Връзките между клетките в чревната стена са гениално "измислени" - да са физиологично хлабави до около 4-ата година от живота на детето
Увеличената чревна пропускливост (разговорно наричана пропускливи черва) при кърмачета и малки деца не е болест, а нормално физиологично състояние. Изненадващата за неспециалистите новина съобщи по време на дискусия за автоимунните болести д-р Екатерина Куртева от Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”.
Чревната пропускливост е физиологично увеличена до около четвъртата година от живота на детето. Този механизъм е ключов за правилното развитие на имунната система. Повишената пропускливост позволява на имунните клетки да бъдат непрекъснато в досег с различни хранителни антигени, алергени и микроорганизми от нормалния чревен микробиом. Това осигурява постоянно взаимодействие между организма и външната среда - процес от съществено значение за изграждането на имунен толеранс и адекватна защита.
Поради този естествен процес през ранното детство нормално нивата на протеина зонулин са високи, обясни клиничният имунолог. Зонулинът регулира чревната пропускливост и високите му стойности просто отразяват физиологичното състояние.
Няма смисъл нивата на зонулин да бъдат изследвани при малки деца, тъй като те са нормално високи и тестуването е източник на излишна тревога и безполезен разход, съветва д-р Куртева. Изследванията за хранителни непоносимости, базирани на IgG антитела, всъщност са категорично недостоверни при деца и се отказват от специалистите освен в случаите, когато вече е налице конкретно автоимунно заболяване.
Чревната стена е бариера, изградена от клетки, свързани помежду си чрез плътни връзки. При бебетата и малките деца тези връзки са по-хлабави. Този естествен процес не е повод за притеснение, а едно от великите чудеса на човешката биология, гениален еволюционен механизъм. Основната му цел е да позволи на големи, сложни молекули от майчината кърма да преминат директно в кръвообращението на бебето. Най-важните от тях са антителата. Проучване в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences USA показва как антитела от клас IgG се абсорбират през чревната стена и осигуряват на бебето системен пасивен имунитет. Това е временен, но мощен щит срещу инфекции в цялото тяло, който пази детето, докато неговата собствена имунна система все още се развива. В допълнение - други антитела действат като локална първа линия на защита директно върху чревната лигавица.
Освен че пропуска готови антитела, естествената леко рехава чревна бариера в ранното детство служи и като тренировъчна площадка. Този процес на имунно обучение е от решаващо значение за бъдещото здраве на детето. Чрез контролираното пропускане на малки, безвредни частици от храната и околната среда имунната система се запознава с външния свят в безопасна среда.
Ранният контакт е критичен, за да се научи имунната система да различава истинските заплахи (като патогени) от безвредни вещества (като хранителни протеини и полезни бактерии). Това полага основите на имунологичната толерантност и помага срещу алергии и автоимунни заболявания по-късно в живота. Механизмът е първият и най-важен урок в училището на имунитета.
Важно е да се прави ясна разлика между нормалната, физиологична пропускливост и патологичното състояние, известно като синдром на пропускливите черва. Физиологичната пропускливост е временна, контролирана и полезна стратегия за развитие на имунитета, проектирана от природата. Повишената чревна пропускливост в началото на живота действа като отворена врата, когато бебето се нуждае от имунитета на майката, и като тренировъчна площадка за собствената си имунна система, след което постепенно се затваря, докато детето развива собствените си защити.
Вместо да се тревожат за “пропускливостта”, родителите трябва да се радват на невероятната биологична интелигентност, с която тялото на детето се подготвя за света.
Синдромът на пропускливите черва от своя страна е трайно, неконтролирано увреждане на бариерата, което води до възпаление. То позволява на вредни вещества, токсини и несмлени хранителни частици да навлизат безконтролно в кръвта, което може да предизвика хронични здравословни проблеми.
Основните факторите, които могат да провокират патологично увреждане на чревната бариера, включват основно честа употреба на антибиотици, нездравословна диета - богата на захар и преработени мазнини, хроничен стрес.
