Приетият по инициатива на управляващото мнозинство закон гарантира, че няма да бъде допуснато стратегическият за България актив да смени само формално собствеността си.
Вчера „Лукойл" обяви, че швейцарската „Гънвор груп", собственост на шведския бизнесмен Торбьорн Торнквист, може да придобие чуждестранните му активи, концентрирани в „Лукойл интернешънъл", като оферта в тази насока вече е била изпратена и приета. В сделката несъмнено ще попадне и рафинерията в Бургас, защото „Лукойл интернешънъл" включва „Литаско", която на свой ред е собственик на „Лукойл Нефтохим Бургас".
Само няколко дни по-рано обаче българският парламент прие окончателно предложеният от ДПС-Ново начало, ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица и Има такъв народ законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, предвиждащ всяка сделка с четирите дружества на „Лукойл" у нас - „Лукойл-България" ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас" АД, „Лукойл ейвиейшън България" ЕООД и „Състейнабъл енерджи съплай" ООД, да подлежи на двойно одобрение – първо от ДАНС, а след това и от Министерския съвет. По-конкретно, ДАНС трябва да извърши предварително проучване и да даде писмено становище преди всяко извършване на разпоредителна сделка с дружествени дялове акции от капитала на тези четири дружества, както и за всяка сделка с дружествени права, дялове или акции в други юридически лица в структурата на собствеността им, регистрирани на територията на Република България или на територията на трета държава собственост на или контролирани пряко или непряко от руската „Лукойл" или свързани с нея лица. Едва след положително становище от ДАНС, Министерският съвет може да разреши подобна сделка. А ако подобни разпоредителни сделки бъдат извършени без спазване на разпоредбите на българския закон, същите ще бъдат считани от българската държава за нищожни.
Преведено на неюридически език това означава, че ако се стигне до сделка между „Гънвор груп" и „Лукойл", включваща „Литаско", респективно по веригата на собствеността - и четирите български дъщерни дружества на руската „Лукойл", то тази сделка задължително трябва да бъде предварително одобрена и от българското правителство. В противен случай за България същата няма да породи никакви правни последици, а нищожността й ще произтича директно от закона.
В този смисъл „Гънвор груп" едва ли ще рискува да финализира процеса, без такова разрешение да й бъде дадено от България, още повече, че параметрите на това придобиване несъмнено ще изискват съответното одобрение както от европейските, така и от националните регулаторни органи на територията на държавите, където се намират международните активи на „Лукойл".
Нещо повече, сделката със сигурност ще бъде обсъждана и от САЩ, чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), доколкото през 2014 година бившият собственик на „Гънвор" – приближеният на Путин руски олигарх Генадий Тимченко, беше санкциониран. Именно тогава, заради наложените санкции, Торнквист придоби дела на Тимченко в компанията.
Съмненията сега са, че „Лукойл", след като също беше санкционирана преди броени дни от САЩ, се опитва да се освободи формално от международните си активи, търсейки не действителен купувач, а подставен такъв. Тесните връзки на „Гънвор" с Русия не само не опровергават подобно съмнение, а дори го засилват.
А дали бързите действия на управляващите, изпреварили и предвидили наложените на „Лукойл" санкции, ще успеят да гарантират прозрачната и законосъобразна смяна на собствеността на стратегическия за националната ни сигурност актив, предстои да разберем. Важното е, че законовите предпоставки за това вече са налице.
