Бившият шеф на Държавна агенция „Разузнаване" (ДАР) Драгомир Димитров осъди прокуратурата да му плати обезщетения от близо 50 000 лева заради незаконно обвинение.
Това реши Софийският градски съд (СГС), който уважи изцяло исковете на Димитров срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Бившият шеф на ДАР съди прокуратурата, след като срещу него над три години имаше висящо разследване за престъпление по служба, свързано с изтичане на класифицирана информация, съобщи правният сайт " Лекс".
В началото на 2020 г. държавното обвинение обяви, че Димитров – по това време вече генерален консул в Мюнхен, е привлечен като обвиняем за това, че през 2016 г. като председател на ДАР не е организирал и не е контролирал дейностите по защита на класифицираната информация в агенцията с цел да набави облага за чужда фирма в размер на 91 500 евро.
След това се разбра, че става дума за система за обмен на информация, която ДАР купила от чужда фирма, без да получи уверение от ДАНС, че тази фирма може да борави с класифицирана информация. В хода на разследването обаче било установено, че фирмата е препоръчана от партньорска служба, именно служители на това близко разузнаване инсталирали и системата, а освен това през нея не минавала класифицирана, а единствено оперативна информация. Процедурата била и напълно прозрачна с положителни становища от шефове на дирекции в ДАР, а служителите минали предварително обучение. През 2019 г. ДАНС извършила проверка, според която нямало възникнали вреди, но имало риск от такива и именно заради това започнало разследването срещу Димитров.
През лятото на 2023 г. наблюдаващият военно-окръжен прокурор пол. Адалберт Живков прекратява делото, след като установява, че Димитров е извършил деянията, но те не са престъпление, тъй като обществената им опасност е явно незначителна. Бившият шеф на ДАР обжалвал постановлението, тъй като искал да се запише, че няма данни за извършено престъпление, но военният съд отхвърлил жалбата, като в определението му се казва, че в прокурорското постановление няма нищо, което да поставя под съмнение невинността на Димитров.
Преди да се стигне до този край на казуса обаче, през януари 2020 г. на Димитров е повдигнато обвинение в престъпление по служба, което се наказва с до 8 години затвор, наложена му е гаранция от 5000 лева и му е забранено да напуска страната, макар тази мярка да е отменена само след седмица. От ДАНС пък не му подновяват достъпа до класифицирана информация. Като особено унизително той описва факта, че Военно-окръжната прокуратура е изпратила писмо до тогавашния външен министър Екатерина Захариева, от която е поискано да осигури явяването на консула в Мюнхен, за да му бъде повдигнато обвинение.
В исковата си молба до съда Димитров пише, че в този период са започнали ревизии от НАП на него, съпругата му и 89-годишния му тогава баща, които приключили година по-късно със заключение за липса на нарушения.
Приятел на Димитров свидетелства, че бил потресен от обвиненията срещу него, тъй като знаел отношението му към работата и колко е отговорен. В дипломатическите среди се разчуло, представители на чуждите служби започнали да задават въпроси. Този свидетел разказва как точно през януари 2020 г., когато Димитров бил призован от Германия да се яви в прокуратурата, там се подготвяла Мюнхенската конференция за сигурност и генералният консул бил отговорен за всички протоколни и извън протоколни мероприятия, а той бил уведомен и призован да се яви за разпит чрез министъра на външните работи.
В решението си съдия Валерия Банкова отбелязва, че разследването е продължило 3 години и половина, през което време Димитров безспорно е изпитвал стрес и тревога, а уронването на честта и достойнството му следва да се приеме за установено дори и без събиране на формални, външни доказателства. Съдът посочва, че Димитров е бил на 61 години, в трудоспособна и социално активна възраст, в момент, когато е заемал висш държавен дипломатически пост, а обвинението е било за тежко престъпление, и то по служба.
„В тази връзка, съдът взема предвид, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било за престъпление по служба, извършено в качеството му на председател на Държавна агенция „Разузнаване" – длъжност, натоварена с изключително обществено доверие и завишени изисквания за интегритет. Тъй като няма данни преди образуване на процесното наказателно производство ищецът да е бил осъждан, бил е високо реализиран професионално, включително и към момента на повдигане на обвинението, когато е заемал висш дипломатически пост, очаквано и разбираемо е ищецът да е имал висока лична самооценка, чест и достойнство, които са били в особено висока степен засегнати от незаконното обвинение", пише съдът и допълва, че процесът е бил широко разгласен в медиите, което било огромен шок за Димитров.
„Тази разгласа и предизвикания от нея широк обществен интерес, както и интересът в дипломатическите среди и в администрацията, от своя страна са довели до по-високо уронване на доброто име и престижа на ищеца", се казва в решението.
Съдът отчита и това, че за Димитров било затормозяващо и това как делото се е отразило на семейството му, тъй като се притеснявал за кариерата на съпругата си, която работела в МВР.
Така съдия Банкова стига до извода, че претендираните 41 000 лева от Димитров за обезщетение на неимуществените вреди от незаконното обвинение, са справедливи и искът му е основателен. Съдът приема за основателен и иска за 3600 лева имуществени вреди от платените от него адвокатски хонорари, както и близо 800 лева от законна лихва върху внесената гаранция. Отделно, прокуратурата е осъдена да плати на бившия шеф на ДАР още 2600 лева разноски по делото в СГС. Така общата сума става 48 000 лева.
Решението не е окончателно и прокуратурата може да го обжалва пред Софийския апелативен съд.
