Главният архитект на София: Преди да ми поискат оставката, ме подслушваха с диктофон

Главният архитект на София Богдана Панайотова излезе с публикация по повод исканата и оставка. 

"Няколко дни преди исканата ми оставка, от мен беше изпратен доклад до Кмета на Столична община с искане за дисциплинарно производство за Директора на Дирекция „Правно-нормативно обслужване" в НАГ. Установено беше, че тя записва с включен диктофон на служебния си мобилен телефон, обърнат с лице към масата в моя кабинет, в нейно отсъствие, без моето знание и без знанието и съгласието на останалите служители", пише Панайотова.

Ето и целия пост: 

По време на последното заседание на Столичния общински съвет, в рамките на дискусията по предложената от кмета нова структура на Столична община и мотивите за назначаването на арх. Любо Георгиев като заместник-кмет по градско планиране, за първи път чух публично изложени аргументите, за поисканата ми оставка.
До момента единствените „мотиви", които бях получила, се изчерпваха с кратък СМС, изпратен от Бразилия, докато бях в болница — със следния текст: „Не е най-добрият момент, но доста мислих и стигнах до решение, че искам да преустановим съвместната ни работа." Последва и публикация във Facebook, в която беше посочено единствено, че причината е „поради различия в градоустройственото планиране". Други аргументи нито бяха формулирани, нито стигнаха до мен.
При такъв тип съобщение, лишено от конкретика и институционална аргументация, отговорът ми, отново от болничната стая, не би могъл да бъде друг, освен че в този момент няма как да подам оставка.
Едва сега, за първи път чух публично заявени „мотиви" за този СМС, включително и цитирани в официалното прессъобщение на Столична община: „Имаме генерално разминаване за това как си представяме функциите на главния архитект и доколко сме били склонни да работим заедно, за да реализираме това, което беше обещано по време на конкурса за главен архитект", както и твърдението, че „именно различията във вижданията за организацията на работата са причина новата структура на общината да бъде отлагана във времето". Така за пръв път чух обосновка, различна от изпратения СМС."
Това е по същество всичко, което до момента е било заявено във връзка с поисканата ми оставка.
Моето становище, тогава и сега, остава непроменено.
На първо място, обективно нямаше как да подам оставка в момента, в който ми беше поискано, тъй като по това време бях хоспитализирана и физически неспособна да реагирам по начин, адекватен на институционалната отговорност на длъжността ми.
На второ място, и това подчертах още тогава, не мога да взема решение без да получа ясно, лично и официално заявени мотиви от кмета. Смятам, че това е минималното условие, за да взема информирано и отговорно решение, съответстващо на значимостта на поста главен архитект на Столична община.
Поради тази причина многократно заявих, че след възстановяването си ще поискам лична среща, очи в очи, и едва след такъв разговор ще преценя последващите си действия.
Абсолютно недостоверно звучи твърдението, че поисканата ми оставка е свързана с мое несъгласие с предлаганата от кмета нова структура на Столична община. Необходимо е да внеса ясно уточнение: след като предложението за структура беше публично обсъдено, а моето становище — заедно със становищата и коментарите на браншовите организации и на общинските съветници от всички парламентарни групи — беше представено и разгледано открито, е повече от очевидно, че:
1. Единствено моето мотивирано становище – за разлика от всички останали – реално подкрепя и е в пълно съответствие с намерението на кмета за създаване на позиция на нов заместник-кмет по градско планиране. Именно по тази причина аргументирах и предложения от мен минимален състав на останалото звено към Главния архитект, необходим единствено за изпълнението на законово установените функции по ЗУТ, но без включване на дейности и звена, които по закон са в прерогативите и правомощията на кмета.
2. Моето становище беше отправено и като молба към кмета да не бъде намалявана допълнително числеността на звеното. Основанието ми беше опасението, че при по-малък състав би било обективно невъзможно да се изпълняват в пълен обем задълженията на Главния архитект — роля, която изпълнявам в момента, но която би поставила в затруднение всеки, независимо кой заема длъжността. Тези притеснения не са лични, а професионални и институционални. Не мисля, че е нужно да коментирам неадекватните сравнения с други градове в България.
3. Моето становище се отнася единствено до структурата, която първоначално беше представена от кмета – тази, която беше изпратена за разглеждане както до мен, така и до Столичния общински съвет – 91 щатни бройки за НАГ. След разговор с кмета по именно тази структура и след отправено към мен искане за намаляване числеността на звеното към Главния архитект, изготвих и представих до него подробен доклад, в който ясно аргументирах защо считам подобно намаляване за невъзможно – становището ми, което вече е публично.
В резултат на този разговор стигнахме до съгласие; стигнахме си ръцете и кметът заяви: „Добре тогава, Любо ще остане със 60 бройки." От този момент нататък към мен не е постъпвала абсолютно никаква информация за последващи промени в проектната структура — нито за обсъждане, нито като документ, нито по имейл, нито чрез СМС, нито в разговор.
Когато СОС официално поиска мое становище по представената структура, аз представих същото становище, което вече бях представила на кмета преди около месец. Моето становище е за „звено на Главния архитект от 91 служителя" и изрично съдържа анализ кои функции и бройки е редно да бъдат прехвърлени към новосъздаденото звено на заместник-кмета в унисон с визията на кмета за отделяне на градоустройството от НАГ. В нито един момент не съм поставяла под съмнение необходимостта от създаването на такава позиция — напротив, становището ми е фокусирано само върху това, как ще оперира НАГ, със създаването на позиция заместник-кмет по градско планиране, и де факто подкрепя идеята на кмета.
От казаното от кмета в залата на СОС останах с впечатлението, че моето становище въобще не е било отчетено, а може би дори не е било прочетено. В противен случай не би могло да се твърди, че има противоречие между позицията ми сега и това, което съм заявявала преди — защото такова противоречие няма.
Още много преди да поема длъжността Главен архитект с конкурс беше публично известно, включително и по моя инициатива тогава, че кметът запази за себе си правата по ЗУТ за издаване на заповеди, свързани с градоустройствените процедури, като ги отне от Главния архитект. Именно това показва, че различията не са по отношение на структурния модел, който аз от самото начало подкрепям.
4. Относно твърдението, че не съм работила в екип и че структурата била внесена със закъснение от повече от месец поради „разногласията" му с Главния архитект, бих искала да уточня следното:
Не е поискано нито моето мнение, нито е имало среща по окончателно внесената в СОС структура, в която вече не се предлагат 91, а 56 щатни бройки за звеното на Главния архитект. Не ми е известно в какво точно се състои неговото разбиране за „екипност", след като действащата администрация на НАГ не беше потърсена за становище, а се внесоха еднолични решения, без каквото и да е желание да се чуе или поне да се поиска мнението на работещите в звеното.
Имайки предвид всичко изложено по-горе относно структурата, както и факта, че окончателните правомощия по градоустройствените заповеди се упражняват от Кмета или Столичния общински съвет, няма логика да се говори за „разногласие" с Главния архитект. В Закона за устройство на територията той е определен като експертна и неполитическа фигура, различна от политическите органи. Именно поради тази причина длъжността „Главен архитект" е държавна служба, назначавана с конкурс съгласно Закона за държавния служител и Закона за устройство на територията, и не би било редно да се третира като политическа позиция.
Не приемайки горното за истински мотив за искане на моята оставка, мога да направя анализ на последните събития и да посоча от моя гледна точка предполагаемите причини за натиска, с който се опитваха да ме принудят към това.
В последно време се тиражира моето последно изречение по време на публичния конкурс за Главен архитект, когато на въпроса „Кога бихте подали оставка?" отговорих: „Да, и ако Кметът ми я поиска."
Добрата новина е, че конкурсът беше публичен, а цялото излъчване на последния етап е достъпно за всеки, което означава, че всичко казано може да бъде проверено. За тези, които нямат време или желание да проследят цялото излъчване, мога накратко да систематизирам: защо се кандидатирам за Главен архитект, какви са моите цели, каква е визията ми за НАГ и за последващата ми работа и т.н.
Накратко казах следното:
• Първо и най-важно, искам да направя работеща съществуващата администрация.
• Това е най-необходимото условие за справяне с големите проблеми, а те са: намиране на баланс между огромния интерес на бизнеса за свръхзастрояване и изоставащото изграждане на техническата инфраструктура; изготвяне на задание за актуализиране на ОУП на СО и започване на процедура за неговата реализация; както и справяне със силно изостреното обществено напрежение, свързано с тези въпроси.
• Бях си поставила конкретни срокове за изпълнение на тези задачи.
• Категорично заявих, че се кандидатирам, защото съм видяла същата увереност и воля от страна на Кмета за реализиране на горното. И да, готова съм да подам оставка, ако ми се попречи да изпълня някоя от целите ми или ако Кметът ми я поиска. Дори и второто условие потвърждава първото: ако аз не се отклоня от заявените цели, но когато Кметът промени политиката си или откаже да реализира някоя от тях, това също би довело до противоречие, което прави двете причини свързани.
След всичко, което съм си поставила като цели и предприела като конкретни стъпки в моя професионален живот, включително преминаването от частен бизнес към административна дейност, гарантирам, че това решение е обмислено, мотивирано и логично. Няма как да се предполага, че бих прекратила участието си лекомислено или емоционално, без ясна причина и лично убеждение, че постъпвам правилно.
Това не могат и не бива да бъдат хаотични или емоционални действия. Няма как да се допуска провеждането на конкурси по Закона за държавния служител, назначаването на служители след конкурс и след това лекомислено и необосновано да се прекратяват служебни правоотношения.
Тук вече не говоря само за себе си, а за всички други служители, чиито договори бяха прекратени светкавично – само една седмица след известния СМС. В НАГ вече няма действащи директори на дирекции, с изключение на Дирекция „Правно-нормативно обслужване". Част от началниците на важни отдели също са освободени. Освобождават се експерти дръзнали да работят с мен за онези цели и каузи на Кмета, заради които и аз се присъединих към неговия екип.
В тази ситуация, при обявен конкурс за държавен служител, кой би посмял да кандидатства. Кандидатът трябва да прекрати всички други взаимоотношения с бизнеса и да се придържа към ограниченията, свързани със статута на държавния служител, като същевременно знае, че в рамките на шест месеца може да бъде освободен. Последното освобождаване само шест дни след назначението на служител с конкурс е особено показателно: как може да се прецени за шест дни, че някой не се справя със задълженията си, след като самият конкурс трае поне един-два месеца?
Станахме свидетели на абсурдна демонстрация на неуправленски решения и на липса на здрав разум, логика в тяхното вземане и откровенна незаинтересованост към работата на администрацията и процесите в НАГ.
В момента НАГ е напълно обезкостено. Ще станем свидетели на последствията от това в следващите месеци, а вероятно и години. Независимо дали ще бъде приета нова структура или не, във всички случаи ще са необходими служители, които да изпълняват функциите, с които е натоварено направлението.
След първата „чистка" на ключови лица преди по-малко от година, при назначаването ми като Главен архитект заварих администрация с множество незаети ръководни позиции. Важно е да се отбележи, че решението за серията от освобождавания тогава не е било съгласувано с мен, което подчертава едностранния характер на взетите решения. При встъпването ми в длъжност взетото решение вече беше планирано и в ход.
Провеждохме конкурси и бяха назначени хора, които да попълнят нуждите на администрацията. Всички тези назначени лица бяха освободени само за една седмица, въпреки трудния и продължителен процес на провеждане на конкурси и назначения.
Другата причина, поради която бях убедена да предприема тази стъпка и да се кандидатирам, беше необходимостта от отстраняване на неработещите служители в направлението, които откровено отказваха да изпълняват служебните си задължения. За съжаление, въпреки че предоставих на Кмета подробни доклади с доказателства и конкретни предложения за дисциплинарни мерки, не бяха предприети никакви действия и не бяха образувани дисциплинарни производства.
Може би това е едно от разминаванията ми с политиката на Кмета. Това разминаване в мисленето за администрацията е и мое лично мнение, но не съм чула по никакъв начин да бъде изразено подобно становище от страна на г-н Терзиев.
Смея да твърдя, че това е едно от фундаменталните ни разминавания и именно затова не ми беше предоставена възможността да изградя една работеща администрация. Всички мои доклади и проверки, придружени с доказателства, са налични, но за съжаление не са предприети никакви мерки.
Особено абсурден пример е последният ми доклад до Кмета, който съвпада като период с известния СМС и се използва като основание за исканата ми оставка.
Няколко дни преди исканата ми оставка, от мен беше изпратен доклад до Кмета на Столична община с искане за дисциплинарно производство за Директора на Дирекция „Правно-нормативно обслужване" в НАГ. Установено беше, че тя записва с включен диктофон на служебния си мобилен телефон, обърнат с лице към масата в моя кабинет, в нейно отсъствие, без моето знание и без знанието и съгласието на останалите служители. Действието беше извършено в присъствието на директори, началници на отдели и други служители, които са били в кабинета ми по време на работна среща за докладване на оперативни задачи, след мое присъствие на заседание на СОС в същия ден. За част от този период в кабинета е бил включително и външен посетител по инициативата „Мениджър за един ден". За инцидента е съставен протокол, който документира гореописаното.
Чрез доклада настоявам за извършване на проверка от дисциплинарна комисия по случая, има ли извършено нарушение, с оглед на това да бъде осигурена нормална работна обстановка, спазване на етичните стандарти и възстановяване на доверието между служителите в НАГ.
Въпреки наличието на протокола, дисциплинарно производство не беше образувано до този момент или поне на мен не ми е известно. Напротив, реакцията беше следната:
1. Искане на моята оставка чрез СМС.
2. Спешно прекратяване на трудови правоотношения на част от лицата, които са подписали протокола.
3. Заповед за отнемане на правомощията на Главния архитект на Столична община, делегирани от Кмета, като единствено въпросният държавен служител, нарушил етиката и закона за държавния служител, запазваше или придобиваше нови правомощия.
Не е ясно дали съвпадението на времето на инцидента с исканата ми оставка е случайно или не.
Отсъствието ми като действащ главен архитект поради боледуване по никакъв начин не трябва да влияе и не пречи на административния процес, поради законовата възможност от понеделник да бъде назначен временно изпълняващ длъжността главен архитект.
А това дали НАГ ще функционира както трябва след последната спешна „чистка" на всички започнали работа откакто аз съм главен архитект и при неяснотата дали и кога ще има нова структура, времето ще покаже.