Стотици посещават всяка година пазарджишкото село, за да видят останките от деветте църкви, но и най-старата лоза на Балканите
Уникални архитектурни и културни паметници могат да се видят в пазарджишкото село Паталеница, което се намира само на 15 километра от областния град. Именно те привличат стотици туристи, които идват не само заради впечатляващата средновековна църква “Свети Димитър”, изградена през ХII-ХIII век. Нейните стенописи носят ярко изразени ренесансови белези, но не по-малко впечатляващи са останките от девет храма, а и най-старата лоза на Балканите.
Така е и известно Паталеница - като селото на деветте църкви. Превърнало се е във впечатляваща дестинация за любителите на историческия и културно-църковния туризъм.
Църквата “Свети Димитър” е обявена за национален паметник на културата и се слави като един от най-значимите средновековни храмове у нас. През далечната вече 1970 г. видният изкуствовед проф. Атанас Божков, след като прави сравнение с подобни паметници на културата в Гърция, Италия и Македония, определя и изключително високата стойност на разкритите стенописи в храма “Св. Димитър”. Той е един от малкото добре запазени кръстокуполни църкви в България. По всяка вероятност е изписана в момент на подем и съпротива, когато местното население утвърждава своите религиозни и племенни права.
Според преданието, запазено и до днес, преди нашествието на турците (ХІVв.) храмът бил засипан с пръст. Така бил запазен. С времето на мястото на църквата се образувал хълм. И в наши дни е запазен споменът от разкриването на църквата, което станало около средата на ХIІХ век.
Един селянин си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като
разровил, зърнал
метален кръст
Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква.
Под ръководството на местния чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата. През 1870 г. постройката била преустроена и наречена на свети Димитър. През 1956 г. църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи - и като национален художествен паметник на културата.
Точно на 1,5 км от нея пък се намира най-старата лоза на Балканския полуостров. Тя расте в Баткунския манастир “Св.св. Петър и Павел”. Над
6-вековната лоза е обявена
за природна забележителност
и е под закрилата на държавата. До 80-те години на XX век е покривала почти целия двор на манастира, но сега вече корените ѝ са оредели. Въпреки това всяка есен се отрупва с чепки тъмно грозде, което става на пивко вино.
Няма човек, прекрачил портата на манастира, който да не се е отбил до старата лоза, за да си направи снимка за спомен. До лозата е църквата към манастира, изградена от каменна зидария. Там се пази иконостас, дело на резбари от Банската школа. Православният храм е без купол и е бил построен през 1870 г. Оттогава приблизително датират и издигнатите жилищни и стопански постройки край него.
Възрожденският краевед Стефан Захариев, живял през XIX век, пише, че манастирът бил издигнат върху основите на езически храм, най-вероятно на траките беси.
В него е запазена стаята на възрожденския художник Станислав Доспевски, живял тук през 1867 г. През това време той нарисувал 4 икони - “Богородица”, “Христос”, “Уброс” и “Св. св Козма и Дамян”, изписал и стените на стаичката си.
Станислав Доспевски нарисувал и два портрета - на йеромонах Гавраил и на сестра му, които днес се намират в Пловдивската митрополия. Пожълтелите исторически страници свидетелстват, че през 1872 г.
в манастира Васил Левски
основал революционен комитет
с представители от околните села Паталеница, Баткун, Црънча и Елидере. От XVIII в. в светата обител имало и килийно училище за децата от околността. В нея подслон намирали и хайдути с четите си.
На 1 км северозападно от село Паталеница се намира още една местна забележителност, която привлича стотици туристи - останките на “Баткунион” - крепостта на най-големия средновековен град в Пазарджишко - Баткун. Времето отдавна е заличило величието на това селище, което в древните византийски хроники е наричано “блестящ и богат град”. Крепостта датира от ранновизантийския период, доказателство за което са намерените в нея археологически предмети: оброчни плочи на тракийски конник, римски монети от ІV в. и др. Тя се е издигала по средата на северния склон на Каркарийския рид, на равен терен с лек наклон на североизток и е имала изключително благоприятно стратегическо местоположение с откриваща се обширна панорама към низината. Простирала се на площ от 22 декара и е била с формата на продълговат многоъгълник. Стените били от ломени камъни, споени с червен хоросан, широки 4,8 метра. Крепостта е имала и 4 кръгли охранителни кули.
По времето на разцвета си Баткун било селище с уредба като гръцките градове и е имало храм на Аполон. Археологически разкопки са разкрили две църкви в рамките на крепостните стени, канали и водопроводна система и подземни входове и изходи от крепостта. До Баткун са открити и останките от светилището на Асклепий Земидренски.
Хрониките свидетелстват, че през 1199 г. тук е станало сражение между българската войска, начело с болярина Иванко, и византийците, предвождани от Михаил Камица. Българите удържали блестяща победа, а византийският пълководец бил пленен.
В днешния културно-духовен живот на Паталеница най-голяма роля има църквата “Успение на Пресвета Богородица”. По сведения на Пловдивската митрополия тя е най-старата функционираща църква в цялата Пловдивска епархия от епохата на османското владичество. Изградена е през 1708 г. Църквата е малка еднокорабна постройка, със сводест таван, вкопана около метър в земята. В околностите на селото могат да се различат останките на още седем стари църкви: Атанасова черква, Спасова черква, Панталеева черква, на чието място днес е построен параклисът “Св. Георги”, а на 150 м от него още стоят затрупаните основи на истинската Гергьова черква.
На мястото на старата църква “Св. Панталеймон”, дала името на село Паталеница, днес се извисява частен имот. Имало е и една църква на 200 м западно от селото, чието име дори народната памет не е съхранила.
ДИАНА
ВАРНИКОВА
dianavar@
abv.bg
Facebook:
24 часа
