- Бившият президент на Франция ще лежи в самостоятелна килия в затвор в квартал "Монпарнас"
- Осъдените политици получават безплатно това, за което осъдените бизнесмени трябва да плащат
- Американските рапъри често пренасят уличните сюжети от песните си в живота
От вчера 70-годишният бивш френски президент Никола Саркози е един от над 2000-те обитатели на парижкия затвор "Санте", описван като най-строгото място за лишени от свобода в Европа. Въпреки че властите не дадоха никаква информация, френските журналисти научиха, че през следващите месеци Саркози ще живее в крилото за известни затворници, което някои наричат ВИП. Политикът пристигна пред "Ла Санте", хванал за ръка съпругата си Карла Бруни, която видимо бе плакала. Пред вратите Саркози целуна Карла и влезе в затвора под аплодисментите на свои поддръжници, които скандираха "Никола, Никола" и пееха "Марсилезата".
Преди това синът Луи Саркози призова хората да дойдат и подкрепят баща му.
До присъдата се стигна след съдебен процес, определил, че бившият държавен глава незаконно е финансиран от Либия на диктатора Муамар Кадафи за изборите през 2007 г. Саркози не е съгласен и обещава да продължи да се бори да докаже невинността си. Тъй като е навършил 70, той има право и да поиска замяна на ефективната си присъда. Вчера стана ясно, че искането вече е направено.
Прозорците на килията на Саркози гледат към вътрешния двор, в който до 1972 г. са изпълнявани смъртни присъди с гилотина. Всъщност до 1939 г. екзекуциите са извършвани пред зрители на ешафод на един от ъглите на улица "Рю дьо ла Санте", но след това било решено те да се преместят зад стените на затвора. Последната присъда е станала факт преди 53 г. срещу двама мъже, опитали да избягат, взимайки заложници, които впоследствие загинали.
Затворът в квартал "Монпарнас" е открит през 1867 г. Той е един от трите затвора в Париж. Във ВИП-а има 18 килии, всяка от които е 9 кв.м, което не е повече от нормалните клетки. Разликата е, че Саркози ще е сам в нея. Като всички бившият политик ще получи право на час упражнения дневно и на три посещения седмично. Различното в отношението към специалните персони в "Ла Санте" е, че спортуват отделно. Бившият кмет на Левалоа-Пере Патрик Балкани лежи във въпросното крило през 2019 г. за данъчни измами. Пред вестник "Пари Мач" той разказва как изолацията го е изтормозила психически, но го е спасила от нежелани срещи с другите затворници.
В "Ла Санте" са лежали някои от най-известните лишени от свобода във Франция - терористът Карлос Чакала, офицерът Алфред Драйфус. Клиент на "Ла Санте" е и Жак Месрин, известен убиец и банков обирджия от 70-те години на ХХ век. Неговата история е разказана във филм с Венсан Касел. Месрин е известен и с бягството си, едно от трите успешни в историята на този затвор. Най-"кинематографичното" обаче е на Мишел Вожур, който през 1986 г. се измъква с хеликоптер, пилотиран от жена му. За кратко в "Ла Санте" е бил и диктаторът на Панама Мануел Нориега след свалянето му от американската армия.
Зад високите си стени "Ла Санте" всъщност не е тъмница, разказва CNN. "Ла Санте" е като хотел "Ибис", твърди с доза чувство за хумор бившият затворник във ВИП крилото Марко Мули, правейки паралел с известната европейска верига бюджетни хотели. От 2015 до 2019 г. в "Ла Санте" е извършен основен ремонт. В килията си Саркози ще разполага с котлони, хладилник, телевизор, душ и тоалетна, както и със стационарна телефонна линия, позволяваща обаждания на определени номера.
Въпреки това престоят в "Ла Санте" не е комфортен, казват тези, които са го преживели. "Проблемът е в шума", разказа Дидие Шулер, бивш държавен служител и политик. "През нощта се събуждате от виковете на хора", пояснява той. Осъден полицай пък описва обидите, с които затворниците от другите крила го засипвали,
щом научили, че и той вече е сред тях. "Нищожен е шансът Саркози да не привлече подобно внимание зад решетките", смята полицаят. Въпреки намеренията си да обжалва присъдата в първата нощ със сигурност свободата ще изглежда доста далечна на експрезидента, продължава CNN. "Знаеш кога влизаш, но не знаеш кога излизаш", обобщава споменатият Патрик Балкани.
Както вече стана дума, Никола Саркози няма да е първият осъден президент на държава. Да, ще е първият на страна от ЕС, но само толкова. Зад решетките вече са били бившият държавен глава на Грузия Михаил Саакашвили, на Египет Хосни Мубарак, на Южна Корея Пак Кън Хе. В момента затворник е и доскорошният лидер на Бразилия Жаир Болсонаро, осъден заради опит за преврат срещу сегашния Луис Инасио Лула да Силва. Всъщност историята на Лула, който също беше в "кафеза", при това два пъти, е по-драматична и интересна. Той бе начело на Бразилия от 2003 до 2011 г. и приключи мандатите си като един от най-одобряваните политици в историята с рейтинг от над 80%. Не е пресилено да се каже, че бившият работник във фабрики, в една от които губи кутрето си, синдикалист, а след това основател на Работническата партия е нещо като икона на лявото движение в Южна Америка. Барак Обама дори го нарича "най-популярния политик на света". Още като профсъюзен деец по време на военната хунта Лула опознава условията в бразилските затвори.
През 2014 г. срещу него започва разследване за корупция по аферата "Автомивка". Обвинението е, че между 2011 и 2014 г. е лобирал частна фирма да получи държавни договори. През 2017 г. е осъден на 12 г. по обвинения във взимане на подкуп на стойност 1 млн. долара под формата на мезонет на плажа. Прекарва 580 дни в затвора. В затвора в Куритиба той разполага със специални условия, като също е отделен. Куриозното е, че пред сградата има плоча с неговото име, тъй като затворът е открит през първия му мандат. Медии съобщават, че специално за Лула е създадена "президентска килия" от 15 кв.м., повече в сравнение със стандартните 9 кв.м. На прозорците при президента няма решетки и те гледат към вътрешен двор. Както и останалите обитатели Лула има право на 2 ч на ден извън килията. Може да вижда адвокатите си по всяко време. В първия си ден в затвора гледа на телевизора в килията как любимият му отбор "Коринтианс" бие местния съперник "Палмейрас". Според адвоката на Да Силва клиентът му не е искал специално разрешение да гледа футбол, така се случило. Докато изтърпява наказанието си, Лула получава храна като всички останали - кафе с мляко, хляб и масло за закуска, топъл обяд и вечеря, както и седмични семейни посещения. Все пак физическото изолиране може да се счете за сериозна привилегия за Лула, ако се има предвид големият брой убийства в бразилските затвори, отбелязват медиите. Всичко останало обаче е доста голяма промяна за политика в сравнение с предишния му живот, в който той 8 г. живее в сграда в столицата Бразилия, проектирана от Оскар Нимайер, и работи в друга разкошна сграда, дело на същия архитект.
След година в затвора на Лула е предложено да мине на полусвободен режим, но той отказва. През 2018 г. опита да се кандидатира за изборите, но не бе допуснат. Впоследствие изтече запис на разговор между съдията по делото и прокурор. Публикувалата го медия твърди, че лентата доказва как магистратите се наговарят да не допускат Лула до вота, тъй като той със сигурност ще спечели. Съдията отрича това да е бил предметът на разговора. През ноември 2019 г. бившият президент бе освободен, а на следващата година присъдите му са анулирани от Върховния съд заради процесуални нарушения. Левичарят се кандидатира пак през 2022 г. и на балотажа победи Болсонаро. Тази есен пък той се озова зад решетките с 27-годишна присъда.
Освен президенти на държави в затвора лежат или са лежали и милиардери. Безспорно най-богатият е Бърнард Мадоф. Американският финансист е автор на най-голямата Понци схема в света, привлякла 65 милиарда долара. Преди да бъде уличен като неин организатор, Мадоф дори става шеф на фондовата борса в Ню Йорк. Финансови анализатори в продължение на 10 г. опитват да алармират властите, че печалбите, които Мадоф обявява, са нереални, но предупрежденията са пренебрегнати. Все пак през 2009 г. Мадоф е осъден на 150 г. лишаване от свобода за присвояване на парите на десетки хиляди хора. Бизнесменът е изпратен във федерален затвор близо до град Бътнър в Северна Каролина, в който има медицински център. При затварянето си Мадоф е на 71 г. и страда от бъбречна недостатъчност. Скоро след това става ясно, че той е бит от друг затворник, който заявил, че милиардерът му дължи пари.
Мадоф се отървал със счупен нос, счупени ребра и множество порезни рани. Случаят не е описан във федералните доклади. В писмо до снаха си Мадоф казва, че в затвора с него се отнасят като с "дон на мафията". "Наричат ме или чичо Бърни, или г-н Мадоф. Не мога да ходя никъде, без някой да ме поздрави и да ме окуражи. Наистина е доста мило колко загрижени са всички за моето благополучие, включително персоналът... Тук е много по-безопасно, отколкото да се разхождам по улиците на Ню Йорк", пише в писмото си Мадоф, който умира на 82 г. през 2021 г.
В момента затворник е и друг създател на Понци схема. За присвояване на 7 млрд. от клиенти Алан Станфорд е осъден на 110 г. лишаване от свобода, което от 2012 г. изтърпява в център във Флорида. Бизнесменът не призна, че е мамил някого, а заяви, че е жертва на "схемите като на Гестапо" на щатските финансови регулатори. Най-ранната възможна дата за излизането му е 2103 г.
Безспорно най-мразеният осъден американски богаташ е Джефри Епстайн. 6 г. след смъртта му около името на затворения за сексуално насилие над малолетни момичета финансист продължава да се шуми и да излиза информация за негови връзки с влиятелни личности като принц Андрю, Доналд Тръмп и т.н. За пръв път Епстайн е осъден през 2008 г. на 18 месеца, от които излежава 13. Въпреки че се признава за виновен по 1 обвинение за склоняване към проституция, не е изпратен в щатски затвор, където обикновено се лежи за подобни престъпления. Настанен е в частно крило на затвора в Палм Бийч. От офиса на местния шериф признават, че след третия месец на Епстайн е позволено да прекарва по 12 часа извън затвора.
Обяснението е, че полага общественополезен труд. Всъщност Епстайн работи в офиса на фондация, която самият той създава малко преди влизането си. Същата е закрита, след като създателят излиза от затвора. На Епстайн е разрешено собственият му шофьор да го вози между затвора и офиса. На финала службата на шерифа получава 128 000 долара от Епстайн за услуги, предоставяни по време на престоя му в затвора. През 2019 г. скандалният бизнесмен е арестуван отново с нови обвинения за сексуални престъпления. Няколко месеца по-късно той бе намерен обесен в килията си при съмнителни обстоятелства.
Рап изпълнителите формират дълъг списък от затворници - някои заради убийство, други за изнасилвания, притежание на оръжие и наркотици, за финансови машинации. В момента например Пъф Деди очаква решението на президента Доналд Тръмп относно молбата му за помилване след присъда от 50 месеца за склоняване на жени към проституция. Освен редови певци в затвора се намира и човекът,
който на практика създава Тупак Шакур, Д-р Дре и Снуп Дог. Именно Шуг Найт плаща гаранцията на Тупак от 1,4 млн., докато той лежи за изнасилване. Споразумението е рапърът да работи за Найт, който междувременно също няколко пъти влиза в затвора. От 2018 г. съоснователят на звукозаписната компания "Дет Роу" изтърпява поредната присъда, този път 28-годишна. Три години по-рано Найт гази с пикапа си двама мъже, единият от които умира, след което бяга от местопрестъплението. Бизнесменът твърди, че е при самозащита. Съдът обаче кумулира и други негови престъпления и го наказва доста сурово. В момента 60-годишният Найт се намира в затвор в Сан Диего, като най-ранната дата за освобождаването му е 2034 г.
Актьорът Робърт Дауни-Джуниър със сигурност е една от най-големите звезди на Холивуд, прекарали доста време в изправителни институции. Както при доста негови колеги причина за проблемите му са наркотиците. Боб е само на 5 г., когато участва в първия си филм.
На 6 г. вече пие бяло вино и пуши марихуана, а татко му се радва. Израства в "Гринуич вилидж" в Ню Йорк, където дрога лесно може да се намери. Баща му е режисьор и покрай него синът влиза в актьорския занаят. След развода на родителите си Боб- младши последва Боб- старши в Санта Моника. Там Джуниър е съученик с Шон Пен, с когото се сприятелява, с Емилио Естевес и с Роб Лоу. Дауни напуска училище на 16 г., за да стане професионален артист. Скоро след това заживява със Сара Джесика Паркър, с която е 5 г., преди наркотичната му зависимост да ги раздели.
Въпреки че е пристрастен, Робърт е номиниран за "Оскар" за ролята си в "Чаплин". Постепенно положението му се влошава и проблемите го затрупват. През 1996 г. е спрян на булевард "Сънсет" за превишена скорост и у него са открити хероин, кокаин и незареден пистолет. Докато е под гаранция, влиза в дома на съседа си и заспива в леглото му. Не е обвинен, но след още две нарушения на пробацията е вкаран за 6 месеца в затвора на Лос Анджелис. След това прегрешенията продължават и през 1999 г. е осъден на 3 г. Прекарва 15 месеца в център под медицински надзор в сграда на страховития щатски затвор "Коркоран", в който лежат над 6000 души. "Не бях уплашен, бях в шок, като в сън", разказва Дауни за първия си ден в "Коркоран".
В него той влиза като №P50522 и е настанен в обща килия в крило с лек режим, в което нивото на охрана е "минимално". Постепенно се вписва в затворническото общество благодарение на разказите си за холивудските потайности. Прави театрални представления и дори участва в певчески хор за Коледа. Запитан дали "Коркоран" му харесва повече от затвора в Лос Анджелис, Дауни отговаря: "Това е все едно да питаш виолончелист дали предпочита спийд метъл пред есид рок". През втория си престой в затвора отслабва над 10 кг. Посещават го главно 6-годишният му тогава син Индио и майка му - манекенката и певица Дебора Фалконер, която също е бивша наркозависима. През 2000 г. Дауни е пуснат предсрочно, но впоследствие пак е хванат под въздействие на наркотици. Адвокатите му успяват да избегнат ефективна присъда. След това Робърт постепенно започва да се измъква от блатото, за да пожъне огромния си успех с "Айрън мен".
„Кралят на кокаина" сам строи затвора си
Играта на котка и мишка между големите престъпници и властите винаги е била любопитна за страничните наблюдатели, но надлъгването на наркобарона Пабло Ексобар с колумбийската полиция, армията и дори с американските служби е наистина легендарно. Ексобар е единственият затворник в света, който сам проектира и построява затвора, в който излежава присъдата си. През 1991 г. той сключва споразумение с правителството да се предаде и да прекара пълни 5 г. зад решетките, а в замяна властите да не го депортират в САЩ. Като част от сделката на един от хълмовете на Меделин се появява личният затвор на Пабло - „Катедралата" (La Catedral).
Местните смятат, че сградата е проектирана повече да държи надалеч многобройните врагове на Ескобар, отколкото да контролира самия него. Мястото било избрано да е стръмно, за да не са възможни лесни и бързи атаки от военните или пък от конкурентите на Пабло. Освен това често вечер над хълма падала мъгла, което затруднявало евентуални въздушни набези. Могъщият „Крал на кокаина" се преборил и затова лично да одобрява част от охраната, за която се смятало, че му е лоялна. Босът определял и кой може и кой не може да го посещава. В затвора на разположение на Ескобар и хората му имало и голям склад с оръжия.
Заради удобствата си „Катедралата" е наричана още „Хотел Ескобар" и „Клуб Меделин". Комплексът разполагал с футболно игрище, хеликоптерна площадка, голяма къща за куклите на дъщеря му, бар, джакузи и водопад. Ескобар инсталирал и телескоп, с който гледал към града и към резиденцията на семейството си, докато разговарял с тях по телефона.
Въпреки споразумението Ескобар продължил да организира трафик на наркотици, пред което колумбийското правителство било склонно до известна степен да си затвори очите. Договорът обаче се разпаднал, когато в медиите се появила информация, че босът е измъчвал и убил двама от хората си. След това властите правят таен план да преместят Ескобар в истински затвор, но затворникът получава информация за намеренията им. След година и 1 месец в „Катедралата" Ескобар отново бяга от правосъдието. Той се възползва от пробойна в стена, която умишлено била изградена със слаб бетон, който лесно можел да се разбие. Последвало едногодишно преследване, в което властите използвали подразделение от 600 души, обучени от американски командоси. В крайна сметка тайната квартира на Ескобар е разкрита след непредпазлив негов телефонен разговор със сина му. След кратко преследване по покривите на близките сгради той е ликвидиран.
След смъртта му „Катедралата" спира да е затвор и остава пуста в продължение на години. През 2007 г. група бенедиктински монаси се заемат да преобразят мястото. Те построяват параклис, библиотека, кафене, къща за религиозните поклонници, работилници и паметник на жертвите на картела. Освен това монасите наемат безработни, които да помагат в работата на новия религиозен център. Впоследствие местната община прехвърля собствеността му на братството и в момента той е манастир и дом за възрастни хора.
