Средно по 2 закона на месец е връщал към парламента, вече има с 14 повече от Първанов, а му предстои още година на "Дондуков" 2
46 пъти е налагал вето президентът Румен Радев за своите 105 месеца на “Дондуков” 2. Това сочи статистиката на законите, които той е върнал на Народното събрание от началото на първия си мандат през януари 2017 г. досега.
Тази цифра го прави абсолютен рекордьор по опити за спиране на текстове, приети от депутатите. А му остава още цяла година до края на мандата.
За сравнение, Георги Първанов, който също изкара 10 г. на “Дондуков” 2, се е възползвал от правото си на вето общо 32 пъти. За около 6,5 години като държавен глава Желю Желев пък 15 пъти е спирал цели закони, а не само части от тях. (Виж инфографиката.)
По-голямата част от върнатите от Радев текстове досега са от първите му 5 години - 28, останалите 18 са по време на втория му мандат, в повечето от времето на който управляваха назначени от него служебни кабинети.
Правото да налага вето е единственият реален инструмент на държавния глава за въздействие върху управляващите. Но при Радев се забелязва особена активност в последните няколко месеца. От юни насам е налагал вето 8 пъти, от които пет са само за последния месец. Дали в опит да постави рекорд, или като част от войната му с управляващите, или пък в загряване за политическата сцена и евентуалната битка за парламент догодина.
Серията на Радев от последния месец започна с опити да спре текстове от закона за ДАНС, а после и тези за ДАР и ДАТО - все за
поправки, конкретно свързани с президентските правомощия
и по-точно с назначаването на председатели на службите. В края на октомври мнозинството изключи държавния глава от т.нар. съгласувателна процедура по избора им. Шефовете на службите вече се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. До края на миналия месец те трябваше да получат президентски указ след съгласуване с правителството. Набързо и без особени проблеми ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-НН окончателно преодоляха спирачката му. И увериха - не му отнемат правомошия, а само правели процедурата по-прозрачна и избягвали възможността от едноличните му решения и инат.
Последваха две вета, свързани с “Лукойл”. Първо спря промените в Закона за насърчаване на инвестициите, с които продажбата на рафинерията може да стане само с разрешение на ДАНС. После върна и текстовете за особения управител. И двата закона обаче си бяха прегласувани от мнозинството, като за особения управител президентът бе призован от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да побърза с ветото си, за да го отхвърлят по-бързо. И наистина, този закон постави рекорд по скорост -
в комисия ветото бе преодоляно за по-малко от една минута,
а в пленарната зала - за по-малко от 24 часа.
Тази седмица наред е ветото на Радев на част от промените в закона за отбраната. Той оспори промяната, която позволява на офицерите с чин генерал/адмирал да могат да служат до 67-годишна възраст. Възраженията на държавния глава спират изпълнението на пълния мандат на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Военната комисия обаче тайно и набързо отхвърли мотивировката му, очаква се тази седмица и пленарната зала да го направи.
Да налага вето Радев
започна още на 10-ия си ден от влизането на “Дондуков” 2
през януари 2017 г. Първи на мерника му попадна Законът за концесиите, гласуван в последните дни на 43-ото НС. Първото му вето бе отхвърлено, но това не го отказа. Само през първата си година пет пъти връща закони.
През октомври 2017 г. бившият летец ген. Радев влезе в “свои води”, спирайки промени във военния закон заради “нови, завишени и кумулативно приложими изисквания за заемане на длъжността постоянен секретар на отбраната”. Радев се обяви против предложението удостоените с висше военно звание офицери да се представят в ресорната парламентарна комисия от министъра на отбраната. Ветото бе преодоляно и сега секретарят се назначава от министъра, съгласувано с премиера и след подбор от комисия. От 2017 г. насам постът се заема от Антон Ластарджиев - през май тази година бе преназначен.
Още няколко от актовете на Радев са свързани с униформените. През 2019 г. бе недоволен от измененията в Закона за военното разузнаване, година по-късно върна на 44-ото НС и промените в Закона за МВР заради разпоредбите, които дублират охраната, осъществявана от НСО.
Неуспешен беше и опитът му да удари контра върху споразумението за предоставяне на бронирана техника за Украйна през 2023 г.
Румен Радев е и държавният глава, който цели
три пъти е налагал вето на Изборния кодекс
Направи го за първи път през февруари 2019 г. Мотивира се с преференциите и други текстове, в които видя предпоставки за манипулиране на вота. 19 месеца по-късно отново имаше промени в правилата за гласуване, а във въвеждането на смесена форма на гласуване с хартия и машини президентът видя опит за постигане на служебна победа.
В края на 2022 г. опита да спре поредните корекции в кодекса, които връщаха възможността за избор между хартиена бюлетина и машина в секции с над 300 избиратели, разкритикува и правилата за попълване на протоколите в изборните секции.
Случаите, в които Народното събрание се е съобразило с вето на Радев, т.е. законът не е бил приет повторно или е претърпял промени съгласно мотивите на президента, са по-скоро изключение. Все пак
точно неговата реакция накара депутатите да преработят текстовете
за мерките и действията по време на извънредното положение при COVID кризата през март 2020 г. “Истинският дефицит е липсата на убедителен пакет от социални и икономически мерки в подкрепа на най-силно засегнатите в тази ситуация - малкия и средния бизнес и хората, които ще загубят работа, сигурност, спокойствие и перспектива за своето бъдеще”, настояваше тогава президентът. А съобразяването от страна на депутатите определи като проява на отговорност.
През юни 2023 г. след намеса от президента депутатите
се отказаха от изваждането на Националната следствена служба
от прокуратурата, а 10 месеца по-късно - през февруари 2024 г., Радев направи пробив и в 49-ото НС. Тогава парламентът реши да коригира наново текстове в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани със съдебната власт - за правомощията на пленума на ВСС и на главния прокурор.
