Защо "Плът" – суров портрет на един чужденец в собствения си живот – спечели "Букър"

Ищван, героят на Дейвид Салай, е загадка, но не защото е сложен

Когато канадско-унгарско-британският писател Дейвид Салай получи наградата "Букър" за 2025 г. с романа "Плът", светът на литературата усети сътресение. "Всяка дума има значение; пространството между думите има значение. Книгата е за живота и странността на живота и докато четем, докато прелистваме страниците, се радваме, че сме живи и че четем – преживяваме – този необикновен, уникален роман", заяви председателят на журито Роди Дойл след обявяването на победителя.
"Журито обсъждаше книгите и техните автори над пет часа. Книгата, към която се връщахме отново и отново, тази, която се открояваше от останалите велики романи, беше "Плът" – заради своята уникалност.

Никога не бяхме чели нещо подобно

В много отношения това е мрачна книга, но четенето й е удоволствие."
Дейвид Салай, роден в Канада, израснал между Унгария и Великобритания, дълги години беше известно име сред литературните среди, но не и сред масовата публика. Всичко се промени през 2025 г., когато романът му спечели наградата "Букър" и предизвика оживени дискусии както в критическите среди, така и сред читателите. Книгата е необичаен, суров и същевременно тихо завладяващ разказ за един мъж, който седвижи нагоре по социалната стълбица, но остава чужденец в собствения си живот. Историята проследява Ищтван – момче от работническо семейство в Унгария, което преминава през житейски маршрути, белязани от труд, оцеляване и амбиция. От казармата, през заминаване за Западна Европа, до работата като шофьор и прислужник на богати семейства в Лондон – животът му на пръв поглед изглежда, че се развива, но всъщност той изобщо не се чувства така. Истван е герой, който повече действа, отколкото говори, а

най-честият му отговор е едно просто "Окей"

Именно в тази тишина Салай гради силата на романа – като показва как човек може да се промени социално, но да остане почти недокоснат емоционално.
Според журито романът е едновременно минималистичен и необичайно дълбок – оставя пространството между редовете да говори колкото самите думи. Критиците от "Гардиън" отбелязват, че Салай е успял да напише "един от най-точните и болезнени портрети на съвременната мъжественост", в който тялото е повече свидетел, отколкото инструмент – мястото, където се натрупват и поражения, и желания, и разочарования. Други рецензии коментират, че романът провокира, защото отказва да обяснява поведението на героя. Ищван е загадка – не защото е сложен, а защото е прост по онзи човешки, реалистичен начин, който литературата често избягва. Някои читатели признават, че изпитват възхищение, но не и симпатия; други казват, че именно тази дистанция е най-силното постижение на Салай. Книгата не те кани да харесваш героя, а да го наблюдаваш честно.
Самият автор споделя, че е искал да напише роман за това "какво е да бъдеш живо тяло в един свят, който непрекъснато те променя, без да те пита". Той поставя героя си в ситуации, в които обществото му обещава развитие, но никога не му дава принадлежност. Така "Плът" се превръща в история за движението – от квартал към столица, от бедност към богатство, от периферия към център – и едновременно в история за застой, защото вътрешният свят на Ищван остава почти неизговорен. Макар да не е книга, която печели със симпатия, романът привлича с честност. Той засяга теми като власт, интимност, класови граници и мълчанието между хората. И това го прави не просто победител в едно състезание, а свидетелство за

писател, който умее да каже много, като казва малко