А трети искат AI да им направи е-приложение, без да учат програмиране
В края на всяка година речниците ни напомнят колко бързо се върти светът. А традицията да се избира “дума на годината” ни показва какво е вълнувало хората - какво са си говорили и търсили в необятния интернет. И тази година всеки от основните речници - “Кеймбридж”, “Колинс” и dictionary.com, открои по една дума фаворит. Оказва се, че
едната е за самотата в тълпата, втората е за изкуствения интелект,
а третата – абсурдна шега от младите. Тази година думата parasocial (от английски – “парасоциален”) стана най-търсената в Кеймбриджкия речник. Тя описва едностранна емоционална връзка, в която само един от участниците е отдаден, а другият - не. Макар и да звучи като битова и често срещана ситуция, всъщност става дума за
емоционално обвързване с човек, който дори не подозира за съществуването ви
Представете си как гледате интервю с любим актьор или четете постове на инфлуенсър, който споделя “лични тайни”. Изпитвате силно чувство на близост, но в действителност отсрещната страна не ви познава.
Типичен пример са милионите фенове на певицата Тейлър Суифт – така наречените “суифтита” (Swifties). Те знаят всяка подробност от живота ѝ - кога и с кого е пила кафе, каква рокля е носила на последния си концерт, дори как се казва котката ѝ. Тя им благодари от сцената с “Обичам ви, мои приятели!”, а те плачат като на сватба, отвръщат ѝ с любовни писма. “Тейлър е моята най-добра приятелка”, казано от фен, е класическа парасоциална връзка – топла, силна, дори автентична, но само в една посока.
Думата е вдъхновена годежа на Тейлър Суифт с Травис Келс, играч на “Канзас Сити Чийфс”. Най-върлите фенове изпаднаха в екстаз, сякаш става дума за най-добрата им приятелка, а други - токсична ревност, все едно се отнася за най-близкия им човек. Куриозното е, че може да се стига до привързаност към изкуствения интелект. Речникът на “Колинс” пък избра цял израз за дума на годината - Vibe coding. Въпреки че идва от средите на информационните технологии, той всъщност описва
начин да създавате програми, без да сте програмисти
Въпреки това баща на термина е Андрей Карпати, съосновател на OpenAI и бивш директор на AI в Tesla, който го употребява в публикация в социалната мрежа X през февруари 2025 г.
Просто описвате идеята си за приложение или програма на обикновен език и изкуственият интелект (ИИ) пише кода вместо вас.
Например човек да напише на ИИ: “Искам сайт, където хората да качват снимки на котки и да им слагат харесвания”. И след 10–20 секунди сайтът е готов.
Тук идва и играта на думи с vibe (съкратено от английското vibration - “вибрация” - б.р.). Тоест човек задава “вибрацията” - идеята, а изкуственият интелект пише целия код вместо него. Дори стартъпите днес генерират 95% от кода си по този начин.
Най-странната дума на годината е на dictionary.com., а любопитното е, че дори не е дума, а са две числа - 6-7. Това е младежки жаргон, който идва от подрастващите в САЩ. Но
всъщност 6-7 не описва нищо конкретно
По-скоро значи нещо абсурдно, случайно или просто забавно – все едно човек да каже “просто така”.
Въпреки това тя идва от песен на рапъра Skrilla - Doot Doot (6 7), която нашумя тази година в ТикТок сред поколението Z като начин да объркат родителите си.
Онлайн речникът Dictionary.com, който следи уличния език, го избра за дума на годината, защото е nonsensical and playfully absurd – “безсмислена и игриво абсурдна”.
А коя е българската? “24 часа” предлага “локали”
ДИМИТЪР МАРТИНОВ
В “24 часа” се замислихме коя може да е българската дума на годината. Тя трябва да е набрала сила в публичния говор и да описва нов социален феномен. И решихме да предложим “локали”.
За групите младежи, които се наричат така, се разчу покрай няколко неприятни случки през годината.
Те кибичат в моловете след часовете в студените месеци. Хвърлят чантите и се зомбират с ТикТок. Но и се бият. В мола на бул. “България” нападнаха и пребиха сервитьор, който дръзнал да им направи забележка, задето замерят хората. Появи се и видео от случая. А “локалите” се оказаха отличниците на випуските си.
В друг бой, пак в мола, сблъсъкът бе на футболна основа. Тогава се мятаха и столове.
По-езиковите деца – онези, които преди години щяха да ги нарекат “зубъри”, започват да ползват “локали” като иронично назоваване на т. нар. известните деца в училище – онези със самочувствието, с компанията, с лайковете. “Популярните” не говорят английски, не ползват чужди думи и буквално звучат “местни” в среда, в която другите вече са дигитално глобализирани. Затова и ги кръщават “локали” – директно от local, местен.
Има и втори пласт. След 7-и клас много деца влизат в гимназии далеч от своите квартали – център, по-престижни училища, други райони на града. Но въпреки това вечерите, уикендите и социалният им живот остават там, където са израснали – в блока, на пейката, в кварталната компания. И точно това поведение – учиш другаде, движиш се у вас – се превръща в още една причина да ги наричат “локали”.
Иронията е, че самите “локали” никак не се виждат като група. Те не са обединени от еднаква музика, не слушат един жанр, не се обличат по еднакъв начин, не подкрепят един и същ отбор.
Но коренът е ясен: local – местен, роден квартален, неподвижен в своята среда. И така чуждата дума се превръща в български училищен термин, който за някои е шега, за други – диагноза на цяла поколенческа култура.
Случай при спирката на елитно училище: група “учащи” си говорят на смесен английско-български, обсъждат мемета от TikTok. До тях минават двама “локали”. Единият чува думата assignment, спира се и пуска легендарното: “Леле, брат, български ли забравихте да говорите?”. Оттам спорът прераства в минискандал – едните им обясняват, че не е “позьорско”, а нормално, другите ги подкачат, че се правят на чужденци. Следва бутане, но автобусът идва и всички се качват. Напрежението остава – сблъсък на локален и дигитален свят.
