено хранене.
60% от свинското българско месо е за прясна консумация.
