- Процентът на недоносените у нас се задържа трайно около 11-12%. Причините - асистираната репродукция, бременността не се проследява, майките са или много млади, или около 40-годишни, някои пушат, пият или вземат наркотици
- Когато затвориха Педиатрията ми дойде в повече. Ситуацията беше неовладяема. Няма апаратура и персонал. Беше страшно. Посетих психиатър и излязох в отпуск. Изключването ми помага да пазя баланс
- Проф. Слънчева, защо в България се раждат толкова много недоносени деца. Статистиката сочи, че у нас те са около 6500 годишно, а само в “Майчин дом” са 1000.
- Процентът на недоносените бебета се задържа трайно около 11-12%. Доскоро това беше средното ниво за европейските държави, но при тях намалява. При нас остава по-висок или поне в горната граница на нормата. Причините са комплексни. На първо място са социалните фактори. Голяма част от жените, които попадат в интензивното отделение на “Майчин дом”, са от ромската общност и не посещават редовно женска консултация. Бременността им не се проследява и е рискова. Немалка част от тези майки са между 15 и 17 г. и затова често се раждат недоносени деца. Друга причина е разширяването на асистираната репродукция - при нея възрастта на майките обикновено е 35-40 г. Това носи риск, защото хормоналната активност е понижена и бременността се задържа по-трудно. Често става въпрос и за двуплодна бременност, която по принцип е рискова, дори да е настъпила по естествен начин. Начинът на живот на майките също влияе - тютюнопушене, употреба на алкохол и дори на наркотици. Тези навици също водят до преждевременни раждания.
- Защо жените не трябва да пушат по време на бременност?
- Всяка цигара води до спазъм на съдовете на плацентата и нарушава храненето на плода. Детето започва да изостава в теглото. Не трябва да се пуши и след раждането - никотинът преминава в кърмата, а димът, полепнал по дрехите, има токсично действие върху бебето. Ако едно дете се роди с ниско тегло - под 10% за съответната гестационна възраст, то трябва да бъде проследявано поне до 2 г.
- Едно от важните изследвания за проследяването на плода е биохимичният скрининг. Въпреки че е задължителен, има бременни, които не го правят. Това проблем ли е?
- Биохимичният скрининг се финансира от НЗОК и е част от протокола за проследяване на бременността. Вторият биохимичен скрининг (около 18-а седмица) и феталната морфология (между 23-а и 25-а седмица) все още не се финансират от касата и се плащат. Важно е те да се извършват от опитни специалисти. Именно при феталната морфология могат да се открият важни данни за развитието на плода, включително на сърцето и бъбреците. Особено при жените от провинцията тези прегледи невинаги се правят, а това крие риск важни отклонения да останат незабелязани. В София ситуацията е значително по-добра. Бременните са по-информирани.
- В “Майчин дом” постъпват родилки с тежка патология и бебета се раждат около 600 г, дори по-малки. Имат ли шанс за оцеляване?
- Теглото не е толкова водещо, защото шансът за оцеляване зависи основно от гестационната възраст. Деца, родени след 25-а гестационна седмица, имат шанс за живот. Тази седмица е границата, която у нас се приема за живо раждане по стандартите на акушерството и гинекологията. Тези деца имат шансове, преживяемостта е над 50%. За съжаление, при тях често се наблюдава тежка заболеваемост. Те са с изключително незрял бял дроб и анатомично незавършено развитие, което определя и патологията, свързана с него. Най-често това е бронхопулмонална дисплазия или хронично белодробно заболяване.
На второ място като риск при тези деца са ретинопатията на недоносените, особено третата степен, при която се налага оперативна интервенция. Третото често срещано заболяване е интравентрикуларният кръвоизлив поради незрелост на съдовете, които засягат ретината, белия дроб и централната нервна система. При по-тежки кръвоизливи могат да се очакват нарушения в двигателното и неврологичното развитие, проблеми в интелектуалните способности. Най-рискови са децата, родени от 25-а до 28-а гестационна седмица. Всяка следваща седмица е от огромно значение. Животът в утробата на майката е ценен, защото дава възможност развитието на всички органи и системи да продължи в естествена за плода среда. Анатомичното развитие завършва около 36-а гестационна седмица. Колкото повече се приближаваме до този срок дори с дни, толкова повече времето работи в полза на детето. Акушер-гинеколозите при заплаха от преждевременно раждане прилагат кортикостероиди за белодробна зрялост и се стремят към максимално изчакване - ако е възможно, до 29-а -30-а гестационна седмица.
- Кога недоносеното бебе може да се изпише?
- Трябва да бъдат изпълнени няколко изисквания. Първо, да има добър сукателен рефлекс, който се появява не по-рано от 34-а и 35-а гестационна седмица. Иначе се налага храненето да е със сонда. Второ, детето трябва да диша самостоятелно и да няма данни за инфекция. Трето, майката трябва да премине обучение за хранене, инхалации, кърмене, грижа за хигиената на бебето. Детето трябва да има стабилна тегловна крива, да наддава ритмично по 20-30 грама дневно. Обичайното минимално тегло за изписване е над 2200-2250 грама, ако всички други условия са изпълнени.
- Как се справят родителите в тези ситуации? Какво ги съветвате?
- Родителите на недоносени бебета са подложени на изключителен стрес. Стремим се да бъдем максимално обективни и да ги информираме ясно за състоянието на детето на разбираем за тях език. Майките, които са в болницата, имат ежедневен контакт с децата си. След изписването им се осигурява възможност два пъти седмично да ги посещават. Когато започнем да храним бебетата с биберон, обучаваме майките как да се справят най-добре, което помага и за изграждането на връзката с детето. Бащите също проявяват интерес и участват активно. Ако забележим, че семейството е по-несигурно, може да забавим изписването. Работим с тях, за да се чувстват спокойни и подготвени.
- На 9 юли беше открит първият сектор по кенгуру-грижа в България в Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Какво дава на родителите този нов сектор и колко е важен за недоносените бебета?
- В отделението за кенгуру-грижа предоставяме възможност родителите да бъдат заедно с детето си и да участват активно в ежедневните грижи - смяна на памперс, тоалет, къпане, хранене. Това се извършва под медицински контрол, като всеки ден се правят визитации, следи се теглото, храненето и жизнените показатели. Основната грижа постепенно се прехвърля на родителите, за да могат, когато се приберат у дома, да се справят уверено и спокойно. Някои проявяват голям интерес, други се страхуват. Въпреки това, когато попаднат в отделението и осъзнаят, че вече не се грижат за детето си формално, а реално трябва да поемат отговорност, те преживяват сериозен стрес. Той е напълно нормален, особено за майките, но и за бащите. Включват се и други членове на семейството като баби и дядовци. В някои случаи това помага, в други добавя напрежение. Нашата задача е родителите да се чувстват добре. През първите 24 до 48 часа стресът е най-силен, но след това голяма част от майките го преодоляват. Понякога виждаме, че те всъщност още не са напълно готови за изписване особено когато трябва да останат сами с детето.
- Колко е важна е ролята на психолога в такива ситуации?
- Добре е да има психолог, който да работи както с персонала, така и с родителите. Това са лекари, акушерки, санитарки, хора, които ежедневно са подложени на огромен стрес. В рамките на минути се налага да вземат рисковани, но правилни решения за деца в тежко състояние. Макар с времето да се изгражда рутина, напрежението се натрупва и може да доведе до емоционално прегаряне. Психологът е важен и за семействата. Той трябва да участва още от момента на раждането на детето при съобщаване на трудни или лоши новини, както и преди изписването, когато може да оцени психическото състояние на родителите и да информира медицинския екип. Това е много отговорна роля. За съжаление, малко специалисти са подготвени да работят в медицинска среда. Работата в болница изисква специфични умения - комуникация с родители, с деца и с екип в стресова среда. Те трябва да познават лечебния процес, да имат достъп до информация за детето и да спечелят доверието на родителите. Често именно лекарите поемат и ролята на психолози. Те познават децата и общуват ежедневно с родителите, но въпреки това понякога не успяват да достигнат до тях.
- Има ли рискове за недоносените деца при израстването им?
- Недоносените бебета трябва да бъдат проследявани индивидуално по медико-социален план. Проследяването е мултидисциплинарно и включва детски невролог, кинезитерапевт, специалист по рехабилитация, офталмолог, кардиолог и пулмолог. Трябва да се следи храненето, а понякога се налага консултация с детски гастроентеролог. Родените между 25-а и 30-а гестационна седмица трябва да се следят през първите 6 месеца от изписването. Именно в този период, макар и кратък, могат да се установят дискретни нарушения, които са белег за по-сериозни отклонения в развитието в бъдеще. Ако бъдат открити навреме и се започне съответното лечение и рехабилитация, включително по отношение на двигателните и неврологичните функции, щетите могат да се сведат до минимум, а при някои деца развитието протича напълно нормално. Тук е важно да обясним на родителите, че трябва да бъдат дисциплинирани и активни в целия процес. Работата им е трудна, налагат се многобройни консултации с лекари и чести посещения, което натоварва семейството. Понякога под влияние на близки се чува ДНищо му няма на дететоУ, което води до прекъсване на проследяването. Когато по-късно се появят видими отклонения, вече е пропуснато ценно време за рехабилитация.
- В България липсва регистър, който да проследява развитието на тези деца. Важно ли е да бъде направен, за да служи като база данни за живота им?
Ако съществуваше такъв регистър, щяха да се отчитат начинът на раждане, поведението в родилния дом, теглото при изписване, както и данни от последващите консултации. При нас децата идват на контролни прегледи на 3, 6 и 12 месеца. Ако регистърът беше официално въведен, тези срокове щяха да бъдат фиксирани и проследяването щеше да е по-качествено, а не да зависи само от ентусиазма на неонатолозите и активността на родителите. То е изключително важно поне до предучилищна възраст. Така могат навреме да бъдат открити деца с хиперактивност, с признаци от аутистичния спектър или с дискретни двигателни нарушения. Често дефицитите се забелязват едва в детската градина или училище - трудности с концентрацията, двигателна неспокойност, липса на внимание. Родителите понякога подценяват тези признаци, мислейки, че детето е просто по-разглезено, но по-късно се налага да потърсят психологическа или дори психиатрична помощ.
Регистърът би помогнал и за по-добро проследяване на бъбречната и сърдечно-съдовата функция, както и на други последици от преждевременното раждане. Така ще могат да се откроят слабите места в системата и да се подобри грижата за тези деца.
- Кое е най-голямото чудо, на което сте ставали свидетел с недоносено бебе?
- Чудесата са ежедневие при нас. Малки бебета по 500-600 грама в един момент оживяват, растат и се развиват. Ние знаем как изглеждат в началото, знаем през какво минават родителите и когато след време видим тези деца отново здрави, усмихнати и пораснали, това е истинското чудо.
- Помните ли първото си недоносено бебе, за което се погрижихте?
- Не бих казала, че помня първото бебе, за което съм се грижила. Те са твърде много. Но всяко от тях оставя следа.
- Вие и целия екип на “Майчин дом” давате шанс за живот на най-малките герои, но как емоционално се справяте с тази мисия?
- Разбира се, това е емоционално натоварваща работа. Ние сме като войници - има ред, протоколи, отговорности. Работата е тежка физически и психически, но когато видим резултата - едно спасено дете, усещаме удовлетворение. Всеки ден изминаваме по няколко километра между интензивните зали, апаратите и кувьозите. Но това не е просто движение, това са решения, действия в критични ситуации. Умората е неизбежна, но удовлетворението е голямо. Аз лично успявам някак си да се отделя от работата, когато се прибера вкъщи, мога да мисля за случилото се, но не задълбавам в тежките мисли. Има колеги, които трудно успяват да се откъснат, това е въпрос и на психика, и на издръжливост, но и на вътрешна настройка. Имала съм ситуации, въпреки стабилната си психика, в които съм усещала, че ми идва в повече. Преди години, когато затвориха Педиатрията, тук имаше натрупване на много деца. Ситуацията беше неовладяема. Няма апаратура, няма персонал. Беше страшно. Прибирах се вкъщи и не можех да стоя на едно място, не можех да спя. Посетих психиатър, която ми каза: "Не се тревожи, всичко ще мине". Излязох в отпуск и още в първия ден почувствах облекчение. Прекъснах напълно, не вдигах телефона, не се обаждах в болницата. Така че всичко е въпрос на психика. Аз успявам да се изключа напълно, което ми помага да запазя баланса.
- Фамилията ви приема ли се често от бъдещите майки като добър (слънчев) знак?
- Надявам се да е така. На много хора им звучи интересно. Децата, които вече са пораснали, когато чуят името ми, често се шегуват: „Тя не е слънчева, защото няма лъчи". Питат ме къде са ми лъчите. Отговарям, че ги оставям вкъщи, за да не дразня малките пациенти със светлина - да не ги „изгоря". Фамилията наистина е впечатляваща и хората често я запомнят. Дори извън болницата, когато се представя, винаги следва усмивка. Надявам се да оправдавам това „слънчево" име - и с отношението си, и с работата, която вършим тук в „Майчин дом".
CV
Проф. д-р Боряна Слънчева е родена на 2 април 1955 г. През 1979 г. завършва "Медицина" в Медицинска академия - София. Има придобити 3 специалности - педиатрия, неонатология и здравен мениджмънт.
Кариерата ѝ започва през 1980 г. в СБАЛАГ "Майчин дом", като вече 44 г. работи като специалист по неонатология и педиатрия. От 2001 до 2024 г. е началник на Клиниката по неонатология в лечебното заведение.
През 2005 г. защитава дисертация за образователно- научна степен "доктор" на тема "Бъбречна функция при рискови новородени с ниско и екстремно ниско тегло". През 2013 г. става професор по неонатология.
Автор е на над 85 научни труда, публикувани в специализирани медицински научни издания.
Тя е дългогодишен национален консултант по неонатология и главен координатор на експертния съвет по неонатология към Министерството на здравеопазването. Член е на Българската асоциация по неонатология и на Българското дружество по акушерство и гинекология.
