Парламентът прие на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързани с възможността да се иска ускоряване на досъдебно производство.
Пострадалият или неговите наследници, и ощетеното юридическо лице, могат да направят искане за ускоряване на разследването, ако е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното производство и няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, предвиждат приетите текстове. Искането за ускоряване на досъдебно производство се прави до административния ръководител на съответната прокуратура, който се произнася в едномесечен срок. Нови искания могат да се правят след изтичане на шестмесечен срок от произнасянето на прокурора, решиха депутатите.
Направените искания за ускоряване на разследването към датата на влизане в сила на измененията се разглеждат по новия ред, гласят измененията.
Преди гласуването в пленарна зала Николай Братованов (ГЕРБ-СДС) предложи редакционни поправки на текстовете, които бяха приети от мнозинството в парламента.
Стою Стоев ("Продължаваме промяната-Демократична България") възрази, че от пет параграфа в законопроекта, четири се променят в момента. По думите му това не е добра законодателна практика. Той посочи, че се променя концепцията кой орган ще се произнася по исканията за ускоряване на досъдебните производства. В момента това се прави от съда, отбеляза Стоев. Тук никъде не е обсъждано по искането да се произнася прокуратурата, а сега като правно-техническа редакция се прави съществено изменение по това кой орган се произнася по исканията за ускоряване на досъдебно производство, посочи той.
Парламентът реши още препис от постановлението за прекратяване на наказателно производство да се изпраща и на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, когато тези органи са направили съобщението за извършеното престъпление. Постановлението за прекратяване може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.
С приетите текстове се въвеждат изрични основания, при които главният прокурор да може да отменя постановление за прекратяване на наказателното производство. Отразява се и девоенизацията на служителите в Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР), която е направена през 2015 г. Измененията предвиждат делата за престъпления, извършвани от служители на ДАР, вече да не бъдат подсъдни на военни съдилища.
Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя с този закон, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани, приеха депутатите. Неприключените досъдебни производства ще се довършат от органите, пред които са висящи.
