Да се усъвършенства антибиотичната политика и да има строг контрол върху употребата на антибиотици. За това призоваха лекари, участващи в национална кампания за ограничаване на инфекциите, свързани с медицинското обслужване – вътреболничните инфекции, която се организира сред работещите в лечебните заведения в страната. Целта на инициативата е да се повиши информираността сред специалистите по здравни грижи. Инициативата е организирана от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация "Единно здраве", предаде БТА.
Над 7% от хоспитализираните пациенти в развитите страни и над 10% в развиващите се държави се сблъскват с усложнения, свързани с инфекции, възникващи в лечебните заведения, показват данни от Световната здравна организация, казаха от БАПЗГ. Актуални данни за разпространението на вътреболничните инфекции в Европа дава превалентното проучване на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията от 2022-2023 г. То е извършено сред 293 581 души от 1250 болници в 31 държави. Резултатите показват, че броят на пациентите, засегнати от вътреболнична инфекция за 2022-2023 г. е 4,8 млн., което е 8% от хоспитализираните. Според момента на възникването си 26% от инфекциите са били налични преди приема на пациентите, а 71% са възникнали след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е идентичен - от предходна болница, от болницата, в която пациентът е приет или от заведение за дългосрочни грижи. Под 3% са инфекциите с неясен произход, показват още данните.
Данните за България са получени на от 3997 проследени хоспитализации в 23 болници от второ и трето ниво на компетентност. Според тях пациентите с установена вътреболнична инфекция са били 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от средното за Европа. Сред проследените случаи 22% от всички вътреболнични инфекции са възникнали преди приемането на пациента, а 76% - по време на престоя. Инфекциите с неясен произход са 29%, показват данните. Това разминаване в голяма част от данните в България и в Европа навежда на извода, че в България вътреболничните инфекции не се отчитат коректно, което ограничава възможността на специалистите да идентифицират наличието на проблема и да работят за неговото отстраняване.
Освен тази кампания, предстоят и други дейности, насочени към повишаване на информираността и променяйки нагласите, тъй като страната ни е на едно от водещите места по антимикробна резистентност, което е проблем за цялото общество, каза пред журналисти д-р Драгомир Иванов, председател на „Единно здраве“ и координатор на програмата на Европейската комисия EU JAMRAI 2.
Вътреболничните инфекции биха могли да са уринарни, инфекции на дихателната система, вътреболнични сепсиси и др., като най -честите причинители са грам-отрицателни бактерии, които изместиха досега разпространените стафилококус ауреус, каза проф. д-р Емма Кьолеян, началник на лаборатория по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец“, координатор в Министерството на здравеопазването на програмата на EU JAMRAI 2. По думите ѝ голям процент от грам-отрицателните бактерии са полирезистентни. Важни са мерките, които се предприемат в контрола на инфекциите и в антибиотичната политика, каза още тя.
Масовото използване на антибиотици е в доболничната помощ и основната препоръка е към общопрактикуващите лекари – да предписват антибиотик само при доказана инфекция, но това означава, че на тези лекари трябва да им се осигурят по-големи възможности за диагностика, допълни проф. Кьолеян. Най-тежките инфекции се лекуват в болниците, по-скоро в интензивните отделения, в които са пациентите с тежки увреди и нерядко имат животозастрашаващи инфекции. По думите ѝ интензивните болнични отделения са горещите точки на възникване на резистентност, защото именно там се прилагат антибиотици в най-голямо количество.
Най-застрашените от вътреболнични инфекции са пациенти, засегнати от диабет, хората над 65-годишна възраст, а немалко пациенти страдат от няколко заболявания и попадат в рискова група. В проект на наредба за ограничаване на вътреболничните инфекции, която предстои да се публикува за обществено обсъждане, за тази рискова група е предвидено да се правят специални микробиологични изследвания, когато постъпват в болница. Целта е да се установи дали даден пациент е носител на рискови щамове. Според правилата, ако се установят полирезистентни микроорганизми, пациентът следва да бъде изолиран в самостоятелна болнична стая и да бъде обгрижван от нарочен персонал. От това биха произтекли два проблема – необходимост от повече средства за микробиологичните лаборатории и липса на достатъчен брой единични стаи в болниците. Това трябва да стане приоритет в страната ни, за да запазим здравето на хората, допълни проф. Кьолеян.
