Историци, археолози и обществени дейци се присъединиха към съвместната инициатива трите обществени медии - БНТ, БНР и БТА за отбелязването по тържествен начин на хиляда и четиристотин години от създаването на българската държава през 2032 г. - "14 века България в Европа". Инициативата се подкрепя и от Българската академия на науките.
На събитието присъстваха генералните директори на трите обществени медии - Емил Кошлуков на БНТ, Милен Митев на БНР и Кирил Вълчев на БТА. Освен тях там бяха и председателят на БАН Евелина Славчева и експредседателят на академията акад. Юлиан Ревалски, историкът проф. Пламен Павлов, ректорът на Софийският университет „Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев
Според проф. Пламен Павлов през 632 г. се е положило началото на собствената държавност. А с инициативата ще се укрепи ще се укрепи чувството за държавност по време на вътрешното разделение.
По този начин не загърбваме 1300 годишнината през 1981 г. Това беше опит на тогавашни наши дейци да бъдем показани като древен народ. Това не се възприе особено положително от СССР. Тя за своето време изигра положителна роля.
Той обясни, че държавата не почва, когато Аспарух идва на Дунав, а просто се премества държавния център. Кубрат е първия исторически засвидетелстван от изворите владетел, каза още той.
Всички сме свидетели на дефицита на памет в съвременното общество, каза от своя страна проф. Георги Вълчев. По думите му може да съществуват различни мнения и спорове по темата.
Факт е обаче, че с тази инициатива пледираме заедно с големите български медии да предприемем кампания да популяризираме нашето минало. И то не минало, което да ражда отново призраците на крайния национализъм, а минало, което да ни свързва с нашата традиция, каза още той.
България винаги е гравитирала в европейския свят и културни традиции. И трябва да продължаваме да надграждаме тези традиции с достойнство, такт и достойнствата на съвременната държава.
БАН по съвсем естествен начин е подкрепила тази инициатива, каза председателката на академията Евелина Славчева.
БАН ще подкрепи със своята научна експертиза в лицето на учените от различните институти от академията. Възвръщането на националното достойнство за това колко стара е българската държава и колко устойчив е българския народ заслужава нашата подкрепа, каза още тя.
Според генералният директор на БНТ Емил Кошлуков трябва да се разгранича историческата памет от културата на спомена, тъй като двете неща са различни. Споменът не е идентичен с историята – много по-важно е как помним нещо. Бъдещето се подготвя в миналото, каза още Емил Кошлуков.
