Защо днешните момчета избират агресията
В днешния дигитален свят мъжествеността все по-често се бърка с демонстрация на грубост. От TikTok до YouTube – моделите, които момчетата следват, говорят с повелителен тон, държат се арогантно и представят емоциите като слабост. Резултатът? Едно поколение, което започва да вярва, че за да те уважават, трябва да си остър. Че за да си мъж, трябва да си студен и груб. Но тази криворазбрана мъжественост не свършва в училищния двор. Тя расте заедно с момчетата и оформя бъдещите им връзки. Доказателство за това видяхме наскоро и в статия на Vogue ( „ Is Having a Boyfriend Embarrassing Now?) ("Срамно ли е да имаш гадже днес") , която взриви мрежите. Често млади момичета се срамуват да имат гадже, защото момчетата в пубертета, а и доста след него, не знаят как да се отнасят с тях. Държат се детински, емоционално неграмотно или просто... грубо. Този
срам не се появява от нищото – той е пряк
резултат от модели
които започват да се формират много рано. Затова потърсихме мнението на три момчета – на 16, 14 и на 12 години. Ето какво казаха пред "24 часа – 168 истории".
Симеон е на 12 години и расте в съвсем нормално българско семейство. Родителите му не са разведени, не се карат и баща му не влиза в графата "мачовци" и не малтретира нито него нито майка му. Учи в държавно училище и има "нормални оценки" както каза и самият той. Ето какво ни сподели, когато си поговорихме защо избира да бъде груб понякога.
- Наистина ли е модерно да бъдеш груб?
- Не знам. в училище често ми се случва да споря с някого и да се обиждаме и ако не му "вляза както той ми влиза"ми се подиграват и ме наричат "soft boy" (известна дума сред младите за мекушав.) или simp (момче, което глези приятелката си или просто се държи мило и възпитано).
- А защо момчетата около теб мислят, че е готино да бъдеш груб?
- Защото просто това е така. Готините са тези, които са груби и казват на другите какво да правят. Ако не си част от тяхната групичка просто ти се подиграват и ти се смеят. Един мой приятел е такъв, но когато е само с мен не се държи така. Супер странно е.
- А какво мислят момичетата за това поведение и тези момчета?
- Дразнят им се, защото много често и те ги дразнят. Подиграват им се, че са кифли или зубърки, ако знаят нещо в час.
- Ти какво мислиш, че ще стане с тези момчета, когато пораснат? Ще се променят ли?
- Не знам. Те не са толкова лоши реално, просто се подиграват и обиждат останалите, но не съм виждал да се бият. Ако не се променят, може би няма да имат семейство, защото не е окей да обиждаш момиче.
Симеон не е от "готините" и не влиза в конфронтации с другите, но историята на другото момче не е същата. Той е на 16 и вече е местен от едно училище в друго, заради неразбирателства с децата там. Техните са разведени и той се съгласи да говори с нас, само защото сме близки приятели. Доста пъти е бел част от организирани боеве и даже се е стигало до болница.
- Защо агресията е вашият избор, когато има някакъв проблем?
-Честно просто май е най-лесно. Има хора, с които просто не можеш да се разбереш и някак си винаги се стига до някакъв вид агресия.
- Не сте ли достатъчно големи, за да не се биете и обиждате според теб?
-Сигурно сме, но не всички мислят така. Какво да направя, да седя и да го оставя да ме коментира и обижда ли? Аз не обичам
да се бия, не ми е хоби, но просто винаги
се стига до там
- На какво се дължи всичко това според теб?
- Когато бях по-малък, не бях такъв. Подиграваха ми се, че съм гей, че съм мамино синче, защото баща ми не присъства в моя живот. Това бяха по-големи момчета от мен и просто един ден отказах да търпя повече и почнах и аз да се държа така.
- А защо продължаваш и сега, когато вече си по-голям?
-Не знам, просто съм в такава компания, не обичам да ми се говори зад гърба, хората вече знаят да не се закачат с нас и това е.
- Искаш ли да се промениш и опитвал ли си?
- Да, няма да съм такъв, когато завърша. Опитвал съм се да не се стига до бой. Да спра моите хора да не налитат просто ей така. Гледам да избягвам физическите саморазправи, защото съм имал много проблеми, заради такива.
- А имаш ли приятелка? Тя какво мисли за поведението ти?
- Имах и се разделихме, защото искаше да се отделя от приятелите ми, защото не беше съгласна с някои неща. Не искаше да излизам с тях, да сме компания, да идват вкъщи. Но просто така прецених и се разделихме.
Теодор е на 14 години и също не се определя като " готин", защото не се бие и не обижда останалите. Бил е сред тях, но е излязъл от техния "gang" , защото си е намерил приятелка и те са почнали да му "сипват", както той каза и просто се е отделил от тях.
- Защо ти се подиграваха, че имаш приятелка?
- Казваха ми, че съм супер зле, защото почнах да излизам с нея и нейни приятелки. Като цяло не харесвах как се държат с останалите, но там е и един от най-близките ми приятели и заради това бях с тях.
- А някой от тези нямат ли приятелки или поне не искат ли да имат?
- Имат си, но и тези момичета също се държат грубо.
Дори помежду си като гаджета се карат и се
обиждат
но после се сдобряват. Ние с моята приятелка просто не се вписвахме и те ни се подиграваха.
- Ти защо мислиш, че агресията и грубото държание са избора на тези момчета и момичета?
- Не знам. Аз не го разбирам и не ми харесва. "NPC bully-та" (термин из децата или подрастващите, който означава хора, които тормозят останалите под влиянието на един водещ) са, според мен и моите други приятели. Без особена причина, просто тормозят хората.
-А момичетата, за които ми каза, те защо следват тези момчета?
- Мисля, че ги смятат за много готини, защото наистина понякога те определят правилата. Наричат другите момичета, дори и приятелката ми "pick me girl" ( момиче, което се лигави и се "предлага на другите"), само защото се държат добре с някои момчета.
В България често се страхуваме да засягаме темата семейство – сякаш то е крепост, а детето вътре е невидимо. Табу е да питаме как е, защо плаче, от какво бяга, какво е преживяло. Табу е да говорим за болката вкъщи,
защото "семейството знае най-добре"
Но много пъти това не е вярно. Много от момчетата, които срещаме на улицата – груби, гневни, отблъскващи, не са родени такива. Те са възпитани така. От среда, от натиск, от страх, от авторитети, от безмълвието на възрастните.
Агресията е техният език. Често единственият, който са научили
Ние като общество трябва да изберем как ще се отнесем с тези момчета - с поредния хаплив коментар колко са зле те или родителите им или всеки друг, но не и ние. Или ще се опитаме да ги чуем, да ги разберем и да им помогнем да излязат от въртележката на "готината агресия". Отговорът на въпроса " защо агресия" не е един.
Причините са много и има достатъчно написани текстове и мнения на специалисти, нов края на деня ние като хора носим голяма отговорност.
Защото момчетата, които днес ни плашат, са същите, които вчера никой не е чул
И които утре все още могат да бъдат други – ако им дадем възможност да бъдат чути, разбрани и водени, а не само съдени.
