Бюджетът може да изкара, докато може да се увеличават данъци без да има реакции на хората, които ги плащат, каза в интервю пред БНР икономистът Лъчезар Богданов.
"В България не е особено популярно вдигането на данъците. За тези две увеличения, те изглеждат непознати за масовата публика. Данък дивидент, общо взето няма да се усети от много хора. За осигуровките, голяма част от хората се договарят за нетна заплата за работодателя – "искам 2000 или 3000 лв. чисти пари, не ме интересуват осигуровки". Хипотезата, че тези допълнителни 50 - 60 лв. няма да ги усети работникът в джоба си, за да отиде да протестира, "защо ми взимате 50 лв.", коментира главният икономист на ИПИ.
"Догодина трябва да се вдигат други данъци – вижте пакета в Румъния, там се удрят всички и ДДС се вдига и акцизи за цигари, алкохол, за горива, плюс замразяване на разходи и съкращаване на хора. Това ни чака и нас след 2 години, ако се продължи с разходите", даде пример със северната ни съседка Богданов.
И предупреди, че ако управляващите сега се измъкват с тези две малки, според тях и не толкова рискови от публична гледна точка, увеличения, вероятно след 2 години при подобна политика, без контрол върху разходите, ще доведе до нужда от много по-сериозни мерки.
"И тогава вече няма как да се избегне народното недоволство", прогнозира той.
Той коментира, че очевидно обещанията няма да бъдат спазени:
"Беше ясно, че пред управляващите имаше 3 алтернативи. Първо нищо да не правят, втората - да овладеят ръста на разходите – нарастването на заплатите, а не съкращаване и третата - да започнат да вдигат данъци. Очевидно за избрали третата, но това няма да напълни бюджета. Дефицитът остава, но явно се влиза в период за увеличаване на данъците, които удрят активната част - стопанския живот и хората, които работят на светло и декларират всичките си доходи."
Богданов посочи, че "не е въпросът, дали заплатите ще се вдигнат с 10 - 15%, а дали този обществен сектор е оптимален за българската държава, за населението и дори като териториално разпределение".
"Държавната и общинската администрация са малко над 100 000, но в образование, здравеопазване, полиция, армия и др. достигат до 590 000 души. Това не е администрация, не са чиновниците, но това е публичен сектор, който трябва да осигурява определени публични услуги на населението. И ако населението намалява с 20% в последните години, в същото време целият публичен сектор не намалява, а се увеличава. И броят на заетите в публичните услуги се увеличава. България не може да издържа голям обществен сектор при намаляване на населението", посочи цялостната картина Лъчезар Богданов.
И допълни:
"Публичният сектор е по-атрактивен като работодател – особено определени службички. За 6 години отпреди ковида досега, в публичния сектор в България заплатите са нараснали със 116%, най-високият ръст в цяла Европа. Следващите са Унгария и Хърватия – с 85%. В източна Европа по-бързо растат заплатите и това е тенденция, но при нас става с изключително високи темпове."
Мнението му е, че ако и следващата година действат същите механизми, в МВР например, следващата година пак трябва да им вдигнат заплатите с 40% на годишна база, обаче "няма бюджет, който да удържи запазване на дефицита при такъв ръст на заплатите в публичния сектор".
И според Богданов това е нещо, което трябва да се промени, ако има политическа смелост.
