Шокиращи факти за корупция, политически зависимости и институционални пропуски, довели до трагедията в Кочани, разкрива документалният филм на Лаборатория за разследваща журналистика – Македония (ИРЛ Македония) – „Кочани – нашият морален компромис", предаде БГНЕС.
Серия кадри ни отвежда в нощта на 15 срещу 16 март 2025 г. и загубата на десетки млади животи. Паралелно с това, чрез непубликувани документи от разследването, ИРЛ показва как са действали онези, които би трябвало да защитават гражданите – инспектори, прокурори, политици.
Филмът разкрива, че институциите, макар и не преки виновници, имат ключова отговорност: позволили са дискотеката да работи без да са изпълнени законовите изисквания и техническите стандарти. Общественият интерес е именно в това – да се разбере как държавата е допуснала един опасен обект да функционира.
На 3 юли Даниела Димовска, едва единадесета в списъка по точки, е избрана за председател на Наказателния съд в Скопие. Петнадесет дни по-късно именно този съд получава делото за дискотеката „Пулс".
В обвинителния акт обаче „по магически начин" липсват инспекторите от УЈП (македонската НАП), които собственикът на дискотеката Газда Деко е подкупвал. Един от тях е брат на самата Димовска. В началото на кариерата си тя е работила в парламента като асистент на депутати от ВМРО-ДПМНЕ.
„Знаем какво ще кажат: „Вие се месите в изборите." Ние отговаряме: „Това не е политика. Това е журналистика." Журналистиката никога не трябва да чака „удобен момент". Публикуването на такива репортажи в светлината на изборите е единственият шанс реалността на обикновените хора да стане част от обществената дискусия", заявяват авторите на филма.
Прокуратурата от шест месеца държи доказателства за злоупотреба със служебно положение, подкупи и изтичане на поверителна информация от служители на УЈП. Те са споделяли детайли за съвместни проверки с МВР, включително и за аспекти на сигурността. Нито на една от пресконференциите прокуратурата не съобщава, че се правят проверки спрямо УЈП или че се търси системно разрешаване на случая. Не е казано, че се изяснява дали длъжностни лица – чрез действие или бездействие – са допринесли за трагедията. Журналисти задаваха тези въпроси, но отговорът беше, че „няма доказателства за други престъпления". Макар те да не са в пряка връзка с пожара, ясно показват, че държавата е имала възможност да предотврати трагедията чрез контрол и санкции.
След публикуването на разследването, Прокуратурата на Република Северна Македония отговори, че УЈП има компетенции единствено върху данъчни и финансови въпроси, а не върху безопасността, затова служителите ѝ не били включени в обвинението. ИРЛ опроверга това твърдение.
„Кочани – нашият морален компромис" е свидетелство за обществено бездействие и компромиси, които са стрували човешки животи. Шокиращите доказателства, показани във филма, поставят тежки въпроси за системната корупция и за това доколко институциите защитават обществото.
