Майчинството за втората година се вдига от 780 на 900 лв. 25% ръст ще има и в обезщетението, ако жената се върне по-рано на работа
Минималната работна заплата ще е 620,20 евро, или 1213 лв., което отразява действащото законодателство.
Така председателката на комисията по социална политика и зам.-шеф на групата на ГЕРБ в парламента Деница Сачева сложи точка на ожесточения спор от последните два дни за размера на първото минимално възнаграждение в евро.
Във вторник следобед станаха известни параметрите, разписани в малките проектобюджети на държавата - на НЗОК и държавното обществено осигуряване. От тях стана ясно, че правителството залага минимална заплата от 1 януари 2026 г. в размер на 605 евро. Това е с 15 евро по-ниско от формулата, която е разписана в закона. В сряда
надзорите на НОИ и НЗОК одобриха двата проектобюджета във варианта със 605 евро минимална заплата
48 часа след обявяването на тези числа обаче се проведе спешен коалиционен съвет, след който Сачева заедно с Атанас Атанасов от БСП, Павела Митова от ИТН и Йордан Цонев от “ДПС - Ново начало” съобщи, че така минималната заплата е нараснала с 15 евро до 620,20.
Точно това е и числото, което се получава по формулата, която бе приета през февруари 2023 г. Тогава в Кодекса на труда бе разписано, че минималната работна заплата е 50% от средната. При това се определя още от септември.
Бизнесът и синдикатите два дни не знаеха как е формирано предложението за 605 евро, защото още не е обявен големият проектобюджет на държавата. КНСБ обаче пресметна, че намалението, пречупено през малката потребителска кошница, се равнява на 36 хляба, 10 кг сирене, 8 кори яйца и 7 килограма по-малко потребление на година.
По-високият размер на минималната заплата ще увеличи доходите на близо 600 000 души. По данни на Националния статистически институт назначените
на минимална заплата са около 456 700 българи
Това са хора с основно възнаграждение и на пълен работен ден.
Заради неспазването на закона синдикатите заплашиха онзи ден, че ще се обърнат към Конституционния съд, освен това свикаха протести за петък. След новината за 620 евро минимална заплата КНСБ и КТ “Подрепа” обявиха отмяна на протестите.
Обединихме се около позицията, че това са единствените възможни бюджети, които намират изключително труден баланс между различните експерти в нашите парламентарни групи, както и очакванията на бизнеса, синдикатите и гражданите. Има и
фин баланс между приходи и разходи,
обяви Деница Сачева след коалиционния съвет. Бившата социална министърка увери, че е постигнато “съгласие по основните параметри”.
“Взехме под внимание всички мнения, коментари и виждания, които бяха изразени до момента”, добави зам.-председателката на депутатите от ГЕРБ.
Първоначално обявената с 30 лева по-ниска минимална заплата бе удар и по БСП, чийто социален министър
Борислав Гуцанов настояваше, че той е подписал за 1213 лв.
Освен това отдавна се ангажира публично с увеличаване на майчинството за втората година, което в първоначално анонсирания социален бюджет не бе отразено.
Сега става ясно, че въпреки заканите да се пести на фона на повишаващия се дефицит и инфлацията все пак управляващите развързват портфейла. Майчинството през втората година ще е 460 евро, или от 780 става 900 лв., което е 15-процентно увеличение, обяви Деница Сачева.
Успоредно с това майките, които се върнат на работа през втората година от отглеждането на детето, ще получават 75% от обезщетението, а не 50 на сто, както е в момента. Не бе обявено откъде ще се компенсират тези увеличени социални плащания.
Минималният дневен размер на обезщетението за безработица остава закован на 18 лв. (9,21 евро), както и максималният, който е 107,14 лв. (54,78 евро).
Участниците в коалиционния съвет не обявиха промяна в намеренията на
правителството за повишаване с 2% на осигуровките за пенсия. Това
ще засегне вноските на 3 млн. работещи българи,
като в тях не влизат служителите в държавната администрация, защото те не ги плащат от джоба си.
2-процентното вдигане се очаква да донесе на държавата допълнителни 1,12 млрд. евро . Скокът обаче ще ощети както всички служители, така и всички работодатели, още повече че е съчетан с увеличаване на максималния осигурителен доход от сегашните 4130 лв. (2112 евро) на 2352 евро.
1,12 на сто от това увеличение са за сметка на работодателя, а 0,88 - на служителя.
Ако например един работник в момента получава нетно 2000 лв., от догодина той ще получи 63 лева по-малко за същия собствен разход за труд, обясни Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. При хората на минимална заплата означава 30 лева отгоре, сметна пък бившият финансов министър и лидер на ПП Асен Василев.
Този проектобюджет е враждебен към хората на труда, към хората в икономиката, тези, които пълнят бюджета, той им намалява доходите. Друго неправилно предложение е увеличаването на максималния доход с над 11%. Беше заложено много по-малко увеличение в средносрочната прогноза, коментира още Васил Велев.
Намеренията са вноската за пенсия да нарасне с още един процентен пункт през 2027 г. и да продължи да се повишава плавно през следващите години.
Депутати от опозицията коментира в четвъртък, че изтеклите първоначално бюджети на ДОО и НЗОК може и да са целели
тестване на общественото мнение
Пенсиите ще продължат да нарастват, като е заложено 7-8% увеличение от средата на годината по швейцарското правило.
Окончателните параметри за бюджет 2026-а обаче ще са ясни едва следващата седмица. Тогава проектът ще бъде внесен в Народното събрание, обяви Сачева. После следва първо двата т.нар. малки бюджета - на общественото осигуряване и на здравната каса, както и големият бюджет да се разгледат в съвета за тристранно сътрудничество. А заради обявените нови числа от коалиционните партньори може да има и преразглеждане в надзора на НОИ.
Междувременно бившият финансов министър и настоящ председател на Фискалния съвет на България Симеон Дянков обяви пред БНТ, че “за тази година определено има криене на дефицит все още”.
До тази година можехме да кажем, че заради влизането в еврозоната, включително и аз, за влизането в еврозоната си позволявахме да премълчаваме някои явни пропуски в публикуването на данни, призна той. И даде пример със строителството на инфраструктура - заподозря, че финансовото министерство е казало на останалите да не фактурират пълните суми и така през август от бюджета са платени 600 млн. лв. вместо заложените по програмата за 2025 г. 1,5 млрд. лв.
“По този начин уж не е дефицит, а реално се строи този дефицит”, обясни Дянков. Според него тези отлагания ще се отразят през 2027 г. и тогава може да доведат до свръхдефицит.
