„Ние малко сме изтласкали през годините от историческия разказ за България Добруджа, опреляйки я като житницита на България. А истината е, че това е началото на България. Тук започва истинската българщина. Неслучайно казвам тази дума,която
сега се използва по всякакъв възможен патриотарски начин. Тази дума – българщина, я използва и цар Борис III в словото си за въввръщането на Южна Добруджа към България, когато поздравява войниците", каза в Добрич писателят Захари Карабашлиев на откриването на фотодокументалната изложба „Възвръщането на Южна Добруджа".
Тя включва 30 постера, в които са поместени 84 фотографии, проследяващи пътя на Гвардейския на Н.В. Конен полк в Южна добруджа през периода 8 септември – 3 октомври 1940 г. и показва възторжения прием на населението. Изложбата е посветена
на 85 години от присъединяването й към пределите на родината и на 75-годишнината от основаването на регионалната библиотека „Дора Габе".
„Когато си спомняме хубавото, което се е случило в нашата държава, ще можем да очакваме нещо подобно и от сегашните държавници – и ще имаме право да го очакваме, защото, щом е можело, може и сега", заяви писателят.
По повод тези негови думи, на въпрос, тъй като името му е спрягано от демократичната общност като евентуален кандидат за президент, дали би
се съгласил, Карабашлиев отговори кратко:
„Не".
Писателят видя в изложбата снимка на село Крумово и разказа своята лична история.
„Село Крумово, където съм прекарал всяка свободна ваканция, всяка събота и неделя, е отразено в някои от тези кадри. Къщата на моите баба и дядо беше последната в селото, а отвъд нея имаше градина с царевица, а след нея бузлук, където пасяха животни и
играехме като деца.. Имах куче, което вързвах за един камък, оформен като блок с цифри, изписани на него.
От дядо си разбрах, че това е граничен камък. Запитах го – как така, границата с Румъния не е ли далеч.
„Тогава беше точно тук", каза дядо", сподели писателят.
По думите му, именно тогава се заражда и неговият интерес към това какво е граница и чужда държава.
Тогава идва и осъзнаването, че понякога
границите се променят за лошо, понякога и за добро.
„Това е изключително интересен, важен и уникален в световен план политически жест - да се върне по мирен начин една огромна територия, важна за нашата държава", добави той.