Франческо Сфорца беше човекът, който гледаше света през очите на главите на Римокатолическата църква
В продължение на 48 години, когато папата пристигаше някъде, един човек вече беше там - тих, облечен в черно, с усмивка, фотоапарат и безкрайно търпение. Това е, накратко казано, образът на Франческо Сфорца. След почти половин век служба, „очите на папите" се оттеглят в заслужена пенсия.
Сфорца е бил винаги плътно до папите с фотоапарата си от времето на Павел VI, минал е през Йоан Павел II, Бенедикт XVI, Франциск и до сегашния Лъв XIV. Направил е милиони снимки, за да отрази всяка една тяхна стъпка под погледа на поклонници и държавници от цял свят.
„Франческо винаги беше там, но никога не се виждаше", разказва пред изданието „Ватикан нюз" Паоло Руфини, префектът на Дикастерията за комуникации. „Той беше дискретен, усмихнат, винаги в движение. Където се появеше той, след минута пристигаше и папата."
Сфорца често казва, че „фотографът е занаятчия, който влага ръцете, очите и най-вече сърцето си". Тази негова философия се усеща във всеки кадър - от официалните портрети до малките чудеса, заснети в миг на човешка близост: прегръдката на папа Франциск с деца-бежанци в Лесбос, усмивката на възрастна жена в Панама, мълчаливото състрадание в иракските руини.
Както свидетелства Руфини, Сфорца превърна фотоапарата в инструмент на общението, в начин да се срещнат погледите на папата и на хората.
Началото е през 1977 г. Тогава младият Франческо започва работа като асистент на прочутия Артуро Мари, фотографът, който засне живота на Ватикана от Пий XII до Бенедикт XVI, и който увековечи в кадрите си атентата на Али Агджа на площад "Свети Петър".
Първата снимка на Сфорца е във всекидневника „Осерваторе романо". Публикувана е на 26 март 1978 г.-става въпрос за кадър от Кръстния път в Колизеума, последният от понтификата на Павел VI.
Когато Мари се оттегля, Сфорца поема щафетата и почти половин век не я пуска. Сред неговите исторически снимки се откроява онази, която запечата първото прегръщане между новоизбрания папа Франциск и предшественика му Бенедикт XVI на 23 март 2013 г. в Кастел Гандолфо – момент, който обиколи света. Помнят се и снимките на папа Франциск след всяка от операциите му в „Джемели" през последните години. Самият Сфорца никога не е сниман, освен ако не е попаднал случайно в обектива на свои колеги.
Мнозина помнят и благородния жест от 2018 г. на Сфорца. Тогава той подарява изключително скъпата си фотокамера „ Никон" с всичките й принадлежности на Даниеле Чарлантини, бивш бездомник. Благодарение на нея и на доброволческата организация „Ронда дела солидариета" той се превръща във фотограф.
„Този фотоапарат е снимал папите", казва Сфорца. „Нека сега снима живота на улицата, за да видим реалностите, които често не искаме да забележим." Чарлантини вече има свой покрив и прави снимки, които показват лицата и историите на хората без дом в Рим.
За много от колегите си Сфорца беше не просто фотограф, а баща, приятел, сигурност. Винаги готов да помогне, независимо дали става дума за папска аудиенция или за спешна молба от непознат.
„Той беше очите на папите и на Божия народ", казва Руфини. „Снимките му нямаха подпис, но светът ги познава. Те докоснаха милиони сърца." Според Руфини Франческо Сфорца е доказал, че добрата комуникация не е тази, която „крещи", а онази, която показва и чрез тишината смисъла на историята и величието на вярата.
„Когато любовта стане видима, натискам спусъка", казва Франческо Сфорца. От сега нататък щафетата поема неговият колега Симоне Ризолути.
