Положителна тенденция се наблюдава по отношение на средната продължителност на живота, която отново започва да се покачва и достига 75,6 години, което се свързва основно с отшумяването на влиянието на пандемията от Ковид-19, съобщиха от правителствената пресслужба. Средната продължителност на живот в Европейския съюз е 81,4 години.
Министерският съвет прие Годишен доклад за 2024 г. за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2030.
Общите констатации за състоянието на общественото здраве са, че България изостава от страните членки на ЕС, като сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за инвалидизация, намалена работоспособност и смърт. През 2024 г. са реализирани голям брой мерки за повишаване качеството на здравните услуги и на ефективността на системата на здравеопазване, но следва да се има предвид, че реалните резултати от приложените мерките в здравния сектор дават отражение в дългосрочен план.
Данните от доклада показват, че през 2024 г. раждаемостта намалява, но коефициентът на общата раждаемост (8,3%о) надвишава средните стойности за ЕС (8,2%о). Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27,6 години, като в регионален аспект той варира от 22,1 за област Сливен до 30,9 за област София.
Продължава и тенденцията за намаление на смъртността (15,6 на 1000 души, при 15,7%о за 2023 г., 18,4%о за 2022 г. и 21,7%о за 2021 г.), но въпреки това България продължава да е с най-висок коефициент на общата смъртност сред страните от ЕС (средно 10,8%о).
Най-честа причина за смърт са болестите на органите на кръвообращението (60,7%), следвани от новообразуванията (17,0%).
Нивото на детската смъртност (4,5%о) също продължава да намалява, като се доближава до средния показател за ЕС - 3,3%о. Този индикатор е показателен за качеството на медицинската помощ, но върху него голямо влияние оказват жизненият стандарт и здравната култура на населението, пише БТА.
Броят на освидетелстваните и преосвидетелствани хора с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е значителен, като през 2024 г. достига до 193 793 души, при 182 789 души през 2023 г. Най-висок е относителният дял на възрастовата група над 60 години (51,4%), следвани от възрастовата група 50-59 години (27,3%).
Анализът на ключовите показатели за мониторинг на изпълнението на Националната здравна стратегия 2030 показва положителна тенденция по отношение на общата, детската и преждевременната смъртност, очакваната продължителност на живота при раждане, годините живот в добро здраве при раждане, очакваната продължителност на живота и други.
По отношение на показателите за смъртност от болести на органите на кръвообръщението, исхемична болест на сърцето, остър инфаркт на миокарда и мозъчно-съдова болест също се наблюдава положителна тенденция за намаляване. Причините биха могли да са следствие от подобряване на начина на живот, на факторите на околната среда, на качеството на здравната грижа, включително и навлизането на нови технологии за ранна диагностика и лечение.
България значително изостава от средните нива на живеещите здравословно, Испания е водеща по здравословен начин на живот, показва онлайн проучване сред 27 хиляди души от 22 държави, включително хиляда души от България, извършено в периода февруари – март 2025 г. от фармацевтична компания.
