- Симптомите: зачервени очи, спят на чина, рязка загуба на самочувствие, постоянно надничане в телефона, загуба на емпатия
- Европа мисли за дигитално ограничение "Забранено за непълнолетни" , а у нас 46% се разсейват в часовете по математика - много повече от средните 30% в 81 държави
Забрана на социалните мрежи за деца до 15-годишна възраст - министърът на образованието и науката Красимир Вълчев сложи този въпрос на масата за дебат. А преди дни европейските лидери се обявиха за въвеждането на минимална възраст за ползването на социалните мрежи.
Френският президент Еманюел Макрон заговори за “цифрова епоха на пълнолетие”, за да се засили защитата на децата онлайн.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали Австралия, където през 2024 г. приеха закон за ограничаване на достъпа до социалните мрежи на децата под 16 години и тези нови правила започват да действат още от декември.
Еврокомисията постави срок до Коледа група от експерти да представи препоръки за най-добрия начин за действие и дори вече работи по технологията за възрастовите ограничения. Брюксел разработва приложение за проверка.
Отчуждаване, изолация, тревожност, депресия, абстиненция
Това са само част от симптомите върху психичното здраве, които социалните мрежи оказват на тийнейджърите, показват нови проучвания. Психолози предупреждават, че прекалената употреба води до рязка загуба на самочувствие, особено при момичетата, постоянната нужда от надничане в телефона, загуба на емпатия. (Виж интервюто на 4-а и 5-а стр.) Преди 15 години тревожността и абстиненцията бяха типични за зависимия от алкохол или наркотици човек - предимно хора с натрупан негативен или трагичен житейски опит. А днес симптомите се срещат при онези, пред които истинският живот предстои.
И ако преди изолацията е била причината,
сега проблемите са заради прекалената “социализация”
Но не в реалния живот, а в живота онлайн.
Родените в дигиталната ера младежи дори не си спомнят, а и не могат да си представят живота преди интернета. В онзи свят познанствата се случваха предимно в квартала, училището или семейните приятели. А за случващото се по света хората научаваха само от вестниците или от телевизията и радиото. Тогава консуматорството бе в зародиш и ограничено до материални стоки – нова дреха, касетофон или първия цветен телевизор.
Социалните мрежи изцяло промениха тази динамика - някогашните материални вещи станаха образи, лайкове, последователи и разнообразно (видео)съдържание. И постепенно тези платформи се превърнаха за подрастващите в тяхна сцена, дневник и огледало - далеч от първоначалната им цел да са мост между хората и пространство за запознаства.
Социалните мрежи заживяха собствен живот, далеч от реалността
Този свят не идва без рискове - онлайн тормозът, дезинформацията, зависимостите от екрана и постоянният натиск да си “перфектен” са само част от последствията, заради които родители и политици по света и у нас се замислят достатъчно зрели ли са децата за този сложен дигитален лабиринт. Идеята за забрана на социалните мрежи за деца под 15 г. не е нова. Освен в Австралия и Франция и в други държави тече дебат. В основата са изследвания именно на зловредния ефект на социалните мрежи върху психичното здраве на подрастващите.
В часовете по математика 46% от българските ученици се разсейват, докато използват цифрови устройства (при средно 30% за ОИСР), а 40% се разсейват от други ученици, които използват цифрови устройства (при средно 25% за ОИСР) според международната програма за оценка на учениците (PISA) от 2022 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която обхваща 81 държави и 690 00 деца на 15 г. Оттам става ясно, че над 40% от учениците у нас съобщават, че прекарват повече от пет часа на ден с дигитални устройства за развлечение в делнични дни. Този дял варира от 10% или по-малко в Япония и Корея.
Проучване сред 1391 тийнейджъри между 13 и 17 г. и родители в САЩ на американския изследователски център “Пю” от 2024 г. показва тревожни факти: 45% са заявили, че прекарват твърде много време в социални медии. Горе-долу толкова -
48%, смятат, че имат предимно негативен ефект върху връстниците им, но само 14% мислят, че това важи за тях лично
Според 19% от тийнейджърите социалните мрежи са им вредили на психичното здраве, а 22% заявяват, че са оказали негативен ефект върху оценките им. Младите момичета по-често заявяват, че социалните медии са им навредили: 25% срещу 14% от момчетата.
Не е изненадващо, че родителите са много по-притеснени за психичното здраве на тийнейджърите: 55% казват, че са много или изключително притенснени. Сред подрастващите процентът е 35.
Влиянието на екраните се засили рязко през последните 4-5 г. - при локдауните по време на пандемията от COVID-19.
На това обръщат внимание и от Американската академия по детска и юношеска психиатрия. И представят данни, че до 95% от тийнейджърите в САЩ имат достъп до смартфон и че социални медии и онлайн игрите са станали основен начин за социализация.
От академията предупреждават, че прекарващите повече от 3 часа дневно в социалните мрежи тийнейджъри са с по-висок риск от развиване на тревожност, депресия и ниско самочувствие.
Проучване от 2019 г. в JAMA Psychiatry анализира данни от над 6500 американски тийнейджъри на възраст 12-15 години и установява, че прекарващите повече от 3 часа на ден в социални медии имат двойно по-висок риск от негативни психични симптоми като депресия и тревожност. За всеки 30 минути след третия час вероятността за проблеми расте с около 13%, като момичетата са по-уязвими.
Според друго проучване - на UK Millennium Cohort от 2024 г., тийнейджърите, които прекарват повече време в социални мрежи, са два пъти по-склонни към депресия, като при момичетата рискът е три пъти по-висок.
Себевъзприятието също страда - социалните мрежи усилват натиска за “перфектния” образ. Според вътрешно проучване на Meta от 2024 г. тийнейджърките смятат, че Instagram влошава тяхното възприятие за тялото.
Към това се добавя и онлайн тормозът. Данни от САЩ за 2023 г. показват, че 34% от подрастващите са били жертви на кибертормоз, а това увеличава риска от депресия и дори мисли за самоубийство.
Поддръжниците на забраната смятат, че ограничаването на достъпа ще даде на децата време да развият емоционална зрялост и критично мислене, преди да се потопят в хаотичния свят на социалните мрежи. Забрана до 15 години, подкрепена от строг контрол, би могла да наложи по-ясни граници и да насърчи децата да прекарват повече време в реалния свят – с приятели, спорт или хобита. Критиците на потенциалната забрана пък твърдят, че тя може да ограничи свободата на изразяване и да изолира децата, особено тези, които намират подкрепа в онлайн общности. За много тийнейджъри особено от малцинствени групи или малки населени места социалните мрежи са прозорец към света, място, където могат да бъдат себе си без страх от осъждане.
Това се и доказва отново в същото проучване на центъра “Пю” - 74% от анкетираните тийнейджъри споделят, че социалните мрежи ги карат да се чувстват по-свързани с приятелите си. А 63% казват, че получават възможност да покажат креативната си страна.
Зависимостта към телефона не е запазена марка само при най-младите. През 2019 г. във Великобритания врати отваря Националния център за разстройства, свързани с игрите. Но напоследък финансираната с публични средства клиника приема все по-различни пациенти.
Специалистите по зависимост от видеоигри досега са лекували 67 души на възраст над 40 години. А най-възрастната с мания към игрите на смартфона си е на 72 години, пише сп. “Икономист”.
Но за по-старите поколения е полезно да са “дигитални”
Водещото международно научно списание, посветено на психичното здраве и стареенето - International Psychogeriatrics, прави систематичен преглед на 24 проучвания в периода 2010 - 2023 г. и обхваща над 16 000 възрастни (65-80 г.) от САЩ, Европа, Азия и Австралия за влиянието на социалните мрежи върху психосоциалното им състояние. Според проучвания използването на социални мрежи от възрастните е свързано с по-малко чувство на самота и депресия, по-добра социална свързаност и качество на живот.
Учените са открили доказателства, че така се увеличават ангажираността в общността и семейството и усещането за социална подкрепа и принадлежност - все ключови цели за поддържане на психосоциалното благополучие в по-късния етап на живота.
