- Драстично спадна търсенето на дърва за огрев, хората сменят стари печки с елуреди
- Само за 3 години придобиването на термопомпи нарасна с 13,7%
67,9% от българските домакинства имат климатици. Повечето от тях - около три четвърти, са в градовете, а останалите - в селата. Термопомпата въздух-въздух, каквито са всъщност тези уреди, е предпочитана не само за охлаждане, но и за отопление през зимата. Особено в преходните периоди в градовете, когато парното не е пуснато.
Само за три години - от 2022 до 2024 г., оборудването на домовете с климатици е нараснало с 13,7 на сто. В селата ръстът е по-голям - с близо 20%.
Преориентирането на българина към отопление с климатици е от няколко години, тъй като високият клас уреди консумират по-малко електроенергия и сметките са по-ниски в сравнение с другите източници на топлина.
Как ще ни е
най-изгодно да се отопляваме през тази зима?
Агенцията за устойчиво енергийно развитие пресметна по молба на “24 часа” разходите за различните видове отопление. (Виж графиката)
Най-евтино е отоплението, ако сте монтирали и вече изплатили термопомпа въздух-вода - цената излиза 6,4 стотинки за киловатчас.
Този вид термопомпа взема топлината от въздуха и с нея подгрява вода за радиатори. Удобна е за къщи, но има и мощни уреди, които
могат да отопляват и многофамилни сгради
След като от 2027 г. и жилищата ще плащат за въглеродни емисии, този вариант за отопление и охлаждане ще бъде предпочитан при строителството на нови сгради, смята изпълнителният директор на агенцията Ивайло Алексиев.
Ако обаче термопомпата е нова и се пресметне и инвестицията в нея, то излиза повече от двойно по-скъп - 13,7 ст. на киловатчас. Втори по ниска цена са климатиците клас А, при тях
киловатчас струва 8,6 ст.,
но ако са съвсем нови и скоро купени, тя е 12,5 ст.
Ако обаче се отопляваш с електрическа печка с нагревател, то сметката не излиза. Цената на дневната енергия е 25,8 ст. на киловатчас и е втора по скъпотия след отоплението с нафта, която струва 26 ст. Но тъй като такова гориво се ползва от едва 0,63% от населението, неговото първо място по скъпотия няма значение.
Дори електрическият уред с нагревател
да се включва само при нощна тарифа, цената пак е висока - 20,6 ст. за киловатчас.
Класацията по високи цени води газьолът, следван от дневния ток, нощната тарифа, екопелетите и пропан-бутана.
Всяка технология има предимства и недостатъци. Термопомпите и климатиците са почти наравно с дървата и с малко по-ниска цена от природния газ и въглищата, казва Ивайло Алексиев и припомня, че дървата имат редица недостатъци.
Трябва да имаш място за складиране, да ги пренасяш до отоплителния уред - печка, камина. Те изпращат фини прахови частици във въздуха и над селищата, които се отопляват предимно на дърва през зимата, се появява смог, който прави дишането трудно.
Така че в момента термопомпите на практика са най-изгодната опция, но
първоначалната инвестиция е доста по-голяма
в сравнение с други технологии.
Откроява се и една зависимост. Неефективните технологии като инвестиция в уреда са по-евтини, отколкото енергоспестяващите.
Например отоплението с печка на дърва е 13 лв. за мвтч, но ако е чисто нова, цената заедно с инвестицията е 14,9 лв., тоест със съвсем малко повече. Докато при термопомпата е два пъти по-висока, а при климатика увеличението е с 45%.
Въпреки това отоплението с тях си остава най-евтиното, а в рамките на живота им е по-изгодно да ги ползваш.
Нагласите на българите как да се отопляват в последните години се променят.
През 2021 г. с въглища и брикети са се топлили близо 6 процента от домакинствата. Три години по-късно тези, които са останали на това твърдо гориво, са едва 0,68%.
Най-новите данни на агенцията са към 2023 г. Увеличение има при ползването на електроенергия. Ако през 2021 г. делът на това отопление е 42,76 на сто, то три години по-късно вече е 51,73%. Това съвпада и със статистиката за климатиците (виж графиката)
При ползването на топлинна енергия се забелязва устойчивост - тя е с дял малко над 14%. Леко намалява отоплението с природен газ - от 31,75 на 3,74 на сто.
Леко намаление се наблюдава и при горенето на дърва и пелети - през 2021 г. то е 31,75 на сто, а през 2023 г. - 29,21%. В последно време с програмите за замяна на печките с по-ефективни уреди се наблюдава още по-значителен спад на купуването на дърва.
Спад в търсенето на дърва за огрев, хората сменят стари печки с екоуреди
ТОНИ МАСКРЪЧКА, ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
Драстичен спад в търсенето на дърва за огрев отчитат от Югозападното държавно предприятие. “Пазарът на дървесина е в доста лошо състояние. Хората вече не разчитат толкова много на дървата за огрев, предпочитат по-лесен и чист начин на отопление. Държим относително постоянна цена, с малки промени съобразно инфлацията и минималната работна заплата”, коментира инж. Никола Янев от предприятието.
За деветте месеца на миналата година са били продадени около 100 хил. кубика, а
за същия период на тази са 70 хил.
Намалено е търсенето и на технологична дървесина, защото производствата се свиват. Годишно югозападното предприятие има планирани около 1 млн. кубика за добив, но досега са добити и реализирани около 580 хил. кубика. Тенденцията е всяка година продажбите да намаляват с около 50-60 хил. кубика. “Надяваме се след края на войните да се засили строителството и да се отвори пазарът и търсенето на дървесина”, допълни инж. Янев.
Община Благоевград работи по проект за подмяна на отоплителните уреди на дърва или въглища с климатици, термопомпи и печки на пелети. Стойността е 21 725 800 лв. Първият етап приключи през лятото, като са одобрени близо 1000 домакинства, а от септември стартира вторият. Крайният срок за приключване на проекта е 22 декември 2028 г.
Три горски стопанства - в Сандански, Кресна и Струмяни, обявиха търгове общо за около 100 хил. кубика дървесина, изгоряла при пожара в Пирин през лятото. Цената е 25 лева на кубичен метър без ДДС. Над 16 млн. лв. са само икономическите загуби от пожара. Окончателните данни сочат, че безвъзвратно загубени са 17 519 дка гора.
Напълно изгорелите дървета се използват основно за производство на пелети и за дървени плоскости. Горските се надяват голям производител на пелети със завод да се яви на търговете, за да се прибере изгорялото от планината, преди да стане негодно за използване.
В горското стопанство, което обхваща териториите на областите Смолян, Пловдив, Пазарджик и Кърджали, приемат заявления и имат готовност да осигурят необходимите количества дърва за населението.
Но и тук има спад на количествата. До края на септември са осигурени 153 000 кубични метра, докато за същия период през 2024 г. количеството е било 200 хиляди кубични метра.
Когато добивът се извършва самостоятелно от хората на корен, цената варира от 9,60 до 19,20 лв. за кубичен метър. При закупуване от временен склад цените са от 39 до 42 лв. иглолистни и от 50 до 60 лв. за широколистни. Цените не включват транспорт.
Сред основните причини за намаленото търсене на дърва са програмите за енергийна ефективност на общините, които осигуряват безплатна подмяна на печките на твърдо гориво с климатици, термопомпи или котли на пелети. Предприятия за пелети има в Смолян, Смилян, Доспат, Борино, Барутин, Давидково. Цената на един тон е от 500 до 600 лв.
Община Смолян е подменила уредите на 2456 домакинства. Сега се изпълнява нов проект за над 20 млн. лв., който осигурява подмяната за още 2000 домакинства. При него освен климатици и пелетни камини се монтират термопомпи и фотоволтаици. Изискването за коларните инсталации е кандидатите да са от енергийно бедни домакинства. С новия проект домакинствата, преминали на екоуреди, ще станат 4500.
По програма “Околна среда” над 1,5 млрд. лв. от 2007 г. насам
се инвестират в конкретни мерки,
посочват от ведомството. До миналата година са отпуснати близо 894 млн. лв., от които 104 млн. за подмяната на старите печки на дърва или въглища с нови екологични уреди. 790 млн. лв. са дадени за купуването на екологични превозни средства на градския транспорт. За настоящия програмен период са предвидени близо 722 млн. лв., от които 602 млн. за подмяната на печки.
От доклад на ведомството става ясно, че са подменени уреди в общините Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян, Горна Оряховица и София. Общо 70,30% от домакинствата са избрали електричеството като алтернативно отопление, 26,33% са предпочели пелети и 3,38% - газифицикация. Броят на подменените отоплителни уреди на твърдо гориво е 31 060. Амбициите на министерството са бройката им да стигне 88 163 жилища.
