В строителството професионалната застраховка вече е задължителна, но проблемът не е в липсата на правила, а в огромния дисбаланс между участниците в процеса. Докато строителните фирми носят застрахователни лимити от 200 до 500 хиляди лева, при проектантите сумите са в пъти по-ниски, посочват от Камарата на строителите в България.
И така, когато възникне дефект, вината почти винаги пада върху строителя, защото проблемите се виждат на последния етап. В същото време у нас практически няма санкциониран проектант за лош проект.
Застрахователните бондове, които в Европа са утвърдена практика, дават по-строг външен контрол, защото застрахователят проверява многократно и при щета плаща, след което търси кой е виновен. Така се въвежда реална дисциплина.
Но у нас допустимият лимит на тези застраховки бе намален до 500 хиляди лева. Това блокира най-вече средните компании, които при няколко паралелни обекта достигат лимита и просто не могат да участват в повече търгове. Резултатът е по-малко конкуренция и дори процедури с един участник.
Настоява този ограничителен праг да отпадне и процесът да бъде върнат към предишните условия, при които повече фирми можеха да поемат обекти, посочва Любомир Качамаков - зам.-председател на КСБ. Паралелно с това остава и проблемът с FIDIC договорите. Международните финансови институции ги изискват, защото дават ред и ясно разпределение на отговорностите, но държавните възложители у нас масово ги избягват поради липса на подготвени кадри да ги администрират.
В момента в 90% от случаите сметката плащаме ние, включително за чужди грешки, казват от бранша. А целта е за всяка грешка да има ясно отговорност и от кого се поема и ясен механизъм кой покрива щетата. Защото строителството не е въпрос на невъзможни работи, а на правила, контрол и честно разпределена отговорност.
