- От началото на 2025 г. са издадени 3682, но никой от МВР не казва колко от тях са нарушени
- Във Великобритания при нарушаване следва арест, при още две - затвор
Oставени на произвола на съдбата. Да се спасят сами. Да бягат. Но отново и отново да бъдат намирани и тормозени. Никой не помага на жертвите - нито полицията, нито прокуратурата. Още по-малко ги защитават ограничителните заповеди. Техния ефект виждаме само в американските филми. В България извършителите се чувстват недосегаеми. В повечето случаи се ползват с протекции. Най-рисковият момент за пострадалите е, когато напуснат партньора си - тогава има най-голяма опасност за живота им. Световната статистика показва, че жените се връщат до 7 пъти при мъжете насилници, но някои завършват фатално.
Такъв е животът на жертвите на домашно насилие у нас. До края на септември тази година ограничителните заповеди за защита - незабавни и постоянни, издадени от полицията, са 3682. Пострадалите са мъже, жени и деца. Очаква се до 31 декември броят им да надхвърли 5000.
Издадените за 2024 г. са 5252
Незабавните са много повече от постоянните. За тези 12 месеца 4199 са пострадалите жени от домашно насилие, а мъжете са 616. Престъпниците от силния пол са 4494, а дамите са 635. Това показва статистиката на Главна дирекция “Национална полиция”, но никой от МВР не успя да обясни пред вестника ни колко от заповедите за защита за тези две години са нарушени. Данните се събирали от районните инспектори и трябвало да се броят на ръка.
Не е ясно и колко от тези заповеди са нарушени и завършили с убийство, каквото се случи миналата седмица в Люляково. 25-годишният Фахри Селим Мустафа, който застреля майка си, леля си, 13-годишната си сестра и простреля 7-годишното си братче, а след това подпали семейната им къща, е имал ограничителна заповед заради домашно насилие. Същата санкция е била издадена и срещу баща му Селим. Това е поредният случай за нарушен издаден такъв документ, но се оказва, че помощ от държавата за жертвите няма. Според сухата статистика няма криминални деяния в условията на домашно насилие, завършили с убийство, през последните две години. Най-много са тези с телесни повреди.
Статистиката на живота обаче показва съвсем друго
Проучване на Българския хелзинкски комитет например твърди, че през март 2025 г. при 284 престъпления в условия на домашно насилие 39 са случаи на нарушена заповед за защита.
Според проверка на вестника ни въпреки поправките в закона, сигналите, които са 50 хил. на година на телефон 112, заповедта за защита е само лист хартия и не може да спре насилника, защото няма механизъм, който да го наблюдава и наказва.
Това показва и първото по рода си социологическо изследване в България, направено сред пострадали от домашно насилие от фондация “Будителките”. Проучването е проведено в периода 5 април - 5 май 2025 г. сред активни членове на фейсбук групата “Не си сама - заедно срещу насилието”. Събраните данни показват
тревожно високи нива на недоверие към институциите,
отговорни за защитата от домашно насилие, което обяснява факта, че преобладаваща част от изследваните лица не са се обърнали към тях. Регистрира се, че те се сблъскват със значителни трудности в доказването на насилие в съда, получават слабо съдействие и объркващи послания от страна на институциите, а освен това преживяват и различни форми на продължаващо насилие и тормоз след раздялата въпреки ограничителната заповед.
“С това изследване показахме, че държавата не защитава жертвите
на домашно насилие - посочва пред “24 часа - 168 истории” Преслава Фентам-Флетчър, директор “Развитие” на фондация “Будителките”. - Повече от половината заповеди са нарушавани и нищо не се е случило с извършителя от страна на полицията. Той не трябва да я нарушава нито в дома, нито на работното място, нито онлайн, нито чрез обаждания. Не трябва да доближава човека на 200 метра. Групата “Не си сама” има 10 600 членове. В проучването полицията излезе с най-лоша оценка заради неспазването на ограничителната заповед и липсата на последствия за престъпниците, защото
у нас няма т.нар. координационен механизъм,
който да свързва всичките институции, които да си взаимодействат. Държавата трябва да регистрира всички случаи на насилие и тяхната история. Данните показват, че тези хора нямат доверие в органите на реда и не подават молби за такива заповеди. Те са обезверени.”
Тревожното в случая е, че 85% от анкетираните посочват, че тормозът продължава в изключително разнообразни форми, особено след приключването на връзката с насилника. По този начин престъпниците нарушават ограничителните заповеди чрез психически тормоз - обиди, заплахи по телефона и на работното място, изпращане на заядливи съобщения, следене, причакване и водене на дела срещу пострадалия. И само ако те подадат сигнал, полицията разбира за нарушаването на заповедта за защита, но не правят достатъчно по въпроса. Задължение е на районните инспектори да записват в дневниците си хората с такъв документ, но “на тях не може да им се постави лична охрана”, обясниха от МВР. Така се оказва, че ограничителната заповед е само един бял лист без никаква тежест, а след като няма контрол, тази мярка не е ефективна и не работи.
Повече от половината от респондентите в изследването с ограничителна заповед твърдят, че не са се чувствали добре защитени от нея. При две трети от тях насилникът е правил поне един опит за нарушаването ѝ. Същевременно повече от половината от пострадалите, при които е имало нарушаване на заповедта, декларират, че не са получили подкрепа от страна на полицията при подаден сигнал. Още по-скандален е фактът, че при 35 констатирани случая на нарушаване на заповед в 28 от тях не е последвало наказание за насилника.
А фрапиращите случаи у нас са хиляди. След 50 сигнала от страна на жена за домашно насилие и нарушена заповед за защита мъжът ѝ най-накрая е подведен под съдебна отговорност. В друг казус млада жена, на която бившият ѝ съпруг
13 пъти нарушава 3 поредни ограничителни заповеди, отново е на свобода
Тя се опитва да избяга с двете им деца от него, но тоя я намира навсякъде. Заплашва я с убийство, чупи стъклата на дома ѝ, на колата ѝ. Притиска свидетелите по делото и накрая му се разминава.
“При издаването на ограничителна заповед за защита човекът се отстранява от дома и ако я нарушава, може да бъде задържан - обяснява Фентам-Флетчър. - Няма право да се доближава на 200 м, няма право да звъни.
Но тези хора имат усещането за недосегаемост, защото те я нарушават и знаят, че няма механизъм, който да защитава пострадалите, и това им дава увереност, че няма да има последствия за тях. Тези заповеди се нарушават многократно и непрекъснато, защото Законът за домашното насилие все още не се е имплементирал в държавата, независимо че е приет от август 2023 г. Той още не работи. От друга страна, има ключови подобрения, за които много организации се борихме. Положителното е, че пострадал може да подаде молба за заповед за незабавна защита от 3 до 6 месеца след инцидента веднага след първия случай на насилие, защото отпадна систематичността на насилието. В зависимост от случая постоянната е за 18 месеца. Но тук има един много важен момент.
Сигналите за домашно насилие на 112 може да са 50 хил. на година, но заповедите са само 10%
от тях, защото нищо не следва от полицията след това. Ние сме на 4-о или 6-о място по брой полицаи на население, тоест имаме служители.”
Изследването заключава, че причините жертвите да не сезират институциите за упражненото насилие са, че се страхуват, че няма да действат в тяхна полза; липсата на свидетели и/или доказателства, връзки на насилника с институциите; мудният процес и трудното доказване на психическия тормоз в съда.
“От проучването стана ясно, че особено в провинцията полицаят и престъпникът се познават и понякога случаите там се пренебрегват напълно - подчертава Фентам-Флетчър. - Това е систематично насилие. От анкетираните разбираме за влияние от страна на насилника върху полицаи и съдии. Другата тактика е, когато престъпникът прави насрещни дела, за да срине жертвата. Когато единият човек, в повечето случаи жената, реши да напусне връзката заедно с детето, това е най-рисковият момент. Тогава е най-опасно за живота ѝ. А в тези ситуации е и в най-уязвима позиция и жертвите не вярват, че имат какъвто и да е ресурс, за да се справят. Тяхната идентичност и автономност е отнета. Икономическата зависимост също е една от основните причини, защото тези хора често са спирани да работят, да продължават кариерата си. Отделяни са от близките и семейството си. Когато жертвите си тръгнат и опитат да градят нов живот, атаките са най-жестоки.”
В един от случаите, цитирани в изследването, бавната работа на съда е посочена като причина за връщане при насилника заедно с липсата на жилище и продължаващия тормоз: “Водих дело за домашно насилие, след като се изнесох, но то се влачеше и стигнахме до 5 заседания, защото всеки път бившият ми мъж намираше причина да не приключи делото. Изтече заповедта за незабавна закрила след 6 месеца, а делото се точеше. Той започна системно да тормози баба ми (при нея бяхме с детето) и тя се влоши здравословно доста. Нямахме къде другаде да живеем с детето и взех решение да се върнем при него, а през това време да търся други начини за справяне с проблема с жилището след повторното ни изнасяне. Така и не се стигна до решение на съда по делото за домашно насилие.”
“Проблем е, че на жертвите им се вменява чувството за вина и дори имаме много случаи, в които жени разказват, че когато отидат в полицията за закрила и искат да подадат жалба, те ги убеждават да не правят глупости и да се приберат вкъщи при мъжете си - посочва Фентам-Флетчър. - Тоест там трябва да се повиши капацитетът и да се смени културата как се гледа на домашното насилие. Защото световната статистика показва, че
жената жертва се връща до 7 пъти при насилника си, но краят в някои случаи е фатален
Проблемът е, че делата са бавни и е изключително трудно доказването на психическото насилие. У нас това е много голям проблем. Проследете нишката - 85% от напусналите насилника продължават да получават тормоз - психически и онлайн. А държавата не дава никаква психологическа помощ на такива хора. Когато една жертва си тръгне, тя има нужда от поддръжка, за да се изгради отново. Страната няма такава програма. Тази линия е много тежка и неглижирана. Съдиите често не го валидират. Ние сме 4 доброволци и сме като гореща линия и всеки ден хората разказват историите си и споделят за нарушаването на заповедите за защита.”
Всъщност, след като започне дело срещу такъв човек, той е задължен да посещава специализирани програми за управление на агресията и гнева. Но у нас те са много малко.
“Във Великобритания например, където пребивавам, ако се наруши заповедта за домашна защита, извършителят директно се арестува - споделя Преслава Фентам-Флетчър. - След 3 пъти провинения може да влезе и в затвора. У нас това няма как да се случи. Разбира се,
и там има много пропуски, но има регистър
Има звено за домашно насилие към полицията, има специално обучени кадри. Във Великобритания преди няколко години вкараха нов закон - всеки, който вече има такъв профил на насилник, се записва в регистър. Всяка жена, която започва нова връзка и има някакви съмнения, може да поиска публично информация дали този човек има история за насилие над жени. А у нас просто хората не вярват, че тази заповед ги защитава, и опитват чрез дела.”
Така се оказва, че в България ограничителните заповеди не защитават, защото няма контрол. Безсмислен документ. А жертвите отчаяно се опитват да оцеляват...
