Място, където легенди за рицари се преплитат с лазурни заливи, огнени залези, наситени вкусове и аромати
На пръв поглед - най-вече от приземяващия се самолет, природата и архитектурата на Малта изглеждат еднообразни. Къщите са изградени от мек и топъл варовиков камък, който улавя светлината и променя оттенъците си през деня – от светложълто и златисто до медено с розови оттенъци. Използван е още от древността. Повечето дворци, крепости, катедрали и жилищни сгради са изградени от него. Но зад тази привидна еднаквост се крие пъстрата душа на острова, в който са оставили следи различни народи и култури.
Всеки дом има свой характер – вратите са боядисани в ярки цветове, а над тях се извисяват, също така цветни и разнообразни, типичните за Малта закрити балкони, които придават живост и ритъм на фасадите. Истински бижута са чукалата по вратите – оформени като ръце, делфини, лъвове, ангели – малки произведения на изкуството, изпълнени със символика, които придават красота на тесните улички и индивидуалност на всеки дом. Прочутият малтийски кръст също присъства навсякъде – по фасади и интериори, включително в църквите, по флагове, керамика и сувенири.
По фасадите и на ъглите на къщите често се виждат релефи и статуи на светци – покровители на дома и семейството. Те са едновременно украса и молитва, белег за вярата на хората, които ги обитават.
И докато домовете впечатляват със своята елегантна скромност, катедралите на Малта поразяват с пищност и величие. Храмове, чиито интериори блестят със златото, съхраняват
безценни произведения на изкуството
– скулптури и картини на велики майстори. Те разкриват другото лице на острова – духовната и културната сила, натрупана през вековете.
Наследството на рицарите хоспиталиери е вплетено във всяко кътче на Малта. Рицарите, пристигнали през XVI век, превърнали малкия остров в крепост на Средиземно море. Издигнали мощни стени и бастиони, построили градове като Валета, проектирали величествени крепости, катедрали и дворци. Архитектурата им съчетава военна строгост и духовна тържественост – отблясък от времето, когато Малта е била не само дом, но и щит на християнството. Когато многочислената османска армия опитва да завладее острова, рицарите удържат обсадата, което се превръща в едно от най-знаменитите събития в Европа през XVI век. За него Волтер казва: “Нищо не е по-известно от обсадата на Малта”. В чест на великия магистър Жан дьо ла Валет, който ръководи отбраната на Малта и остава в историята като спасител на острова, новата столица е наречена на него – Валета.
Безспорно перлата на Валета е катедралата “Сент Джонс” (Св. Йоан Кръстител). Построена е през XVI век за ордена на рицарите хоспиталиери, чийто патрон е светецът. В пода на сградата са погребани около 400 членове на ордена, чиито надгробни плочи, изпълнени като цветни каменни картини, са сред основните художествено-исторически богатства на Малта. Тук се намира и специално нарисуваната за пристроения параклис картина “Обезглавяването на св. Йоан Кръстител” от прочутия италиански художник Караваджо. В катедралата има и устроена интерактивна зала, която запознава с творбите на художника.
След катедралата “Сент Джонс” във Валета особено впечатляваща е огромната ротонда “Успение Богородично” в иначе малкото градче Моста. Нейният купол е един от най-големите в Европа. С тази ротонда е свързана и интересна история. По време на бомбардировка през Втората световна война
200-килограмова бомба пробива купола
и отскача два пъти, удряйки се в стените, преди да застине на пода, без да избухне. Други две бомби ожулват постройката и се изтъркулват на площада отпред - също без да избухнат. По това време храмът е бил пълен с хора - около 300 миряни са присъствали на следобедна служба и всички са останали невредими, което се приема от местните хора за чудо.
Такава е архитектурата на Малта - едновременно проста и разточителна, еднообразна и уникална. Камъкът е основата – вечен и стабилен, цветята, пъстрата малтийска керамика и детайлите носят топлина, релефите на светците пазят духа, а катедралите и крепостите свидетелстват за славното минало на рицарите.
Разходката из малтийските улици е като разлистване на жива книга,
в която всяка страница крие не само история, но и нова изненада – от старинни крепости и величествени катедрали до улички и площадчета, изпълнени с артистичен дух, цветове и аромати.
Някои детайли напомнят и за историческата свързаност на Малта с Великобритания, под чието владение островът се е намирал до 70-те години на миналия век.
Характерните червени английски телефонни кабини и пощенски кутии, декорирани с британската корона, и сега се откриват на много места и са оставени просто за спомен и атракция. А английското дясно движение по улиците и досега е останало непроменено. Както и езикът, който до днес е официален в страната заедно с малтийския. Правната и образователната система също са заимствани от Великобритания.
От друга страна, близостта до Сицилия и историческите връзки с Южна Италия също са оставили своя отпечатък – от езика и кухнята до архитектурата и изкуството. Италиански архитекти и художници са оформяли много от катедралите и дворците, а дълги векове италианският език е бил официален за администрацията и културния живот на острова. Това влияние присъства и в съвременния малтийски език, в който има голям процент английски и италиански думи.
В Малта чуждите влияния и култури се преплитат хармонично, обединени от собствената малтийска идентичност, носеща топлина, пъстрота и дух и именно тази смесица я прави така уникална и интересна.
Въпреки че остров Малта изглежда като един град, всъщност е съвкупност от градчета, преливащи едно в друго.
Столицата Валета омагьосва с тесните си, а понякога и стръмни улички, обсипани с ресторантчета и кафенета, и с гледките, които се разкриват от тях към морето и пристанището. Град, изпълнен с живот, галерии, открити сцени и културни събития.
Останалите градчета също носят своя индивидуален чар и автентичност. Като Мдина – старата столица на Малта, известна като Тихия град, по чиито старинни улички
зад крепостните стени се движат предимно пешеходци и файтони
Прекрачвайки през една от портите ѝ, човек се чувства като пристигнал там с машина на времето.
Гозо е другият голям остров в архипелага. Той е по-спокоен и слабо заселен, но глвният му град Виктория, наречен така в чест на английската кралица, е много красив и романтичен със своите старинни улички и чаровни площадчета, над които се възвисява величествената Цитадела. Тя съществува от древността и е основно реконструирана и укрепена през XVI век.
На остров Комино пък се намира прочутата Синя лагуна – с кристалните си тюркоазени води, в които е истинско преживяване да се гмурнеш.
Но Малта говори не само с морски пейзажи, история и архитектура. Тя ухае и на вкусна храна – на наситени подправки и топъл хрупкав хляб. Дори уличната храна е изключително вкусна и засищаща. Много популярни са пастиците – малтийска версия на нашите банички, предлагани с различни плънки. А касататите, приготвяни от хрупкаво и златисто тесто с разнообразни плънки от месо и зеленчуци, разкриват тайните на малтийската кухня: простичко тесто, добър зехтин, ароматни подправки и запомнящ се вкус.
Малта е малка, но изпълнена с история, море, светлина и камък, аромати.
И над всичко това – усещане за спокойствие и свобода, което остава в теб дори когато си тръгнеш.
