Отпада предвиденото увеличение на данък дивидент от 5 на сто до 10 на сто, увеличението на осигурителните вноски за пенсия с 2 пр. пункта от 2026 година и задължението за одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) и други. Това личи от новия проект за бюджет за догодина, който финансовото министерство е публикували малко преди полунощ, буквално часове след като синдикатите, бизнесът и правителството постигнаха съгласие относно основните параметри в проекта.
Финансовият министър Теменужка Петкова посочи, че още в понеделник ще заседава Националният съвет за тристранно сътрудничество, след което ще се проведе заседание на Министерски съвет, като целта е проектът за бюджет за 2026 година да бъде внесен в Народното събрание в понеделник следобед.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0 процента от БВП през 2026 г., 2,8 процента от БВП през 2027 г. и 2,4 процента от БВП през 2028 г.
При това ниво на дефицита размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно 50,402 млрд. евро през 2026 г.
Размерът на общите разходи по консолидираната фискална програма е 54,051 млрд. евро през 2026 г.
По националното правило по Закона за публичните финанси разходите за 2026 г. са в размер на 40,1 процента от БВП, за 2027 г. 39,9 процента от БВП и за 2028 г. 40 процента от БВП. Следва да се отбележи, че при прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто. С въвеждането на ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС водещо става новото правило за ограничението на ръста на нетните разходи.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 година. Максималният размер на държавния дълг към края на 2026 г. не може да надвишава 37,6 млрд. евро.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 9,940 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост".
Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7 на сто през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4 на сто. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5 на сто, и ще се забави до 2,9 на сто през 2027 г. и до 2,5 на сто през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет, пише в проекта.
При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:
- Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
- Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
- Продължаващо действие на въведения от 01 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
- Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и деца с увреждания в увеличен размер и през 2026 г.;
- Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.
- От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 22 на сто.
Осигурителната политика за периода 2026-2028 г. предвижда:
- От 1 януари 2027 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 1 пр.п. и от 1 януари 2028 г. - с 2 пр.п.;
- Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;
- Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2300 евро, за 2027 г. на 2505 евро и за 2028 г. на 2659 евро.
Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са както следва:
- Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;
- Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
- Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8 годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
- Повишава се от 50 на сто на 75 на сто размерът на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
- Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило";
- Прилагане на обща политика по доходите чрез увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10 процента и отпадане на автоматичните механизми за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, обвързани със средната работна заплата;
- Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;
- Стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.;
- Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.
