Днес ни липсват и са необходими тези добродетели, които дядо Максим бе усвоил и въплътил в своя живот, каза в словото си българският патриарх Даниил. Той възглави богослуженията в Троянския манастир “Успение Богородично“ в памет на патриарх Максим, от чиято кончина днес се навършват 13 години.
В храма на светата обител, където зад чудотворната икона на Света Богородица Троеручица се намира гробът на дядо Максим, бяха отслужени заупокойна света литургия и панихида.
“Свършекът на неговия земен живот запечата един живот, изпълнени с вяра, всеотдайност, преданост на Бога. Вестта за неговото успокоение в ранната утрин на 6 ноември 2012 година изби спонтанна и неподправена скръб от цялото паство на църквата, която той предстоятелстваше в продължение 41 години“, заяви патриарх Даниил.
По думите му, от своя 98-годишен живот патриарх Максим е посветил 86 години в служба на Бога и на Църквата. “Дядо Максим бе изпълнил душата си с дълбока вяра в Бога, чиста, искрена, осъзната, и бе познал в дългите години на неговия живот и неговото служение, че вярата е тази, която утвърждава нас, човеците, утвърждава нашия живот. Животът според Христовите заповеди е това, което утвърждава душата и дава възможност да премине през всички изпитания, така че накрая, победила трудностите, да се изпълни с Христовия мир, утеха, благодат“, добави патриарх Даниил.
По думите му, от опита, който дядо Максим бе придобил през живота си – като отличен ученик в семинарията, изряден студент, усърден монах и във всички свещенически степени, той бе осъзнал, че вярата, която е възприел, и предаността към Божието слово водят човека до кротост, защото му разкриват, че нищо не се случва без Божията воля.
“От множеството изпитания, които бе преодолял, бе придобил такава съсредоточеност и трезвост, вярата бе произвела велико търпение, което се проявяваше през цялото му служение. В годините на атеизъм, когато бе трудно човек да изявява своята вяра, патриарх Максим пое предстоятелството на църквата ни през 1971 г. В продължение на близо 20 години той съумя да опази църковния кораб в мир, в единство, спечели уважението и на тогавашната атеистична власт. А в новото време, когато настъпиха трудности от разделението, което някои човеци извършиха в Българската православна църква, той с кротост, с такт, с много търпение, с молитва успя да обедини и да запази единството на Светия Синод“, каза още в словото си патриарх Даниил.
Той припомни, че по време на служението на патриарх Максим, през 1998 г., по повод на разкола се е състоял всеправославен събор – първото подобно събрание на всички предстоятели на поместните православни църкви от векове насам.
“Тогава се отзоваха всички, за да защитят единството на Българската православна църква. Господ му даде да види действително, че няма нищо по-силно от благочестието, от това да възложи грижите си на Бога, сам да се смири, сам да притихне, да влезе в скришната стая на своето сърце и оттам да отправя всесърдечни молитви и за своите грехове, и за целокупното паство и народ, така че да продължи Божието благословение и милост към православните ни християни, към народа и държавата ни. Той бе очистил душата си от всяко нечестие и блестеше с тиха благост, благоразположение към всеки един човек. Тази човечност, благост, която се поражда от вярата и от любовта, от молитвата, докосваше всеки един човек“ , посочи патриархът.
Според него след кончината на патриарх Максим хората, които са го познавали, са оценили какво велико достойнство е това да се опазва човек във вярата и според Христовите заповеди. “Споменът за него пребъдва благословен, с едно умиление у всички онези, които го познаваха, и с една молитва Бог да го упокои и да прости греховете, които той като човек волно или неволно е извършил“, каза българският патриарх Даниил.
