- Ще събираме приходи по сегашния бюджет, вдигане на данъци и увеличения на доходи временно спират до изготвянето на нов
- Политическа нестабилност плюс стар бюджет ще въздържа инвеститорите и българския бизнес от нови проекти
България ще въведе еврото на 1 януари 2026 г. със стар бюджет, чието действие е удължено. Това следва от решението на кабинета да изтегли спорния план за държавните финанси. Малко вероятно е съветът на коалицията да форсира изготвянето на чисто нов и да успее без груби нарушения на бюджетната процедура.
Удължаването на бюджета е временно решение, при което държавата работи по старите числа и правила, без нови разходи, проекти и политики. Добро за кратко, но опасно, ако се проточи, смятат повечето експерти.
Старият бюджет с удължено действие обаче няма да попречи да приемем еврото и да станем пълноценни членове на еврозоната.
„ Няма никакви пречки от какъвто и да било характер това да се случи на определената дата. Дори, противно на масовите търдения, страната ни изпраща положителен сигнал към Брюксел с това, че проявява отговорно поведение към стабилността на публичните финанси и фискалната дисциплина", смята членът на Фискалния съвет Любомир Дацов.
Проблем може да се появи, ако удължаването на действащия бюджет се разтегне във времето и е придружен от политическа нестабилност. Брюксел очаква от България да продължи да спазва критериите за членство- дефицит под 3%, дълг под 60% от БВП и да покаже, че въпреки трудностите е решена да запази стабилността на публичните си финанси.
Колкото по-бързо имаме нов бюджет, коригирана четиригодишна фискална рамка и реално въведено евро, толкова по силен ще бъде сигналът към ЕК и ЕЦБ, че сме там, където трябва да бъдем.
Последния конвергентен доклад на Ек и ЕЦБ за България от юни 2025 г. отчете, че изпълняваме всички номинални „конвергентни критерии" — инфлация, дефицит, дълг, обменен курс и лихвени нива. Със сигурност обаче политическата нестабилност - коалиционно правителство с различия по ключови въпроси, протестни настроения, тежки дебати около данъци и разходи ще държи Брюксел, а и инвеститорите нащрек дали ще получи гаранции чрез нов бюджет с различни разчети за фискалната ни позиция.
Докато се случи това, най-вероятно ще се работи съ стария бюджет, чието действие се удължава по два закона- Закон за удължаване на действието на държавния бюджет и Закон за публичните финанси.
Какво означава това? Държавата събира приходи по сегашните правила. Всички разходи , в т.ч. заплати, пенсии, субсидии, социални плащания се изплащат в сегашните им размери без никакви промени. Няма нови програми, увеличения на разходи или нови политики, освен ако не са строго задължителни по закон. Всички данъчни ставки, облекчения и правила остават същите като в стария бюджет до приемането на нов. Нови мерки , като например по-високи акцизи, нови ставки по ДДС, нови данъци не могат да се въведат, докато няма нов бюджет. Удължителният бюджет не позволява нови големи проекти, като например нови пътища, инфрастуктурни проекти или обществени поръчки, защото само проекти с договор и са стартирали могат да продължат. Държавата може да прави само разходи, които са абсолютно необходими за функциониране, което ще се отрази добре на дефицита.
Министерствата нямат свободата, която им дава нов бюджет, да планират нови дейности.
Въпреки, че не спира автоматично въвеждането на еврото, временното решение с удължителния бюджет има и негативи, които трябва да бъдат отчетени.
Първо, към Брюксел и към инвеститорите защото създава несигурност дали държавата ще спази дефицита под 3%, дали няма да се поменят данъци или други условия в средата на финансовата година. Така, ЕК и ЕЦБ още определен период от време няма да виждат реална рамка за бюджетен дефицит.
Инвеститорите, особено тези отвън, а и българския бизнес ще остане несигурен до приемането на нов бюджет, без отговор на въпроса ще се вдигат ли данъци и осигуровки, ще има ли нови изискания към тях и какви ще са те. Което на свой ред ще се отрази както върху инвестиции и потребление, а може да оскъпи дълга ни.
И ако временното ограничаване на разходите , но и на приходите може да държи дефицита под контрол, но приходите паднат или има външни и мътрешни шокове, които искат извънредни разходи, държавата е неподготвена за тях и няма право да ги извърши.
