Астероидът, открит това лято, е определян като квазиспътник. Той следва орбитата на нашата планета и обикаля около Слънцето за година
Откриването на нов небесен обект в съседство със Земята предизвика онлайн вълнение с въпроса дали планетата вече има втора Луна в орбитата си. Но представата, че Земята сега ще бъде като Пандора, планетата от филма “Аватар”, където през нощта в небето може да се видят множество луни, за съжаление все още е научна фантастика.
Земята наистина вече си има нов космически спътник - малък астероид на име 2025 PN7. НАСА потвърди, че скалата, открита от Хавайския университет през август, официално е квазилуна - рядък вид небесно тяло, което се движи в почти пълен синхрон със Земята. Подобно на нея 2025 PN7 се нуждае от година, за да завърши една обиколка около Слънцето.
Учените изчисляват, че “втората луна” е широка само от 18 до 36 метра, което е приблизително колкото височината на малка сграда. Скалата е много дребна по космическите стандарти, но достатъчно значима, за да привлече вниманието на специалистите.
За разлика от Луната, която е здраво задържана от гравитацията, този астероид не е обвързан с нашата планета. Той по-скоро прилича на състезател по бягане, който следва крачката ви по същата писта - достатъчно близо, за да го забележите, но без никога да ви докосва, описват образно астрономите.
Според тях 2025 PN7 вероятно се е приближавал от около 60 години и ако сегашната му орбита се запази,
ще остане до 2083 г., преди да се отдалечи отново в открития Космос
Квазилуната досега е успявала да убягва от вниманието на астрономите, защото е малка и слаба, казва Карлос де ла Фуенте Маркос, изследовател във факултета по математически науки в университета “Комплутенсе” в Мадрид и автор на статия за космическия камък. Тя е публикувана на 2 септември в списанието Research Notes на Американското астрономическо дружество, което е предназначено за оповестяване на нерецензирани астрономически наблюдения.
“Астероидът 2025 PN7 може да бъде открит от наличните в момента телескопи само когато се приближи до нашата планета, както се случи това лято - обяснява Де ла Фуенте Маркос пред Си Ен Ен. - Прозорците му за видимост са редки. Това е предизвикателен обект.”
Ученият смята, че 2025 PN7 идва от астероидите Арджуна. За разлика от основния астероиден пояс, разположен между орбитите на Марс и Юпитер, Арджуна е динамична група от малки космически скали, които имат орбити около Слънцето, подобни на земните.
Освен квазилуните други обекти са известни като минилуни, защото обикалят около Земята в продължение на няколко месеца и след това продължават по пътя си. Докато квазилуните могат да бъдат в една и съща орбита повече от 100 години. Минилуната 2024 PT5 например обикаляше планетата в продължение на два месеца през 2024 г. и може да е древен фрагмент, откъснат от основната Луна.
Откриването на 2025 PN7 не е било никак лесно. Екипът на Хавайския университет за първи път го забелязал по време на рутинно телескопно проучване през август тази година. Това, което приличало на бледа точка, движеща се на фона на звездите, се оказало, че следва точното темпо на Земята около Слънцето. След седмици наблюдения НАСА потвърди това, което предполагат данните - нашата планета е получила временен пътуващ партньор.
Досега астрономите са потвърдили общо само
осем квазилуни, които са посещавали Земята,
което прави всяка от тях малка, но ценна улика за разбирането как се движат астероидите и как гравитацията на Земята оформя пространството около планетата.
За учените тези тела са повече от любопитни. Те помагат за усъвършенстване на орбиталните модели, подобряват прогнозите за астероиди близо до Земята и един ден биха могли да послужат като лесни тестови площадки за бъдещи мисии. Квазилуните са близо, относително стабилни и за разлика от повечето цели в дълбокия Космос – достижими, без да се отдалечават твърде много от дома.
Новооткритият 2025 PN7 е само един от малкото известни квазиспътници с орбити близо до нашата планета, включително Камоалева, за която също се смята, че е древен лунен фрагмент. Камоалева е основна дестинация на китайската мисия “Тянвън-2”, изстреляна през май, която има за цел да събере и върне проби от космическата скала през 2027 г.
Изпращането на мисии за изследване на квазилуни, както се очаква да направи “Тянвън -2” с Камоалева, би могло да разкрие истинския произход и история на тези интригуващи космически скали, казва Де ла Фуенте Маркос. “Тези астероиди са сравнително леснодостъпни за безпилотни мисии и могат да бъдат
използвани за тестване на технологии за планетарно изследване
с относително скромна инвестиция”, добавя той.
С течение на времето 2025 PN7 превключва между по-близка, по-кръгова земна орбита и подковообразна орбита, подобна на тази на Камоалева. По време на подковообразната орбита космическата скала може да достигне разстояние от 297 милиона километра от Земята. След като остане в сегашната си орбита през следващите 6 десетилетия, квазилуната ще бъде издърпана обратно в подковообразната орбита от гравитационното привличане на слънцето.
Въпреки че квазилуните и минилуните могат да се приближат близо до нашата планета, те обикновено не представляват риск от удар за Земята, така че 2025 PN7 не е заплаха, смятат астрономите.
Остават въпроси относно състава на космическата скала, който в момента е неизвестен. “Въз основа на малкото, което знаем, почти сигурно е скалист и естествен обект – понякога стари спътници и ракетни отпадъци попадат в тези орбити, много близки до Земята, но често можем да различим “естествените” (напр. астероидни) от “изкуствените” (напр. спътникови) останки въз основа на това как орбитите им се развиват в кратки времеви мащаби”, посочва д-р Теди Карета, доцент в катедрата по астрофизика и планетарни науки в университета “Виланова”.
2025 PN7 никога няма да може да се мери с истинската Луна. Но за тази космическа скала си струва да се знае – безшумен пътешественик, който съпровожда Земята орбита след орбита, докато планетата ни продължава безкрайните си обиколки около Слънцето.
