Първият топрепортаж на списанието
беше за посланика на СССР у нас Фьодор Расколников
На 11 май 1985 г., тоест преди повече от 40 г., за генерален секретар на КПСС след смъртта на трети пореден лидер в рамките на 3 години (Леонид Брежнев, Юрий Андропов и Константин Черненко) е избран Михаил Горбачов.
Именно това се смята за рождена дата на една от трите думи на руски език - “перестройка”, които влизат като термини в Британската енциклопедия. Другите две са “спутник” и “водка”.
Перестройката е процес на кардинални промени в икономическата и политическата структура на СССР, който е започнат от Горбачов де факто през 1987 г. Твърди се обаче, че негов инициатор е предшественикът му като генсек на КПСС Юрий Андропов, бивш шеф на КГБ, много преди това.
Основите на перестройката
са либерални реформи,
свободни пазарни отношения,
човешките права,
опростяване на визовия режим, завръщане в някои отношения към досъветския традиционен строй, преразглеждане на отношенията със Западна Европа и САЩ, възраждане на религията, ограничаване на употребата на алкохолни напитки. И още нещо - гласност. Тази дума става синоним на епохата на Горбачов заедно с думата “перестройка”. Появява се ново поколение главни редактори на редица медии, които очевидно имат реформаторски идеи за промяна на съветското общество.
Между тях е и Виталий Коротич, който - по неговите думи, изнедващо през май 1986 г. е настойчиво поканен да оглави редакцията на списание “Огоньок”. Роден през 1936 г. в Киев, той почина на 29 септември тази година в Москва, като по този начин угасна последното “пламъче”, напомнящо за перестройката, защото
изданието стана рупор на
идеите за промяна в
съветското общество
За смъртта му съобщиха известният украински тв водещ и негов приятел Дмитрий Гордон, с когото са близки приятели, и създателят на радио “Ехото на Москва” Алексей Венедиктов. И двамата са обявени от Русия за “чуждестранни агенти”.
“Огоньок” е създаден още през 1899 г. като семейно издание към “Биржевые ведомости” (“Борсови известия”) и всъщност е второ по възраст след списанието “Вокруг света” (“Около света”).
Преди Коротич “Огоньок” в продължение на 32 години е с главен редактор Анатолий Софронов. Той е с репутацията на краен консерватор.
Първото решение на новия главен редактор е да махне от корицата на списанието ордена на Ленин и лозунга “Пролетарии от всички страни, съединявайте се”. След забележка от страна на завеждащия пропагандата в ЦК на КПСС Николай Севрук Коротич му отговаря: “Вие също не си носите ордените си всеки ден на ревера. Правим списание за хората,
как да сложим на първа
страница момиче с хубави
крака и до тях профила
на Владимир Илич!”
Съвсем скоро “Огоньок” публикува писмото до Сталин на известния пролетарски революционер и посланик в България Фьодор Расколников, който бяга на Запад и скоро умира при съмнителни обстоятелства. Хората в СССР знаят за това писмо, но никой не го бил чел.
След това сензациите тръгват като на конвейер, защото за 70 години комунистическа власт се натрупват толкова интересни документи, че списанието буквално не успява да ги публикува. Но и съвременните теми не са пренебрегнати - “Огоньок” пише за икономика и култура, за екология и ядрена безопасност, за положението в армията и в затворите, за живота на Запад и войната в Афганистан.
Тогава признатите “рупори на гласността” са два - “Огоньок” и “Московские новости” на Егор Яковлев, който обаче е ориентиран главно към интелигенцията. Така че за кратко време тиражът на “Огоньок” нараства от милион и половина до 4,5 млн. броя.
Разбира се, читателите са наясно, че и за списанието има забранени теми. Ако “Огоньок” пише за нещо, за което преди би могла да те прибере милицията, това не означава, че вече има всеобща свобода на словото. Просто някъде “горе” са се посъветвали и са решили, че може.
Най-яркият пример за политическата борба около списанието е случка от 30 юни 1988 г. Тогава Коротич пред пет хиляди делегати на ХIХ всесъюзна партийна конференция връчва на Михаил Горбачов “секретен пакет” от следователите Гдлян и Иванов, съдържащ компрометиращи сведения за четирима “високопоставени корумпирани чиновници”, които според него седят в залата.
През 1989 г. е издигнат за депутат на СССР в 14-и избирателни район. Пак тогава американското списание World Press Review го обявява за
най-добрия чуждестранен
редактор на годината
Виталий Коротич е роден на 26 май 1936 г. в Киев. Родителите му са известни професори по медицина, сътрудници на легендарния изследовател на физиологията на раковите тумори академик Александър Богомолец.
Синът тръгва по стъпките на родителите си и през 1959 г. завършва с отличие Киевския медицински институт. Даже защитава кандидатска дисертация, но скоро разбира, че истинското му призвание е литературата.
Ако по онова време - т.нар. размразяване при Хрушчов и развенчаването на култа към личността на Сталин в Москва най-известните поети са били Роберт Рождественски, Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенски, то в Киев на почит е била групата на Иван Драч, Сасилий Симоненко, Лина Костенко и Николай Винграновски. И между тях е Виталий Коротич, който между 1961 и 1986 г. издава девет сборника със стихове и три поеми.
Най-известното му стихотворение е “Последната молба на стария бард”, станало по-известно със заглавието “Помогни ми да прекося площада”. Написано е през 1981 г. и представлява философска лирика за живота, любовта и смъртта, като няма никакво отношение към събитията на киевския майдан, както се превежда “площад” на украински.
Интересно е, че като главен редактор на списанието “Всесвiт”, което се занимава с издаване на чужда литература, за първи път пуска в СССР “Кръстникът”. Е, за целта
маха прословутата
сексуална сцена от
сватбата на Кони Корлеоне
и моли генерал от милицията да напише предговор. В него се казва, че Марио Пузо очевидно не стига да пълно разбиране на марксистко-ленинското разбиране на действителността, но все пак ярко демонстрира престъпността и упадъка на нравствеността в капиталистическия свят.
През 1970 г. Коротич и жена му преживяват страшна трагедия. 11-годишният им син си играе на двора, влиза в трансформаторния пост и умира от токов удар. По-късно им се раждат още двама синове, но те не поемат по пътя на баща си и стават икономисти.
След 2014 и особено след 2022 г. Коротич заема отчетливо прокремълски позиции, независимо че е украинец.
