- Организираната престъпност печели милиарди годишно от този „бизнес”
- Според Интерпол това е третата най-печеливша дейност на мафиотите след дрогата и фалшификатите
- България вече не е само крайна дестинация, но и хъб за преразпределение на схемите за трафик на боклуци от Западна към Източна Европа
- И без внос отвън нашите боклуци все повече ще ни затрупват, ако не вземем мерки
Европа има мръсен бизнес, а името му е боклук. Това е бизнес за милиарди, който превръща цели региони в бунища и e една от най-печелившите дейности на организираната престъпност в света. Според доклади на Европол, трафикът на отпадъци е третата най-доходоносна нелегална дейност след наркотиците и фалшификатите. Ето защо: много по-евтино е отпадъците да се изхвърлят нелегално, отколкото да се рециклират по правилата. Съвместно разследване на „24 часа” и журналисти от Германия, Северна Македония, Сърбия и Италия разкрива сложна мрежа от административен хаос, законодателни пробойни и корупция, която отваря врати за този незаконен трафик.
Помните ли онази детска игра „Пускам, пускам кърпа, кучето я дърпа...”. Обикаляш наредените в кръг деца и дебнеш на кого да пробуташ кърпата, без да се усети – след което бягаш с пълна сила, а прецаканият с кърпата тръгва отново около кръга, за да я подхвърли на друг.
Нещо такова се случва със стотиците хиляди тонове отпадъци, които генерират държавите във и извън ЕС. Всяка година количеството на боклука расте, а обработката и депонирането му поскъпва. Така най-изгодният начин да се отървеш от него е да го шитнеш на някой друг.
Преди години процесът беше под относителен контрол и „бизнесът” с боклук не бе от такъв интерес за бандитите. От началото на 90-те Китай бе най-големият световен вносител на боклук и плащаше за западните отпадъци, от които извличаше мед и желязо.
Това приключи в края на 2017 г., когато Китай забрани вноса на 24 вида отпадъци, включително скрап и бракувано електронно оборудване, пластмасови боклуци, полиетилен, пепел, вълнени и памучни парцали, стара хартия и отпадъци от стоманолеярните заводи.
Скоро европейските потоци от отпадъци започнаха са преливат и да търсят нова дестинация за „пласмент”. Така доста бързо се създадоха канали между Западна и Източна Европа, контролирани от самото начало от организираната престъпност. А България зае централно място в схемата, според докладите на Европол.
Много скоро отпадъци от Италия, Германия и др. започнаха мистериозно да се появяват на незаконни сметища или в изоставени промишлени сгради в български населени места. Пътят на боклука бе почти винаги един и същ: от Запад на Изток. Престъпните мрежи се възползваха от пробойните в системата и от различните регулации в отделните държави, като буквално превръщаха боклука в злато. Според експерти едни и същи престъпни ресурси все по-често се използват както за трафик на незаконен боклук, така и за наркотици. В Македония например през март 2021 г. на граничен пункт "Бородица" са заловени 424 кг марихуана - скрити в това с отпадъчна хартия.
Чрез фалшифицирани документи престъпниците успяват да превърнат опасни, нерециклируеми отпадъци в нещо, което по документи изглежда като напълно легална стока. Така тя преминава през границите, без никой да я закача.
Такъв беше нашумелият случай със 127-те контейнера с италиански боклук за пристанище Варна, които България успя да върне обратно, вместо да ги изгорят в Бобов дол. Случаят обаче не е някакво изключение.
Властите в Словения например съобщават, че и досега спират камиони с фалшифицирани документи, които пътуват точно към България и Сърбия. А последният по-шумен случай в Хърватия беше от февруари тази година.
Трафикът на отпадъци отдавна не е просто някакъв си екологичен проблем. Мотивът са парите – огромни пари. Това е престъпна индустрия за милиарди. Самият Европейски съюз вече официално го определя като критична заплаха и го поставя на едно ниво с тероризма и трафика на хора.
Например само споменатата операция по незаконно изхвърляне на 35 000 тона отпадъци в Хърватия е донесла на организаторите си чиста печалба от 4 милиона евро. В рамките на целия Европейски съюз годишните приходи само от трафика на опасни отпадъци се изчисляват на над 1.8 милиарда евро. Ако се сметнат престъпните печалби от всичко, класифицирано като отпадък, става въпрос за 9,5 млрд. евро по официални данни на ЕС.
Това си е цяла индустрия, която буквално процъфтява върху нашето здраве. А за организираната престъпност това е просто перфектният бизнес, защото печалбите са напълно сравними с тези от трафик на наркотици например. Обаче рискът от разкриване е драстично по-нисък, а присъдите, ако изобщо се стигне до такива, са много, много по-леки.
Все пак властите не стоят със скръстени ръце. На европейско ниво определено има раздвижване. Правилата се затягат, приемат се нови, доста по-строги директиви. И, което е много важно, екологичната престъпност вече е изведена като основен приоритет за всички полицейски служби в съюза, тоест поставя се редом до най-тежките престъпления.
И тук обаче отново се сблъскваме с онзи стар познат проблем. Едно са амбициозните цели, които се декларират на високо ниво в Брюксел, а съвсем друго е реалността на терен. Тя включва липса на инспектори, лоша координация между различните агенции, недостатъчно ресурси – списъкът е дълъг.
Например Полша има само 22 служители в отдела за трансгранични превози на отпадъци, Испания - 6, Норвегия - 4 за сертификати и 30 инспектори, Франция – 18. Очевидно са крайно недостатъчни да спрат третата най-печеливша дейност на мафията.
Но за да не сме само черногледи, има и добри новини. В България например, след създаването на един специален координационен център, се наблюдава срив на тези нерегламентирани пратки: от над 11% те спадат до едва 0,2%, според официален отговор от МОСВ.
Това е чудесна новина, но да не забравяме че по официални данни на ЕС 15-30% от всички превози на отпадъци в ЕС се смятат за незаконни. Освен това става въпрос само за „вносния” боклук. А той е капка в морето спрямо този, който си генерираме сами на територията на страната. Тук ситуацията става все по-тежка и избухват първите кризи, като тази със софийския боклук, който буквално преля – засега само в няколко столични района.
Кметът Васил Терзиев побърза да обяви победа над кризата, но и сам добре осъзнава, че тази битка е само началото на войната за контрола над извиращите потоци от отпадъци при неефективната система за събиране и обработка и агресивната политическа и криминогенна среда около този „бизнес”.
Очевидно е обаче, че само с контрол няма да стане, не е достатъчно. Проблемът е доста по-дълбок и се крие в самата основа на системата – в начина, по който изобщо мислим за боклука и, разбира се, в начина, по който плащаме за него.
Над 60% от всички отпадъци в Европейския съюз изобщо не се рециклират. Те отиват на сметища, изгарят се или се изхвърлят незаконно. Този наистина огромен обем създава перфектната среда за процъфтяване на сивата икономика. Според много експерти ключът към решението е в икономиката, в стимулите.
Вместо сегашната система, при която такса смет се плаща на квадратен метър, без значение колко боклук изхвърляш, да се въведе един много прост принцип: плащаш колкото изхвърляш. Логиката е, че това ще стимулира всички ние да събираме много по-старателно, разделно.
Истинското работещо решение трябва да е комплексно. То включва и други неща: депозитни системи за бутилки и кенчета, каквито има в много държави, много по-добра инфраструктура (т.е. повече и по-удобни контейнери), и може би най-важното от всичко – пълна прозрачност. Само така може да се върне изгубеното доверие на хората в цялата система.
В крайна сметка всичко се свежда до един наистина фундаментален въпрос: Как гледаме на боклука? Дали той е просто някаква услуга, за която си плащаме, за да изчезне от погледа ни, или е нещо повече – една споделена отговорност, чиято истинска скрита цена в крайна сметка плащаме всички ние със здравето си и с околната среда.
Защо този „мръсен бизнес“ процъфтява в България?
Страната ни е от малкото, в които изхвърлянето на големи количества боклук не е престъпление
Европейският съюз е наясно с проблема с боклука и е дал срок на държавите членки до март 2026 г. да засилят наказанията за екологична престъпност. Целта на Брюксел е „разрушаване на мрежите, свързани с екологични престъпления“ като един от седемте ключови приоритета до 2029 г. (EMPACT).
България е от малкото европейски държави, в които към момента изхвърлянето на големи количества боклук не се смята за престъпление. Това обяснява донякъде интереса на мафиотските структури да използват страната ни и като дестинация, и като хъб за разпределение на незаконни боклуци.
За сравнение освен парична санкция, в Австрия можеш да получиш до 3 години затвор, а в Словения – цели 12. В Хърватия присъдата започва от 2 години и може да скочи до 15 години, ако престъплението е причинило нечия смърт. Сходни са наказанията и в останалите европейски държави.
Изхвърлянето на битови, производствени или строителни отпадъци в големи количества на неразрешени места да стане престъпление, което ще се наказва с лишаване от свобода и с глоба. Това предложи в средата на октомври българското Министерство на правосъдието с изготвени промени в Наказателния кодекс, които допълват съществуващи норми.
Ангажиментът за криминализирането бе публично оповестен от министър Георги Георгиев и от премиера Росен Желязков и веднага получи огромна подкрепа. Сега остава депутатите да намерят време да гласуват важните промени.
В момента наказателният ред в България обхваща само субекти, които имат задължения по управлението на отпадъци. А изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места е само административно нарушение, което се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. за физически лица и от 1400 до 4000 лв. за юридически лица.
Министерството предлага изхвърлянето на големи количества отпадъци, извън депата, с което се създава опасност за живота и здравето на хората или причинява немаловажни вреди за природата, да се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от 5000 до 30 000 лв.
Така се транспонира европейска директива, но най-вече се предлага решение на сериозен и актуален проблем, свързан със здравето на гражданите и опазването на околната среда.
Криминализирането на този „бизнес” е много важно, защото той се ръководи не от класически мафиотски структури, а от „опортюнистични собственици на законен бизнес“, по описанието на Европол. Те притежават „високо ниво на експертиза“ в регулациите и знаят точно как да модифицират кодовете на отпадъците, използвайки корупция и документална измама.
Обработката на токсичен индустриален отпадък в Западна Европа е изключително скъпа. Затова престъпниците просто сменят кода в документите и го декларират като евтина, сортирана пластмаса или друга „суровина за рециклиране“. Това е „една проста административна лъжа“ с катастрофални екологични последици.
Европол посочва, че отпадъците пътуват по „ясен коридор“ от Западна Европа към Централна и Източна Европа. България е назована като ключова дестинация/гореща точка, заедно с Полша и Румъния.
Италианската митническа и монополна агенция (ADM) съобщава, че България е многократно споменавана като страна на дестинация за незаконни пратки. Нещо повече, през 2020 г. ADM прави стряскащото заключение, че „Остатъци от каучук и пластмаса са почти изключително насочени по маршрути ОТ България“. Тоест според италианците вече не сме само крайна дестинация на боклуците, но и хъб, от който те се преразпределят в региона.
Виж тук официалната позиция от Агенция "Митници".
Как боклукът в София стана политическо оръжие
Сметката за рециклиране в София: 4% срещу 50%
Според Николай Савов, директор на Софийското предприятие за третиране на отпадъци, реалното пряко рециклиране на отпадъците в София е едва около 4%, при заложена цел от 50%. Около 30% от отпадъка се преработва в RDF гориво, обясни той в интервю за „24 часа” през лятото.
Според него основната пречка за ниския процент рециклиране е „психологическа“ – хората не вярват, че разделно събраният боклук отива за рециклиране, тъй като често виждат как различни контейнери се събират от един камион.
Според него София произвежда около 185 000 тона RDF гориво годишно. Капацитетът на четирите големи български инсталации, които работят с RDF (Девня, Враца, Бобов дол, Сливен) обаче е недостатъчен да изгори това количество, казва Савов. Затова, според него, този излишък създава „изключителен интерес“ за износ към Северна Македония и Сърбия, за което вече е имало контакти.
Савов разказа и за схемата за фиктивно рециклиране, която е установил след като е поел ръководството на завода. Частна фирма е получавала 2,5 милиона лева годишно от общинското предприятие за ръчно сепариране на материали. След това същата фирма е изкупувала материалите обратно за едва 70 000 лева. Според Савов, вместо да ги рециклира, фирмата ги е депонирала на депото в Долни Богров като обикновен смесен боклук. Случаят е подаден на Европейската прокуратура (EPPO) в началото на 2025 г., уточнява той.
Савов е установил и друга „далавера”. Според него преди да стане директор, за завода са закупени резервни части на стойност над 100 милиона лева, които никога не са влезли в предприятието. Нямало и никакви документи за подменени повредени части. По този случай прокуратурата е постановила: „Има престъпление, но няма виновен“, уточнява Савов.
Той обвинява предишното ръководство на завода или политически опоненти в целенасочен саботаж, чиято цел е била максимално бързо запълване на последната свободна клетка (клетка 4) на депото Садина до завода. Това е било част от „трите начина да свалиш кмета в София“ – в случая с предизвикване на криза с боклука. Савов обаче не позволил това, като значително увеличил количеството на произвеждания RDF и по този начин значително намаляло количеството боклук за депониране.
Още през лятото Савов предрече криза със софийския боклук наесен и сериозни атаки срещу завода. Оказа се прав, като предприятието изигра основна роля в овладяването на кризата с боклука в няколко столични района. А Столичният общински съвет гласува (без нито един против) за значително повишаване на капацитета на завода. Така щатната численост на предприятието ще бъде увеличена от 307 на 439 служители, плюс множество други екстри.
Към момента софийското предприятие обработва 7500 до 8000 тона смесен отпадък всяка седмица. Очаква се при новите условия това количество значително да се увеличи. Работата обаче няма да стане по-лека поради множеството изненади, които съдържа пристигащият в завода отпадък.
Най-опасни са литиево-йонните батерии (от телефони, тротинетки и др.), които са буквално „бомби със закъснител“. Ако бъдат смачкани, те могат да предизвикат бурна реакция и самозапалване, което вече е ставало причина за големи пожари в завода.
Освен това в общия боклук продължават да постъпват медицински отпадъци (замърсени с кръв и игли), оплаква се Савов. Според него това се дължи на липса на синхрон между наредбите на МОСВ и Министерството на здравеопазването.
Друг проблем според директора са строителните отпадъци, които масово се изхвърлят нерегламентирано (до кофите, в градинките), защото липсва контрол. Савов твърди, че РИОСВ „не си вършат работата“ по отношение на незаконното депониране на частни терени, тъй като инспекторите не са мотивирани или се страхуват.
