Причините - промяната в хранителните навици, забързаният живот и фактът, че съхне бързо
Модерният и забързан начин на живот е напът да вземе поредната си жертва. Този път тя е култовата франзела и не къде да е, а в собствената ѝ родина - Франция.
Скорошно проучване на френската Федерация на производителите на печива установи, че в страната на Наполеон и краля Слънце се ядат все по-малко франзели. Ако след Втората световна война французите са ядели по 780 грама от продълговатия хляб на човек на ден, то до 2015 г. това количество е спаднало до 114 грама, а днес вече е 99 грама.
Друго проучване сред потребителите от 2023 г., проведено от Националната конфедерация на френските пекари и сладкари (НКФПС), установи, че повече от една трета (36%) от 1000-та анкетирани са заявили, че са намалили консумацията си на хляб като цяло през последните пет години.
Поради спадащите продажби много френски пекарни вече премахват франзелата от щандовете си или обмислят да го направят. Експерти от индустрията са убедени, че променящите се хранителни навици и нарастващата популярност на американския нарязан хляб са сред основните причини.
“Една от заплахите е фактът, че младите хора губят навика да купуват франзели всеки ден”, казва президентът на НКФПС Доминик Анрак.
Ежедневното отскачане до най-близката пекарна за франзели е навик, който през десетилетията е бил рутинен като миенето на зъбите. Но Анрак смята, че той вече се практикува предимно от по-възрастното население на страната. Според него
младите вече не си готвят у дома
и предпочитат да ядат готова храна или да са на ресторант.
“В миналото дори студентите си готвеха сами. Нямаше снаксове, нямаше “световна кухня”, нямаше бургери, кебапчета или суши. Но все повече млади хора се обръщат към бързата храна”, казва той.
Традиционно във Франция франзелата не се яде “суха”, а като интегрална част от менюто. На закуска тя се маже с шоколад или някакъв вид плодово сладко. На обяд тя се превръща в сандвич, запълнен с риба тон, шунка или сирене. А на вечеря е незаменима гарнитура към основното ястие. Например при телешекото “Бургиньон” тя се използва за попиване на соса в чинията.
“Виждаме, че тези млади хора са много щастливи да ядат традиционната франзела през уикендите, когато посещават родителите си, така че това се оценява. Но животът е станал по-модерен и има различни възможности за хранене навън без нея”, обяснява Анрак.
Друга причина, която кара пекарните във Франция да загърбят франзелата, е фактът,че тя няма особено голяма хранителна стойност, но и съхне прекалено бързо, което прави невъзможно тя да се консумира или яде два до три дни след производството ѝ. А изхвърлянето на хляба води до ненужното пилеене на продукти, които биха могли да се използват по по-добър начин.
Сред хората от бизнеса, които са на същото мнение, е пекарката Марион Юхел. Когато преди две години решава да надгради сладкарницата си до пекарна, тя избира да не предлага франзели на клиентите си. Вместо това приготвя по-големи хлябове, които са пълни с хранителни вещества и са годни за консумация сравнително по-дълго време, защото са направени с местно, органично брашно и са богати на квас.
“Освен че остават свежи по-дълго, хлябовете, които тежат до 3 кг, хранят повече домакинства, по-добри са за храносмилането благодарение на по-дългото време на ферментация, което разгражда глутена, и имат по-добър вкус”, твърди Юхел.
Не всички обаче са готови да приемат края на франзелата. Юхел си спомня случка, в която тя е принудена да изгони възрастен клиент от пекарната си, който започнал агресивно да протестира заради липсата на продълговатия хляб по нейните щандове.
“Вярно е, че французите очакват една пекарна да има франзели. И фактът, че ние се обявявахме за пекарна, а всъщност нямахме такива, беше немислим за тях”, споделя тя.
Предприемачът Ерик Кайзер пък е е убеден, че франзелата няма да изчезне от трапезата на френските фамилии. Защото големите и сочни хлябове са прекалено скъпи за обикновените граждани. Припомня, че
франзелата струва между 1 и 1,5 евро,
докато конкурентните ѝ продукти стигат до 7 евро - цена, която много хора не могат да си позволят.
“Целта на багетата е да нахрани евтино голям брой души. Просто тя отговаря на определен тип клиенти от средната и работническата класа. Никога, дори и след милион години тя няма да бъде в опасност”, категоричен е Кайзер.
